В интервю за в. „Монитор“ председателят на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева говори за координационния механизъм за работа с децата на бежанците и процеса на деинституционализация.
– Г-жо Жечева, в началото на учебната година деца на бежанци не тръгнаха на училище, защото жителите на село Калище не искаха те да учат заедно с децата им. На фона на това Държавната агенция за закрила на детето и още няколко институции създавате координационен механизъм за работа с децата на бежанците. Защо се налага този механизъм и каква ще е неговата роля?
– Към момента в центровете за настаняване към Държавната агенция за бежанците има 864 деца, 70 от които са непридружени. Ангажиментите на ДАЗД са най-вече към непридружените деца на територията на България, въпреки че съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето държавата трябва да осигури условия за реализиране на правата на всяко едно дете. Основните базови права са право на живот, на образование, на подходящи здравни грижи, на ненасилие. Затова и ДАЗД полага целенасочени усилия да бъдат реализирани тези права и най-вече да бъдат координирани действията на компетентните отговорни институции.
Още през 2013 г. във връзка със ситуацията в Харманли направихме изнесено заседание на Националния съвет за закрила на детето, който е най-висшият колективен орган в системата на закрилата на детето. На това заседание се обсъдиха всички важни въпроси, свързани както със струпването на голяма група хора, в т.ч. деца, децата бежанци и търсещи закрила, така и с потребностите и социализацията им. Усилията ни продължиха с подписването на споразумение с ДАБ, което даде възможност двете институции да работят заедно за интересите на децата.
Един от най-важните въпроси е правото на образование на децата и в тази връзка сме правили доста препоръки към МОН и ДАБ да бъде осигурен равен достъп на децата до образование. Социализацията на едно дете и семейството му става именно чрез образованието. Колкото по-рано влезе в училище, толкова по-бързо то ще се адаптира към новата среда.
Координационният механизъм е инструмент за работа, който дава възможност за взаимодействие между органите за закрила не само на централно, но и на местно ниво. В други сфери този механизъм е доказал, че работи – например двата координационни механизма – координационният механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция и координационният механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени деца и деца – жертва на трафик, завръщащи се от чужбина.
Докато работната група обсъжда коя институция какви правомощия има при отделните етапи при движението на децата, бяхме изправени пред ново предизвикателство. Оказа се, че има големи групи деца, които се движат във вътрешността на страната, дори не са минали през регистрация на Гранична полиция. Това създаде нова потребност, свързана със защита на правата им при транспортиране към центровете за настаняване, осигуряването на храна и на преводачи.
– Това ли са най-големите проблеми на децата-бежанци?
– Това са част от проблемите, но друг голям проблем е отношението, което имаме към хората, които се различават от общоприетото. Това е отношение не само към децата-бежанци, но и към хората с увреждания. Притеснявам се, че в някаква степен това говорене минава през децата. Възрастните им въздействат, използват любопитство на децата, за да изразят мислите и нагласите си.
– Преди време беше създадена друга работна група, която да анализира какво се случва с децата на емигрантите, които остават на грижите на баби и дядовци. Какви са изводите от работата на тази група и какви ще са действията от тук нататък за тези деца?
– За съжаление тази работна група не постигна видими успехи, защото едно от най-важните условия да заработи тя ефективно е събирането на информация. Това не са деца в риск, съгласно разпоредбите в Закона за закрила на детето, никой не преброява тези деца като отделна група, за която са необходими специални мерки и политики.
Затова експертите направиха анализ в регионите, интервюираха се голяма група хора, работещи в социални, здравни и образователни услуги, за да може да се идентифицира отношението на тези хора към децата, чийто родители са в чужбина. Сега на база на този анализ се подготвят индикатори за тези деца и ще започне структурирането на политики за тях. Мисля, че този проблем не е от вчера и ние като общество сме длъжници на тези деца и на техните родители.
– А какво по-специално може да се направи за тези деца, от какво имат нужда?
– За всяка една група деца, за които има изведени потребности, за които се констатира някакъв риск, трябва да бъдат намерени подходящи мерки, които да гарантират правата им. Например, ако за тази група деца – на родителите, които работят в чужбина, се установи, че имат нужда от подкрепа в образователен план, трябва МОН и кметовете да работят заедно, за да мотивират тези деца да се върнат в училище.
Давам за пример образованието, защото много често детето, което е загубило връзката с родителя си, е демотивирано и не иска да посещава училище. Трябва да бъдат набелязани мерки за подкрепа на близките и роднините, които се грижат за тези деца.
– Колко сигнали за деца в риск сте получили от началото на годината и от какво естество са били те?
– Сигналите за деца в риск, които сме получили в ДАЗД от началото на годината, са над 700. Голяма част от тях са свързани с различни форми на насилие над дете – физическо, психическо, неглижиране. Значителен е броят на подадените от съседи сигнали заради неподходящи условия за отглеждане на децата, неосигуряване на образователните им потребности и риск от отпадане от училище, противообществени прояви и агресия.
Данните показват, че са намалели жалбите за насилие в специализираните институции. Това се дължи както на засиления процес на деинституционализация, така и на прозрачността в тези институции. Имахме сигнали за насилие на деца в специализираните интернати, заради които направихме проверки във всички тези институции.
Значително се увеличават жалбите, свързани с родителски конфликти, и тези, свързани с методи на възпитание в детски ясли, градини и образователни институции, които уронват достойнството на деца.
– Какви точно са тези методи на възпитание?
– Има случаи на физическо насилие от страна на възпитател – изправяне до стената, лишаване от храна. Методи, които българското общество се стреми да забрави.
В други случаи неопитността на персонала е попречила за навременното овладяване на агресията на децата.
– А родителите продължават ли да възпитават децата си с позабравени методи като шамарите например?
– Живеем в общество, в което всеки ден можем да видим такива случаи. Често родителите и обществото оправдават това със стреса и социално-икономическите условия. Получаваме все повече анонимни сигнали за неглижирани деца, които живеят в неподходящи условия. Имаме случаи на сексуално посегателство над деца или на физическо насилие, завършило със смърт.
– Кой е насилникът в случаите на сексуално посегателство?
– Тези случаи са изключително тежки, имаме сигнали за сексуална злоупотреба с деца в семейна среда или от родителите, които са разделени. Получавали сме и сигнали за деца, настанени в институция, които са били насилвани от възпитател или друго по-голямо дете от дома.
– Колко са децата в институции в момента?
– Към 31 декември 2013 г. децата в институция са били 3113. Към 30 юни 2014 г. те са 2694. В институции за деца с увреждания живеят 369, в домове за деца, лишени от родителска грижа, са настанени 1238, а в домовете за медико-социални грижи има 1087 деца.
Особено интензивен стана процесът в домовете за деца с увреждания в последната година. От 1 септември 2013 г., когато започна извеждането на децата и младежите от тези домове в новите услуги реформата в институционалната грижа навлезе в най-решителния и отговорен етап. Изведените от домовете и настанени деца и младежи от целевата група на проекта “Детство за всички” в новите услуги – центрове за настаняване от семеен тип и защитени жилища, към момента са над 500 в разкрити 62 нови услуги (54 ЦНСТ и 8 ЗЖ) в 31 общини.
Реформата, която се реализира в България, е най-устойчивата реформа, която се е подкрепяла от Европейския социален фонд и Европейската комисия.
– Преди месец приключи анализът на Плана за действие към Визията за деинституционализация, който беше поверен на независим консултант. Какви са изводите и препоръките от него?
– Независимият консултант Джоана Роджърс посочи, че трябва да бъде изработен нов план, което е адекватно с оглед на периода, който е минал от приемането на Визията за деинституционализация досега. Този план трябва да бъде разработен в широка консултация с неправителствения сектор. Един от основните изводи е, че има динамично извеждане на децата от институциите и че има политическа воля за деинституционализацията на децата. Докладът препоръчва и да се засили подкрепата на семействата, за да се предотврати изоставянето на децата.
Източник: monitor.bg
Снимка: freeimages.com/lusi
