На 25 март 2026 г. в гр. София се проведе националният семинар „Детето пред Темида“, организиран от Българския хелзинкски комитет по проект ACCESS, посветен на достъпа до правосъдие за деца, обвиняеми и заподозрени в наказателни производства. Форумът събра представители на институции, съдебната власт, академичната общност и гражданския сектор, за да очертае реалното състояние на детското правосъдие в България – между формално въведени стандарти и системните дефицити в практиката.
Директива 2016/800: транспониране „на хартия“ и празнини в практиката
Откриващата лекция на Красимир Кънев, учредител и бивш председател на БХК, постави ясна рамка на дискусията чрез коментар върху изследванията на организацията, посветени на транспонирането на Директива (ЕС) 2016/800 относно процесуалните гаранции за деца, заподозрени или обвиняеми в наказателни производства. Темата е особено важна и за НМД, която от години се застъпва за пълноценното въвеждане на стандартите на директивата и ежегодно проследява състоянието на тази област от детското правосъдие в мониторинговия си доклад „Бележник“.
Кънев отбеляза, че в българското законодателство е налице транспониране в значителна степен, но подчерта и редица съществени несъответствия, липси и дефицити. Сред тях беше откроен въпросът за личностната характеристика на детето. В българското право е предвидено тя да бъде изготвяна до повдигането на обвинението, докато чл. 7 от директивата изисква подобна оценка да се прави преди внасянето на обвинителния акт.
Друг съществен акцент в изложението му беше чл. 99, ал. 1 НПК, според който защитникът има право да участва във всички действия по разследването с участие на обвиняемия, но неявяването му не възпрепятства тяхното извършване. Именно тази формулировка, както беше подчертано, на практика действа като своеобразна дерогация на стандарта на директивата, която изисква значително по-сериозна защита на участието на детето в процесуалните действия. Аналогичен проблем се наблюдава и при правилата за звукозапис и видеозапис: НПК ги предвижда за престъпления, наказуеми с повече от 10 години лишаване от свобода, докато директивата работи с по-гъвкав стандарт, насочен към интереса на детето и особеностите на конкретното производство, а не само към тежестта на инкриминираното деяние.
Особено важни бяха и посочените липси в транспонирането. Българското право не урежда в достатъчна степен хипотезата, при която едно лице преминава от положението на свидетел към положение на заподозрян, а именно в такъв момент стандартите за защита би следвало незабавно да се активират. Липсват и изрични задължения за уведомяване относно някои от правата по директивата – например правото на личностна характеристика.
Остава и фундаменталният проблем, изтъкван многократно от НМД, с отсъстващата в българския наказателен процес фигура на „заподозряното лице“, което стеснява полето на прилагане на европейските стандарти в най-ранните етапи на държавната намеса, включително при полицейски действия преди образуване на досъдебно производство. Именно тук беше даден и показателният пример с т.нар. „разузнавателна беседа“ на задържано лице при задържане по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – практика, при която детето може да попадне в зона на силна процесуална уязвимост без всички гаранции по директивата да са реално задействани.
По въпросите на директивата презентация изнесе и доц. д-р Ива Пушкарова – преподавател по наказателно право в Юридическия факултет на Софийския университет, експерт към Фондацията за развитие на правосъдието и член на Мрежата за правна помощ на НМД. Тя акцентира върху важното разграничение между адаптираната процедура за дете-задържан и дете-обвиняем, от една страна, и щадящата процедура за дете-жертва, от друга. Пушкарова подчерта, че в практиката често се смесват различни видове уязвимост и различни процесуални логики, а правилният подход изисква прецизна преценка както на ситуативните трудности, които детето изпитва в конкретния процесуален момент, така и на евентуална трайна уязвимост, която следва да се отчита по устойчив и комплексен начин. Особеностите на адаптираната и щадящата процедура са разгледани и в раздел „Правосъдие за деца“ на тазгодишното издание на „Бележник“ на НМД, което предстои да излезе от печат скоро.
С особена тежест прозвуча и изказването на върховния съдия Валя Рушанова от ВКС, която дефинира като изключителен проблем формализацията на стандартите, свързани с процесуалните права на децата. В нейния коментар се съдържаше едно от най-точните обобщения на реалността в съдебна зала: „Всичко е на хартия, обективно остава усещането, че наказателните дела срещу обвиняемите деца не се различават особено спрямо другите дела.“
От страна на Министерството на правосъдието в дискусията се включи Люба Цакова, старши експерт, която замести предвидената в програмата зам.-министър Радуловска. Тя открои предприетите от министерството усилия и постижения в посока по-пълно и обхватно транспониране на Директива (ЕС) 2016/800. От страна на МВР Десислава Цанкова, инспектор в сектор „Детска престъпност“ към ГДНП, постави фокус върху промените в Инструкцията за осъществяване на реда на задържане – тема, на която НМД отдели специално внимание и в „Бележник 2024“.
Системата за борба с противообществените прояви: остарял модел с тежки последици за децата в риск
Особено важно място във форума зае панелната сесия, посветена на системата за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, водена от Георги Еленков, директор „Политики за децата“ в НМД, и Любомир Крилчев, координатор на програма „Закрила на детето – Насилие над деца и достъп до правосъдие“ в УНИЦЕФ България. В тази сесия разговорът премина от процесуалните гаранции в наказателното производство към по-широкия и болезнен въпрос за остарелия модел, по който България и до днес третира децата с т.нар. статусни нарушения.
Крилчев представи данни от непубликувано към момента изследване на УНИЦЕФ в областта на детското правосъдие от 2025 г. Данните очертават тежки междупоколенчески цикли на бедност, маргинализация и социално изключване, които засягат значителна част от децата в конфликт със закона. Подчертано беше и че индивидуалните оценки твърде често се изготвят непълно, забавено или формално – т.е. именно инструментът, който би трябвало да позволи разбиране в пълнота на житейската ситуация на конкретното дете, нерядко се превръща в бюрократична формалност. Особено тревожни бяха и констатациите относно СПИ и ВУИ, където по данни на УНИЦЕФ продължава да доминира широко разпространена култура на насилие и малтретиране.
В своята подробна презентация НМД постави реформата на системата в исторически, статистически и политически контекст. Беше припомнено, че още Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за деца от 2011 г. и Пътната карта от 2013 г. залагат ангажимент за цялостна реформа, че през периода 2012–2015 г. са разработвани проекти на нови нормативни актове, които да дерогират остарелия ЗБППМН от 1958 г., и че след това диалогът относно реформата на практика е бил замразен за близо десетилетие. Беше напомнено също, че Европейският съд по правата на човека вече многократно е осъждал България по въпроси, свързани с липсата на ефективен съдебен контрол и с характера на настаняването в някои от институциите за деца.
НМД акцентира и върху системните дефекти на модела. В СПИ и ВУИ се настаняват деца на различна възраст, с различни профили и различни деяния, вкл. деца – жертви на сексуална експлоатация, деца със зависимости и деца, чието поведение е свързано с тежка семейна и социална уязвимост. Именно това смесване, както беше подчертано, създава риск от допълнителна криминализация. В немалко случаи настаняването в интернат фактически се използва като своеобразна мярка за закрила – когато системата не е успяла да осигури навременна, комплексна и специализирана подкрепа в общността и е абдикирала от активна работа с детето и семейството.
НМД обърна внимание и на факта, че в страната почти не се развиват програми за интензивна работа с деца с поведенчески проблеми, здравно-социална подкрепа и рехабилитация при зависимости, както и програми за ресоциализация. Възстановителните практики продължават да са по-скоро изолирани добри примери, отколкото масово и системно прилаган инструмент. Услуги като „Зона ЗаКрила+“, насочени към деца в конфликт със закона, по-скоро подчертават общия недостиг на устойчиво финансирани специализирани услуги, отколкото променят цялостната картина.
Паралелно с това, местните комисии за борба срещу противообществените прояви работят при драстично различаващ се капацитет, ефективност и качество в различните общини, като липсват достатъчна прозрачност, публично достъпни и сравними данни, единни стандарти, координация и супервизия.
Сред основните застъпнически цели, представени от НМД, бяха: отпадане на аморфното понятие „противообществена проява“; поемане на водеща роля от системата за закрила на детето по отношение на малолетните правонарушители; въвеждане на възстановителни практики като основа на работата с деца в конфликт със закона; рационализиране и укрепване на ролята на родителя и разширеното семейство; закриване на интернатите и замяната им със специализирани резидентни услуги във всеки областен град; както и укрепване, професионализиране и реформиране на местните комисии, детските педагогически стаи и обществените възпитатели.
В презентацията бяха поставени и конкретни въпроси към Министерството на правосъдието относно философията и мащаба на търсената реформа: ще бъде ли изработена нова концепция за правосъдие за деца; ще има ли нова пътна карта и рамка за качество; как ще се работи с малолетните правонарушители; какви изменения отвъд ЗБППМН ще бъдат необходими в Закона за закрила на детето, ЗМВР, НК, НПК, ЗИНЗС, ЗАНН, УБДХ, ЗООРПСМ и ЗПУО; как ще се гарантира, че новите стандарти няма да бъдат просто формално въведени, а реално прилагани; и как ще се осигурят контрол, прозрачност и ефективност на реформираната система на борба срещу противообществените прояви.
Дискусията след панела потвърди тези изводи. Мария Дойчинова от Центъра за изследване на демокрацията, също част от Мрежата за правна помощ на НМД, даде конкретен пример за правната несигурност и неефективността на паралелно действащите режими: дете с наркотична зависимост може да попадне или в резидентна услуга, или в СПИ във Варненци, като съществуването на тези паралелни модели не гарантира закрила, а по-скоро дезорганизация и липса на предвидимост.
Елена Евстатиева от Асоциацията за възстановително правосъдие подчерта, че местни комисии от десетилетия има във всяка община, като въпросаът е не дали те да бъдат закрити, а как да бъдат реформирани така, че наистина да работят в полза на децата.
Лиляна Събева, секретар на МКБППМН при Столична община, потвърди един от ключовите изводи на НМД – че системата страда от сериозен дефицит на капацитет и от липса на супервизия. По думите ѝ, местните комисии на практика сами си разменят добри практики, като липсват свързаност и надграждаща професионална подкрепа. Именно тук, посочи г-жа Събева, неправителственият сектор би могъл да бъде от голяма помощ.
Антон Петров, председател на УС на ИСДП, също постави акцент върху отсъствието на интегрирана работа между експертите, които третират децата правонарушители. Той подкрепи извода на НМД за неефективността на мярката „поставяне под надзор на обществен възпитател“, като даде стряскащ пример от практиката: в един от последните казуси, по които ИСДП е работил, тази мярка е била налагана на едно и също дете 37 последователни пъти.
Още по-показателно е, че от 36 деца, чиито казуси наскоро са били изследвани от организацията, всички до едно са били жертва на насилие. Тези данни още веднъж показват, че без да се адресира преживяното насилие, травмата и семейният контекст, системата ще продължи да реагира на симптомите, а не на причините.
Заключителната презентация на адв. Ася Манджукова – наказателен адвокат, председател на членуващото в НМД Сдружение „Нетипичен ум“ – върна разговора към нарушените права на децата, заподозрени в извършване на престъпление. Тя сподели конкретен казус от практиката си, в който придружава свой непълнолетен подзащитен в районно управление, като самото присъствие на адвокат поражда изключително негативна реакция у полицейските служители. Този пример показа, че в част от практиката адвокатската защита и процесуалните гаранции за детето все още се възприемат не като необходима част от справедливия процес, а като неудобство или пречка.
Националният семинар „Темида пред детето“ демонстрира ясно, че е необходима дълбока, последователна и междусекторна реформа – както в наказателното производство с участието на деца, така и в остарялата система за борба срещу противообществените прояви. Нужни са реално действащи, а не само декларирани процесуални гаранции; капацитет, свързаност и супервизия по места, а не институционална фрагментация. НМД продължава активно да се застъпва за конкретни реформи в тази посока.
