Депутати и експерти от държавни институции и неправителствени организации обсъдиха опасностите за децата в интернет. Дискусията се състоя в рамките на заседанието на Комисията по електронно управление и информационни технологии в парламента. В разговора бяха обсъдени проблеми като агресията в мрежата, езика на омразата, сексуалната експлоатация и възможностите за превенция. В срещата участваше и представител на Национална мрежа за децата.
„Докато ние с вас сме тук, в момента има около 300 български IP адреса, от които се сваля детско порно“, заяви комисар Владимир Димитров, началник отдел „Киберпрестъпност“ – Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Един от последните случаи, засечени от разследващите, е с педофил, който е имал дори кадри с тримесечно бебе, каза той. Димитров подчерта, че родителите и учителите трябва да са наясно с рисковете. Той обясни, че много от казусите са с деца от проблемни семейства или с разведени родители.
Комисарят коментира, че липсва достатъчен ресурс на полицаите, които се занимават със случаите с педофилия. Сега служителите по това направление са пет. Водят разговори с ръководството на Министерството на вътрешните работи техният брой да се увеличи, посочи той.
Георги Апостолов от Център за безопасен интернет информира, че само за миналата година е работил по над 15 хиляди сигнала. Той изрази притеснение, че сексуалното насилие засяга и невръстни деца.
Българските деца са на второ място по използване на интернет – след Швеция. По данни на НСИ за 2021 г. 85% от домакинствата имат достъп до интернет, а над 80% са деца по-малки от 10 г. Данните представи директор Дирекция „Права на детето“ д-р Ева Жечева към администрацията на Националния омбудсман на България. 40% от 10 годишните са комуникирали в интернет, 50% казват, че децата не знаят какво правят, 84% са преживели агресия в социалните мрежи, 39% са с откраднат профил. Младите прекарват от 5 до 8 часа всеки ден в интернет. Най-често 9 -12 годишните деца използват и социални мрежи.
Данните сочат още, че децата са уязвими – нямат преценка за риска и имат неразвити социални умения, а най-честите злоупотреби с тях са изнудване с интимни снимки, контакти на малолетни със сексуална цел, онлайн тормоз и заплахи, като разпространението е чрез мобилни връзки, тъй като всяко дете разполага с неограничен достъп до мрежата.
Жечева отбеляза важен акцент – в основните изследвания на НСИ влизат хората между 16 г.-74 г., а извън измерванията остават децата до 16 г. От институцията на омбудсмана искат въвеждане на образование, дигитална грамотност, мерки срещу езика на омразата, програма за превенция на насилието специално в киберпространството. Експертът даде за пример Латвия, Словакия, Великобритания, където има медийна педагогика.
Мария Брестничка от Националната мрежа за децата направи интересно сравнение, което доказва, че нямаме статистика какво се случва с децата в интернет – първо нямаме единна система за регистриране на насилието над деца, и второ – статистиката сочи, че всяко 7-о дете е жертва на онлайн тормоз, а на 112 за 2021 г. има три сигнала. Тя отбеляза също, че е нужна информационна кампания.
Национална мрежа за децата алармира народните представители за опасността от прекратяване на дейността на Националния център за безопасен интернет, който от юли 2022 остава без финансов ресурс. Макар че Центърът, който е неправителствена организаци, поема близо 100% от сигналите за насилие и тормоз над деца онлайн, той не получава финансиране от страна на държавата. Необходимо е да се предприемат спешни мерки за спасяване на Центъра – в момента няма друга структура, която да е готова да осигури помощ и подкрепа за децата онлайн.
Дани Колева, програмен директор на „Закрила на детето“ към УНИЦЕФ, изрази мнение, че трябва да има политическа воля да се гарантира системната подкрепа за усилията на организациите и на добрите практики в борбата с киберпрестъпността
Комисията по ел. управление ще има и Обществен съвет и по време на заседанието се представиха 16 организации, които ще влизат в Съвета.
В залата, в която се проведе заседанието, от Националния център за безопасен интернет бяха предоставени брошури със съвети за безопасен достъп до социалните мрежи. Сред препоръките са родителите да обяснят на децата си как да отсяват вярното съдържание от невярното. С цел по-добра защита, профилът на децата не трябва да съдържа допълнителна лична информация като адрес, телефон или училище. Добре е да се изключи и локацията, а профилът на детето да е поверителен. Експертите подчертават още, че е важно да се разбере, че дигиталните отпечатъци оставят следа.
Източници: БТА, news.bg
Снимка: unsplash.com
