Това е изводът от доклад за образователната система в цяла Европа
Децата със специални потребности срещат различно отношение в училище. И това положение се запазва независимо от поетите ангажименти за пиробщаващо образование, алармира доклад за образователната система в цяла Европа.
Голяма част от децата са настанени в изолирани институции, а тези, които посещават масовите учебни заведения, често не получават достатъчна подкрепа, се казва в документа.
В ЕС има около 45 млн. граждани в трудоспособна възраст с увреждания. 15 млн. деца имат специални образователни потребности. Според доклада на ЕК в някои случаи те са лишени както от възможността за получаване на образование, така и от тази за трудова заетост.
Данните от доклада показват, че у нас общият брой на учениците, обхванати от образователната система е малко над 693 хил. От тях със специални образователни потребности са 14 хил. деца или общо 2% от всички ученици.
Проучването показва, че около 1,1% от всички ученици (или над 8 хил. деца) се обучават в специализирани отделени образователни системи. По този показател България е в средата за целия ЕС. Далеч напред например е Белгия, къдетонад 5% от децата със специални нужди са в изолирани училища.
Пред нас са още страни като Германия и Великобритания. Най-нисък е процентът в Италия – едва 0,01%.
Тези данни са изнесени неслучайно. Авторите на доклада си задават въпроса и дали специалните образователни системи допълнително не увеличават изолацията на ученици, които вече са социално маргинализирани. Така те по‑скоро намаляват, отколкото да подобряват своите шансове за реализация в живота.
В изследването се прокарва идеята, че е напълно възможно такива деца да бъдат записвани в масовите училища, но при условие че бъде инвестирано повече в развитието на езиковите им умения и че в по-голяма степен бъдат зачитани културните различия.
Анализитите показват още, че децата със специални образователни потребности често напускат училище с почти никаква или изобщо без квалификация, понякога преди да преминат специализирано обучение, което в някои случаи по-скоро може да влоши, отколкото да увеличи шансовете им за намиране на работа.
От друга страна хората с увреждания или със специални образователни потребности вероятността да останат без работа е по‑голяма, а дори и онези, които се справят сравнително успешно на трудовия пазар, често получават по‑ниско възнаграждение от своите колеги без увреждания.
Във всички държави членки, в училищата за деца със специални потребности е най‑многобройно присъствието на бедни деца от ромското етническо малцинство (особено момчета) и на такива в неравностойно социално-икономическо положение.
Ето и още няколко ключови констатации от доклада:
– Докато интегрирането на учащите се със сериозни увреждания в масовата учебна среда може да се окаже нелека задача или е възможно да им бъде осигурено по‑добро обслужване в отделни учебни структури, има все повече доказателства, че голям брой учащи се с увреждания/специални образователни потребности могат да бъдат интегрирани в системата на масовото образование и че качественото приобщаващо образование е добро образование за всички учащи се;
– Макар преминаването към по-приобщаващи образователни системи да е задача от особено важно значение, образованието и непрекъснатото повишаване на професионалната квалификация на учителите невинаги са били организирани в този приобщаващ контекст;
– Освен учителите, жизненоважна роля за това политиката на приобщаване да заработи добре на практика играят преподавателският персонал, подпомагащ учебния процес, и помощният училищен персонал;
– В някои европейски страни учебните програми са стандартизирани и им липсва нужната гъвкавост, което затруднява приобщаването на децата с увреждания. Практиките на повтаряне на учебната година също подкопават принципите на приобщаване;
– При хората с увреждания е по-малка вероятността да напреднат, що се отнася до получаването на висше образование, в сравнение с хората без увреждания;
– Хората с увреждания, които са получили висше образование, все още изпитват затруднения на пазара на труда, но при тях е много по-голяма вероятността да бъдат наети на работа в сравнение с хората с увреждания, притежаващи по-ниска квалификация;
– Не съществуват сравнителни данни в общоевропейски мащаб за броя на студентите с увреждания в системата на висшето образование, нито за уврежданията и успеха на тези от тях, които са във висшето образование;
– Липсват актуализирани и достоверни данни за броя на заетите лица сред хората с увреждания в различните страни от ЕС;
– Обезщетенията за неработоспособност увеличават риска от бедност и социално изключване, но има вероятност те да бъдат намалени поради наблюдаваното в момента свиване на публичните разходи в цяла Европа;
– Клаузите във връзка с „гъвкавата сигурност“ са полезни с това, че дават възможност на хората с увреждания да работят на непълно работно време, без да губят изцяло полагащите им се обезщетения;
– Постигнато е значително сближаване в областта на политиката по отношение на хората с увреждания и заетостта в цяла Европа, като в повечето страни е в ход приемането на сходни мерки в подкрепа на трудовата заетост.
При все това програмите в подкрепа на заетостта, както и тези за професионална преквалификация се различават по отношение на реалния им принос за излизането на хората с увреждания на пазара на труда или за запазването на техните работни места, ако те получат трайни увреждания, докато работят.
Източник: inews.bg
