60 % от оставените за осиновяване са с увреждания. Българинът предпочита здраво дете с български произход, но е склонен и на отстъпки.
Осиновяването все повече започва да излиза от рамките на темите табу. Подобно на многото наболели проблеми в страната ни, и тук нещата взеха да се случват. Наяве излизат перипетиите, през които минават страните – участници в процеса. Дава се повече гласност. Специалисти работят задълбочено в посока излизане на светло и приемане на осиновяването като нещо естествено и напълно в реда на нещата.
Изоставени, по една или друга причина, деца винаги е имало и ще има. Едновременно с това, обаче, съществуват и много родители , които повече от всичко искат да направят свое, нечие чуждо дете. На помощ тук застават различните държавни институции, фондации и форуми.
Реалните статистики за осиновяванията се водят в Съветите по осиновяване . Там са и регистрите на осиновените деца от лица с постоянно пребиваване в България и чужбина. Тенденцията е малчуганите с увреждания, например, да бъдат осиновявани предимно от чужденци. Българите, макар променящи се с времето, все още имат определени изисквания. Те искат да имат дете, но почти няма такива, които да не предявят претенции. Едни търсят физическа прилика с детето, други имат изисквания към здравословното му състояние и етническата принадлежност. Това отчасти е разбираемо. Въпреки, че се представяме отворени към света, дълбоко в себе си робуваме на предразсъдъци и закостенели разбирания.
Повечето предпочитат да осиновяват малки дечица, дори бебета (виж карето с Деси Тенева, асоциация „Интегра България“) Социалните работници, обикновено, правят преценка каква да е възрастта на детето, което ще осинови дадено семейство. Оценя се степента на отговорност, която родителите могат да носят.
Пътят, изминат от детето и родителите, докато се открият взаимно, е дълъг и труден. „Обикновено майката, решила да остави дете на грижите на държавата или да го даде за осиновяване , заявява намерението си още при самото раждане. Ние (лекарите в родилно отделение) сигнализираме в съответните социални служби. Обаждаме се в Отдел за закрила на детето. След това те поемат нещата в свои ръце.“, разказа д-р Слава Коларова, началник на Неонатологично отделение в МБАЛ-Бургас.
След това бебето бива настанявано в съответната социална институция, където за него се грижат различни специалисти. Това продължава до момента, в който се открие подходящи дом и семейство за него. В по-лошия случай до навършване на определена възраст, която изисква преместване в друг вид институция.
Най-трудно се намират семейства за 8-10-годишните. Процедурата по осиновяването зависи от много неща, които могат да я улеснят или забавят във времето. Хубаво е, обаче, когато всичко завършва добре.
„Аз съм за това децата да бъдат много щастливи. Нито семейството, нито детето са подготвени за реално случващото се. Първият контакт е много важен. Подготвяме родителите с информация за детето, за здравословното състояние, за наследствени заболявания и други. След това им даваме възможност за повече контакти. В същото време се страхуваме то да не се превърже много, а те да се откажат. Решат ли, че това ще е тяхното дете и процедурата стартира, тогава даваме възможност да се виждат всеки ден. Най-хубавият момент е когато детето си тръгва щастливо. Понякога дори се разваля ритуала на предаване, който имаме, защото то иска по-бързо да отиде при родителите си. В този момент всички са щастливи. Добре е като ни търсят за обратна връзка.“, обясни пред екипа ни Пепа Ралчева, директор на Дома за деца в Бургас. (виж карето)
Дирекциите „Социално подпомагане“ в срок от две години след осиновяването наблюдават отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси.
Пепа Ралчева – директор на Дом за медико-социални грижи за деца „Вяра, Надежда и Любов“ – Бургас: Всеки месец има по няколко осиновявания
В момента в Дом за медико-социални грижи за деца „Вяра, Надежда и Любов“ има 241 деца. Около 140 са децата на резидентна грижа, като 80 деца са вписани в регистъра за осиновяване . Факт е, че 60 % от тях са с увреждания. Осиновявания имаме всеки месец по няколко. През 2010 година общо осиновени са 50 деца (44- в България, 6- в други страни). За тази година (2012) към момента са осиновени 18 деца в страната. Имаме стартирали процедури по международно осиновяване за 5 деца. За последния месец август децата, намерили своите семейства са четири. Повечето родители предпочитат бебета, но има и такива, които искат деца на възраст от 1 до 3 години. Осиновяват и близнаци. Тук много се радваме като получим обратна информация.
Тази година, например, имаше наплив на 12-13-годишни наши деца, осиновени в чужбина. Дойдоха да видят откъде са. За нас беше много хубаво да ги видим и чуем как са се развили, какви са им желанията. Едното щяло да става зъботехник, другото – цигулар… Изключително възпитани и щастливи деца. Имаме деца в Америка, Германия, Италия, Испания. Миналата година за САЩ заминаха три. Като че ли там децата със специални нужди най-лесно намират осиновители. През последните години обаче далеч по-малко станаха международните осиновявания.
В същото време последните две години цялата процедура по осиновяванията се пооживи. За България тя протича в рамките на месец, месец и половина. За чужбина – 3-4 месеца. В самата ни страна се увеличиха желаещите да вземат и отгледат чуждо дете. Българите промениха критериите си – намалят предпочитанията към етнос и физически белези. Склонни са да осиновяват деца с леки здравословни проблеми и с леки увреждания. Когато едно семейство е осъзнало потребността да има дете, то вече е готово. Вярвайте ни, тогава няма връщане назад.
Ние в дома разкриваме все повече дейности, насочени към децата с увреждания. От март 2010 при нас функционира Дневен център с грижа за деца от 0 до 7 години. Стартирахме много плахо. Обществеността ни приемаше зле. Още повече, че до този момент никой не е показал дом с добра практика. Точно това винаги съм искала да опровергая.
В рамките на същата година отворихме и седмичния център. Появиха се доста деца с хиперактивен синдром и аутизъм. Сформирахме групи от 6-8 деца. Поемайки грижата за тях, ние даваме възможност на родителите да работят. Да имат възможност за социален живот. Помагаме им.
В момента центровете ни са пълни на 100 %. Хората научиха за нас, довериха ни се и желаещите стават все повече.
Деси Тенева – асоциация „Интегра България“: На международно осиновяване подлежат само деца, които са отказани 3 пъти от български граждани
„Интегра България“ работи с хора на всички нива и социални слоеве с цел успешната им социално-икономическа интеграция. Асоциацията е собственик на първият в България ресурсен център за осиновяване , наречен Национален форум Осиновяване (http://osinoviavane.com/) с партньори Фондация „Искам бебе“. От началото на 2012 г. до сега екипът създава национална стратегия за осиновяването – „Излизаме на светло“. В нея за първи път са включени всички страни, имащи отношение към процеса: биологични родители , осиновители, кандидат-осиновители и осиновени.
Кампанията цели промяна в начина на мислене и възприемане на осиновяването като естествен процес. Организират се информационни кампании и семинари в София, Пловдив, Варна и Бургас. Те всички застават на светло, с историите си, с обикновените си лица, със страховете и болките си, с радостта и благодарността си.
Самата Деси казва за себе си: „Аз съм двигателят и поддръжникът, но зад каузата стоят стотици български семейства, които задават въпроси, които са смели и преди всичко добри родители . Без тях нямаше да бъде възможно това, което се случва.“
Тя е човек с дълъг професионален и личен опит в областта. В България Деси е един от първите консултанти по осиновяване . Преди повече от 6 години основава националния форум, който вече има около милион потребители. Самата тя е осиновена и както казва – излиза на светло!
Деси, какъв е механизмът, по който се случва осиновяването?
Принципно, осиновяването в България е регламентирано предимно в Семейният кодекс, в раздел Осиновяване . Там подробно са описани механизмите, сроковете и т.н. Аз лично смятам, че текстът в закона има много пропуски и противоречия (като например в частта си за международното осиновяване , което дискриминира българските граждани, живеещи в чужбина. Те не могат да осиновят дете като такива, а само със статут на чужденци.) Въпреки това напоследък ми се струва, че вървим в правилна посока. Постепенно ще се променят както нормативната база, така и предразсъдъците у хората, за което искрено се надявам. Осиновяването в България от „табу“ вече се превръща в необходимост и нормален акт на човещина. Все още са разнополюсни мотивите и страховете на осиновителите. Предразсъдъците също са налице.
По твои наблюдения имат ли изисквания родителите към децата, които осиновяват и какви?
За мое голямо съжалени – имат. Но аз лично не съдя никой. Всеки има право на собствено мнение и убеждение. Трудно се намират осиновители за децата от малцинствата и тези с физически проблеми. И това е защото хората не познават тези две маргинализирани социални групи. А неизвестността поражда страхове. Различията са част от тях.
Моето лично мнение е, че децата не са стока, която може да се огледа преди да се купи. Все пак никой от нас не знае как ще изглежда собственото му биологично дете, може само да предполага… но природата понякога надделява. Зная, че претенциите не са точно претенции, а по-скоро наложени от времето, в което сме живели предразсъдъци и убеждения. В миналото всеки, който излизаше от установения калъп – семейство, дом, кола, 2 деца, биваше порицаван.
Тайната на осиновяването беше негласен мълчалив договор, който сключваха всички – осиновители, роднини, дете и общество. Поради страха да не бъде разкрита тайната и моделът на идеалното за времето си средно статистическо българско семейство да бъде разрушен, осиновителите се стремяха да осиновяват деца, максимално доближавайки се до техните външни белези. По възможност от умни родители и напълно здрави. Променяха се имена, ЕГН-та на деца. Заличаваха се амбулаторните им картони и всички документи, които даваха история и идентичност на детето. По този начин и детето ставаше съучастник в мълчаливият заговор на социалистическото общество. Надявам се това донякъде да обяснява на какво се дължат претенциите на българските родители . Трудно е за толкова кратко време да се преборим с тази тема-табу, въпреки модерният свят, в който живеем в момента. Друга част от модела е да се осиновяват новородени деца, точно поради причината да не бъде разконспирирано семейството, че отглежда „чуждо“ дете.
Освен това, може да се надникне и в причините за осиновяването. Защо осиновяваха преди и кога? Не от любов към децата, които имат тежка съдба, а след дълги опити да се сдобият със своя рожба.
Всички тези неща разказвам, за да покажа, че основата на претенциите, които кандидат-осиновителите имат, се крие дълбоко назад в псевдоморала на обществото ни. Много осиновители и осиновени са понесли тежестта на времето, в което са израснали.
Търсят ли ви чужденци ?
Да, случвало се е. Най-вече към нас се обръщат българи, живеещи зад граница. И тук бих искала да изразя своята гражданска позиция. Към момента законовата уредба неглижира българите зад граница, защото ги третира като лица „постоянно пребиваващи зад граница“ и оттам ги нарежда заедно с чуждите граждани, които осиновяват български деца по съвсем различни процедури.
Принципно, международното осиновяване се осъществява от агенции за международно осиновяване , които са частни и искат безбожни суми от хората. Това е един доста мръсен бизнес в България. Освен това, на международно осиновяване подлежат само деца, които са отказани 3 пъти от български граждани. Такива са предимно с увреждания или от етнически малцинства. Тепърва трябва да се преборим за промяна на текста.
източник: Черноморски фар
