Българската държава, в лицето на пенитенциарната система (системата на затворите), третира жените и мъжете, лишени от свобода, по един и същ начин, прилагайки унифицирани правила и политики спрямо двете групи осъдени. С това се игнорират специфичните потребности на жените – здравословни, психологически, образователни, трудови, социални, което води до неравни резултати или с други думи – до дискриминация на жените в затворите. Това е заключението от изследване на Български хелзинкски комитет (БХК), засягащо условията в единствения затвор за жени в България.
Изследването на БХК, проведено през август 2015 г., е първата публикация на организацията, която се фокусира изцяло върху специфичните проблеми и нужди на лишените от свобода жени, като отделя особено внимание върху правото на семеен живот, бременността, раждането и отглеждането на деца в затвора за жени. Това са сфери, в които лишаването от свобода се отразява изключително неблагоприятно на осъдените и в които трябва да се предприемат целенасочени мерки за нормализиране на ситуацията.
Поради наличието на един затвор за жени е невъзможно да се спазва законовият принцип настаняването да е съобразно възможностите осъдените да изтърпяват наказанието в най-близкия до постоянния им адрес затвор или поправителен дом, както е при мъжете. Изолацията води до редица проблеми като затруднени контакти със семейство и роднини и оказва негативно влияние върху връщането в обществото след изтърпяване на присъдата.
93 от лишените от свобода в затвора към 23 юли 2015 г. са майки на деца до 18 г., 33% от които – самотни майки. Макар повечето деца да остават в обичайната семейна среда или при партньори, 35% от децата биват изведени от тази среда и настанявани при роднини, в институции, приемни семейства и др. Ефективното откъсване на майката от живота на децата ѝ води до тежко страдание у самите жени и следва да бъдат проактивно подпомагани и подкрепяни от персонала на затвора и насърчавани да поддържат връзка със своите дъщери и синове. Държавата също така не осигурява нито допълнителни финансови средства за отглеждане на деца, чиито родители са в затвора, нито специализирана социална и психологическа подкрепа за близките, изпълняващи родителски функции.
Българското наказателно право не съдържа специални правила за определяне на наказанието на жени в случаите на бременност, раждане, кърмене или грижа за новородени, а изпълнението на наказанието лишаване от свобода в затвори и поправителни домове няма алтернатива. За периода 2011 – 2014 г. са проследени 58 бременности в затвора, като само 11 бременни жени са били освободени, за да родят по местоживеене. Макар и облекчени в някои аспекти, условията и режимът за бременните жени в затвора са тежки и непригодени към здравословните и социалните им нужди.
Изследването отправя редица важни препоръки към Министерството на правосъдието за създаването на адекватни политики и правила спрямо нуждите на жените.
Можете да прочетете доклада тук и да изтеглите инфографиката.
Това видео е съвместна продукция на Български хелзинкски комитет и студио за документален театър „VOX POPULI”. То е базирано на интервю с жена, изтърпяла присъдата си в затвора в Сливен.
Източник: womenprisoners.bghelsinki.org
