Идва моментът, когато през лятната ваканция децата поемат на различни пътешествия – отиват на гости при баба и дядо, прекарват свободното време на лагер или на дневна развлекателна занималня. А родителите остават вкъщи да работят… и да се притесняват какво може да се случи.
Родителските страхове са нормални и разбираеми, но трябва да са в приемливи рамки. Кога те излизат извън границите на нормалното, дали става дума за тревожност или за свръхконтрол – по тези въпроси „Детски Дневник“ разговаря с психолозите и психотерапевти Мариела Михайлова-Стефанова и Людмил Стефанов. Двамата заедно създават психологическия център „Аз и Ние“, а в ежедневната си частна практика работят с деца и семейства, водят обучителни семинари с учители и родители.
Какви са най-честите страхове на родителите, когато децата прекарват дълго време навън?
Мариела Михайлова-Стефанова: Страховете са свързани най-често с живота, здравето и безопасността, както и с тревогата дали детето ще се справи само в някаква нова и предизвикателна ситуация. Днешните родители са все по-малко склонни да оставят децата си сами навън. Това се отнася повече за живеещите в по-големите населени места, където хората не се познават, защото се поражда усещането, че няма на кого да се разчита.
Преди време 6-7-годишните деца бяха пускани спокойно да се забавляват сред природата. Сега за повечето родители това изглежда немислимо. При наскоро направени изследвания на общественото мнение във Великобритания се оказва, че 43% от хората смятат, че децата може да излизат сами от къщи едва след 14-годишна възраст, а за 30% тази допустима възраст е дори 16 години. Разбира се, контекстът, в който живеем днес, е много различен .
От какво се страхуват родителите в различните детски възрасти?
Людмил Стефанов: На първо място, страхът на родителя за детето е нещо съвсем естествено. Той е неразделна част от ролята му, но е важно да си даде сметка дали е здравословен или не. От съществено значение е да му имат доверие, че то може да се справи само или да потърси помощ от други възрастни.
Понякога страховете са несъразмерно силни спрямо реалните заплахи към детето. Когато бебето е малко, тревожният родител проверява дали то диша през нощта, обръща голямо внимание на стерилността и качеството на храната, дори не позволява никой да се доближава до него.
След това се появява страхът да пусне детето си на детска градина, а той става враждебен и разпитва детето си в детайли дали всичко е наред по начин, който го напряга. Когато тръгне на училище, родителят се притеснява как то ще се справя, какви ще са приятелите му, дали няма да бъде тормозено от съучениците или учителите си. В юношеството тревогите са свързани с избора на партньор и злоупотребата с алкохол и наркотици.
Разбира се, всичко изброено се прави под формата на грижа и прилича на проява на родителска любов и може да се определи с популярната метафора „задушаваща прегръдка“. Така той може да блокира развитието и израстването на детето си, да постави преграда пред неговата автономност и да го направи зависимо. Свръхобгрижените и зависими деца стават все повече напоследък.
Как бихте посъветвали родителите да се справят с тревожността си, когато децата са далеч от вкъщи през ваканцията?
Когато детето ни е на лятно училище например, можем да търсим обратна връзка от учителите, да споделяме притесненията си с други родители, да бъдем чувствителни към настроенията на детето си. Можем да разговаряме с него как е минал денят му и да споделим какво на нас ни се е случило. Важно е родителите да си напомнят, че когато детето има проблем, то ще ни каже или ще ни покаже, че нещо се случва.
Откъде идват страховете на родителите?
Людмил Стефанов: Неестествено силните страхове на родителите, за които говорим тук, се коренят в собственото им детство. Както и от информацията за света, в който живеем.
Как най-често се проявяват?
Людмил Стефанов: Най-често родителите проявяват страховете си, като ограничават децата си за неща, за които психически детето вече е готово. Например всички деца от класа ходят сами до училище, а него го води възрастен.
Причините за тази прекалена предпазливост най-често не се разбират от родителите, защото коренът й е в тяхното собствено детство. Ето пример от практиката: една майка твърде много се тревожи от това как се чувства детето й в детската градина. Това напрежение се предава и на самото дете, и на учителките. Детето плаче почти винаги, когато го водят на градина, а учителките виждат недоверието на майката и негодуват срещу нея, което рефлектира и върху детето. В консултацията с майката се оказа, че самата тя е преживяла земетресение в детската градина по време на следобедния сън, когато е била на 3 години. Учителките и децата са реагирали панически. Такива страхове са дълбоко изтласкани и трудно могат да бъдат осъзнати без професионална помощ. Те представляват истинския несъзнаван мотив за страховете на майката от това какво ли се случва с детето, когато отиде на детска градина.
Как да реагират родителите на желанието на децата да са самостоятелни по време на семейната ваканция – да се движат сами в курортното селище или да излизат с деца, които родителите не познават?
Ако сте на море и преценявате, че детето ви е готово да си купува сладолед само, може първо да отидете заедно. По пътя да му обясните как да се ориентира, за да се върне на правилното място, къде да си държи парите, т.е. да го научите как това се прави. Втория път нека то да ви заведе и купи сладолед. Третия път го пуснете само и като се върне, поговорете как се е чувствало, какво му е било лесно и какво трудно. Поощрете го за нещата, с които се е справило, и обмислете заедно варианти как да премине следващия път през трудностите.
Ако порасналите ви момичета и момчета искат да отидат на купон на плажа, си спомнете вашето тийнейджърство – как живеехте тогава, как се чувствахте, с какво искахте да експериментирате. Това ще ви помогне да бъдете по-свързани с периода на юношеството и по-емпатични към децата си. Споделете вашите нужди като родители в тази ситуация и чуйте техните. Заедно създайте решение, което да удовлетворява нуждите и на двете страни.
И не забравяйте – животът не е задал правило, че това, което ни се е случило на нас като деца и тийнейджъри, ще се случи на нашите деца. Най-често децата ни преминават през други предизвикателства, различни от нашите.
Как се отразява прекомерната тревожност върху децата?
Людмил Стефанов: Определено негативно. Тези последици от свръхтревожност на родителите се преживяват не само в периода на детството, но и в този на младия възрастен, който вече е самостоятелен. Представете си например, че майката се обажда всеки ден по телефона и казва: „Как си? Искам само да разбера дали си добре. Непрекъснато се тревожа за теб.“ Дали детето или младият възрастен ще се почувства по-добре от това или по-зле? Отговорът е очевиден.
Твърде тревожните родители не позволяват на детето да прави самостоятелни стъпки и да се развива. За да се чувства то в добро състояние, е необходимо да има право на грешки, да поема рискове, да преживява негативните реакции на околните. То има нужда от родител, който го подкрепя, утешава и стои на негова страна, а не от такъв, който иска да го предпази от всички неравности по житейския му път.
Как може това състояние да се контролира?
Мариела Михайлова-Стефанова: Първата стъпка е родителят да осъзнае, че неговата тревожност е твърде висока на фона на загрижеността на останалите родители и че тя не го прави по-добър родител. Разбира се, когато тя е твърде висока и родителите не могат да се справят сами, е добре да потърсят консултация със специалист, за да се открият корените на собственото му недоверие към света и хората.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: freeimages.com
