“През последните 3 години, откакто съм министър, съм направил 8 отказа за закриване на училища по искане на общините, отчете министърът на образованието Красимир Вълчев по време на парламентарен контрол. “Предходните години почти не имало такива. За съжаление последните десетилетия се закриха множество училища, най-вече в резултат на процесите на вътрешна и външна миграция. Имаше национална програма, която подпомагаше и стимулираше до известна степен оптимизацията на училищна мрежа и закриването на училища. От 2018 г. няма такава програма.
Другото, което направихме, е да променим финансово-разпределителната формула в системата и вече финансирането на общините и училищата не зависи само от броя на учениците. Имаме средства, които са за институции, имаме и средства за паралелка. По този начин бяха насочени допълнително между 60 и 70 млн. за финансиране на малките и отдалечени училища. Отделно предоставихме 30 млн. за училища и детски градини с концентрация на деца и ученици с уязвими групи”, посочи Вълчев. Отчетът беше продиктуван от въпрос на депутатът от левицата Явор Божанков по отношение на училището в Поликраище. Той посочи, че е направен финансов анализ на училището в Поликраище. “Училището е с 43 ученици, но с тенденция да останат 35, в зависимост от това колко се запишат в първи клас. Проблемът не е финансов, училището има и училищни земи – 280 дка, близо 14 хил. допълнителни приходи, 5 хил. лв. получава като училище с концентрация на деца от уязвими групи.
Последните години бяха предоставени средства и за защитените училища”, каза още Вълчев. По думите му проблемът не е и демографски. “Защото в селото има над 60 деца, които са на училищна възраст от първи до седми клас. Предстоящите да се запишат в първи клас са 10. В същото време в училището учат само три деца от селото. Другите всички деца са от съседните села, в които са закрити училищата. Решението да има малко ученици в това училище е на родителите, които са избрали децата им да учат в Горна Оряховица”, обясни Красимир Вълчев. Според него тук възниква въпросът, защо тези деца учат в Горна Оряховица. “Тук основният проблем е така наречената вторична сегрегация. Вторичната сегрегация е, когато децата от ромски произход се увеличат над определен процент и започва изтегляне на останалите деца”, допълни министърът на образованието. По думите му това може да бъде преодоляно, но не уточни как.
Миналата година за първи път МОН разработи програма за образователна десегрегация на стойност 1 милион лева, която да помага на общините в реализирането на такива политики. „В общините с повече от три училища се наблюдават процеси на вторична сегрегация и бързо изтегляне на деца. Местната власт трябва да разпредели учениците така, че да не се допуска концентрация деца от уязвими групи. Трябва да се осигурят и възможност за транспорт за тези деца“, обясни тогава Вълчев.
В началото на тази година беше стартирана петиция, която призовава общинските власти, както и всички отговорни институции, да предприемат конкретни мерки за десегрегацията на ромите в България.
Източник: actualno.com, nmd.bg
Снимка: freeimages.com