Напоследък немалко състезания проверяват грамотността на учениците, която от година на година явно става все по-плачевна. Освен популярната кампания „Бъди грамотен“ на сайта „Академика“ 119 СОУ организира собствен конкурс за проверка на детските знания, озаглавен „Знаете ли български“. В него са участвали 230 деца от училището. За резултатите от състезанието и къде ни куца грамотността „Стандарт“ попита организаторката, учителката по български език и литература Цецка Петрова.
– Госпожо Петрова, какво представляваше състезанието „Знаете ли български“?
– Направихме състезанието, водени от идеята, че грамотността трябва да бъде не кампания, а цялостна образователна програма и политика.
То се провежда сред ученици от всички класове – от втори до дванайсети, без да повтаря формата на провежданите досега състезания. Включваше 20 тестови въпроса, както и текст от четири-пет изречения с 10 грешки, който учениците трябваше да редактират. Общият брой точки, които едно дете можеше да събере, е 50 – 40 от теста и 10 от текста. С голямо съжаление мога да кажа обаче, че само едно дете от четвърти клас събра максималния брой точки – синът на вашия колега Евгени Мандаджиев. Масовият резултат варираше между 28 и 38 точки.
– В кои класове е слабото звено?
– Проблемната зона е в пети и шести клас. Защото точно там е насрочено поемането на непосилен обем знания от децата. Те не могат да се оправят с тази схоластика, която им предлагат учебниците. В резултат на това в седми клас децата вече дезертират от ученето и след осми клас започват да пълнят кафенетата. Някои от тях дори протестират, когато бъдат накарани в клас да пишат. Прави впечатление, че децата до четвърти клас срещат затруднения в графиката на буквата. В началния курс има трудности в оразличаването на звук и буква и в осъзнаването на езика като знакова система. В шести клас пък много от тях все още не могат да разделят текста на абзаци. В по-горните класове вече се проявява и неумение да се извлича смисълът от един по-голям текст, неспособност да се резюмира. Вина за това до голяма степен имат както учебниците, така и учебните програми.
След осми клас съгласно тях въобще не се учи граматика. В самите учебници понякога има фрапантни грешки – помагала на две издателства бяха посочили различна рождена дата на Йовков. Не се създава у учениците способността да извличат типологии на мислене. Във въпросите от матурата пък се подценява стойността на литературата като вид знание. Някак негласно се приема, че тя е локумджийско знание. Неотдавна на обучителен семинар за проверката на предстоящите матури бе постигнато съгласие, когато ученикът обърка заглавието на произведението, но го съотнася вярно към автора, да може да се присъжда максимален брой точки. С този начин на оценяване всъщност се възпитава неграмотност.
Източник: В-к Стандарт
