В 7 клас се наблюдава спад на емоционалната, поведенческата и когнитивната ангажираност на децата към ученето. Това показват резултатите от изследване на нагласите към обучението в условия на пандемия, представени от Асенка Христова, изпълнителен директор на Института за изследване в образованието, на конференцията „Образование 4.0“, организирана от VIVACOM и „24 часа“.
Спадът на ангажираността на седмокласниците обаче не е свързан с онлайн обучението, а е по принцип.
Проучването е проведено сред 4448 ученици от 5 до 12 клас в 200 училища, подбрани по вида и типа населено място. 24% от българските ученици имат ниска емоционалната ангажираност към ученето. Това означава, че те имат по-нисък интерес към това, което учат, недобре изразени афективни реакции към училището, недобра удовлетвореност и чувство за принадлежност към училището. „Би следвало да се проучат и причините за тези резултати“, каза Асенка Христова, изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието.
Седмокласниците не разбират какво учат
По думите й е тревожен спадът конкретно при когнитивната ангажираност, защото тя измерва дълбочината на ученето, доколко активно учат децата, доколко използват стратегии за учене, доколко осмислят и разбират това, което учат, дали могат да оценяват, анализират и интерпретират добре информацията, да търсят междупредметни връзки и т.н. – изключително важни неща за изграждането на грамотни и можещи хора за бъдещето.
Според Христова този спад на ангажираността на седмокласниците към ученето може да се обясни с един модел на Грийни Милър, който е популярен сред изследователските среди, според който начинът, по който децата когнитивно се ангажират с учене, зависи от целта на ученето и от самооценката им за собствените способности да учат.
„Ако детето се ангажира с цел да учи заради самото учене, то тогава има по-голям шанс за по-дълбока когнитивна ангажираност, която предполага по-активен подход. Ако целта е да се представи в конкурентна среда, да получи добра оценка на изпит, да получи добър бал, за да влезе в гимназия, за да задоволи амбициите на родителите си, то тогава вероятността да се ангажира с по-пасивен подход, който е свързан със запаметяване на примерни отговори, на примерни въпроси, на дефиниции, на свързано натрупване на факти, учене за тест, е по-голяма“, обясни Христова.
И двете неща водят до определени академични резултати, въпросът е от гледната точка на образоваността на детето кое е по-добре и форматът на националното външно оценяване обяснява до голяма степен тези резултати със спада на ангажираността на учениците в 7 клас. Ангажираността за децата в 7 клас като че ли се измества от училището в някакъв формат на учене за изпит.
Ниска самооценка за способността за учене
По отношение на самооценката за способността за учене, което е фактор за мотивацията, около 40% от децата заявяват ниска самооценка. Сред децата роми процентът е още по-висок – 65. „В 7 клас като че ли децата губят увереността си, че могат да се справят в училище“, заяви Христова.
„Задълбочават се и образователните неравенства. Влошаване на резултатите и загуба на мотивация за учене неминуемо водят до отпадане от училище“, обобщи Христова. Тя посочи, че е изследвана и емоционалната, поведенческата и когнитивната ангажираност според езика, говорен в дома на ученика, защото това е свързано с отпадането от училище. Няма голяма разлика по отношение на емоционалната ангажираност между това какъв език децата говорят вкъщи и афективните им реакции към училище, т.е. децата по еднакъв начин харесват или не харесват училището, независимо от езика.
При поведенческата и когнитивната ангажираност обаче има статистически значима разлика по отношение на децата, които посочват, че вкъщи говорят ромски език. При децата от ромски произход е много тревожна и самооценката за способностите им за учене – около 65% имат много ниска самооценка.
Прогнозата за след ковид кризата
Според скорошна прогноза на Световна банка след ковид кризата ще се увеличи делът на функционално неграмотните ученици в България със 7% (от 47% до 54%).
Загуба на учене – забавяне на академичния прогрес в сравнение с очакваното или влошаване на резултатите. Това са очакваните резултати от пандемията според близо 13 хиляди учители, родители, ученици и директори, анкетирани през лятото. Изследването извежда поуките от онлайн образованието по време на извънредното положение в първата половина на 2020 г. и възможностите за по-нататъшна дигитализация на образованието. Очаква се и увеличаване на дела на отпаднали от училище деца, както и задълбочаване на образователните неравенства. Дългосрочната икономическа цена на пандемията: около 3% по-ниски доходи за учениците 1-12 клас и средно 1.5% по-нисък ръст на БВП до края на века според прогноза за България на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Световната банка, 2020.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: pixabay.com
