Как бедността засяга здравето, образованието и бъдещето на децата
Бедността е едно от големите предизвикателства в нашето общество. Нейното влияние върху децата е много широко и се проявява в различни аспекти на техния живот. Във възрастта от 0 до 3, когато се поставят основите на когнитивното, емоционалното и социалното развитие на детето, качествената грижа е особено важна.
По тази причина Сдружение „Клуб на нестопанските организации“, заедно с още 11 граждански организации, работещи „на терен“ в подкрепа на деца и семейства от уязвими общности, започнаха мащабен проект за подобряване на средата, грижите и развитието на деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност.
Данните за България
Според последните данни на Националния статистически институт за 2020 година, около 24,2% от децата в България живеят в бедност. Този процент означава, че близо едно от четири деца в България живее в условия на ограничени възможности и липса на достатъчно средства за покриване на основни нужди.
Според проучване на УНИЦЕФ , през 2020 г. едно от всеки три деца в България живее в риск от бедност и социално изключване, като този дял от 36.2% е значително по-висок от средната стойност за ЕС.
Най-голям е рискът от бедност за многодетните домакинства, следвани от групата на самотните родители и родителите с основно и по-ниско образование. Най-висок е делът на бедни деца – 90.3%, от домакинства с много нисък интензитет на икономическа активност.
Бедността оказва влияние върху благополучието и развитието на децата, като ограничава възможностите им за качествено образование, здравна грижа и подходящо хранене. Тези неблагоприятни условия водят до увеличаване на риска от социално изключване, физически, психически и здравословни проблеми, по-ниско ниво на образование и по-лоши перспективи за житейска реализация.
Бедността оказва особено сериозен и дълготраен негативен ефект върху децата в ранна възраст между 0 и 3 години. Това се дължи на факта, че в този период те преминават през множество ключови етапи на физическо, психическо и социално развитие. В ранните години на живота си децата се развиват бързо и имат нужда от стимулираща среда, за да укрепят своите когнитивни, социални и емоционални умения. Бедните деца обаче често са лишени от тези стимулиращи преживявания, което предопределя различни дефицити и забавяне на тяхното ранно развитие.
Бедността се отразява негативно в различни сфери на детския живот:
Лоши жилищни условия
Бедните семейства, които живеят в маргинализирани квартали или неподходящи сгради, не осигуряват благоприятна среда за децата – сред рисковете са замърсяване на въздуха и водата и лошата хигиена. Това може да доведе до различни здравословни проблеми като болести на дихателната система, астма, алергии, инфекции и други.
Пренаселеността на жилищата е със сериозни негативни последици върху развитието на децата. Един от аспектите е по отношение на по-високия риск от заразни болести, преносими чрез контакт. Освен върху здравето, пренаселеността оказва неблагоприятно въздействие върху психологическото и социалното развитие на децата. Пренаселените условия на живот имат за резултат повече стрес и агресивно поведение. Освен това децата имат по-малко възможности да играят и да учат, което е с отрицателен ефект върху тяхното емоционално и когнитивно развитие. Лошите жилищни условия са свързани също с по-ниски образователни постижения заради шума, липсата на осветление и място за учене.
В маргинализираните квартали са налице по-високи криминогенни фактори, което е предпоставка за несигурност за цялото семейство и риск за въвличане на децата и родителите в криминални дейности и насилие.
Липса на стимулираща среда и родителски капацитет
Бедността може да има значително въздействие върху родителския капацитет и често води до лоши практики в отглеждането на децата. Стресът и депресията затрудняват родителите да се фокусират върху нуждите на децата си. Някои от родителите в риск от бедност са принудени да работят повече от обичайното или дори да отсъстват изцяло от дома, което може да доведе до намалено внимание и време за децата.
Бедността ограничава достъпа на родителите до информация и образователни ресурси. Това означава липса на знания и умения, необходими да се грижат добре за децата си. Например, много бедни родители не знаят как и кога да направят захранването на бебето, не избират подходящи храни, не знаят как да постъпят, ако детето е болно, как да се грижат за хигиената на децата си, как да ги стимулират за учене и развитие, как да ги възпитават в морални и етични ценности.
Бедните семейства често са с ограничен достъп до образователни и стимулиращи ресурси за бебето, като играчки, книги и други материали, които помагат за развитието му. Сред заниманията, които липсват на децата в бедните общности, са например четенето на книги, което помага да развиват езика си и да подобряват своите когнитивни умения, игрите и играчките, които подпомагат моториката и творческите умения, музикалните занимания, рисуването и оцветяването, разговорите, които отговарят на детските въпроси и насърчават децата да изразяват своите мисли и чувства и да развиват езиковите си умения.
Бедните родители по-често са подложени на стрес и домашно насилие, което ограничава способността им за емоционална близост и подкрепа за детето и в бъдеще е предпоставка за израстване на емоционално и социално некомпетентни и несигурни хора.
Риск от домашно насилие
Бедността е сред факторите, които допринасят за увеличаването на домашното насилие. Има множество причини за това, но някои от най-важните включват финансовите затруднения, които водят до зависимост на единия партньор, до стрес и агресия.
Хората, живеещи в бедност, често са изправени пред сериозни стресови ситуации, като липсата на достатъчно храна, кредитиране или неплащане на сметки, здравословни проблеми. Тези фактори допринасят за влошаване на психическото здраве на родителите, което от своя страна води до по-високи нива на тревожност, депресия, агресия и насилие, пряко рефлектиращи върху децата.
Бедността води също до по-ниско образование, социална и емоционална интелигентност. Това е причината насилието да не се осъзнава и да не се регистрира като проблем, липсва също информация и капацитет за справяне с него.
Рисковете на непроследената бременност
У нас не се събира информация за етническия произход на бременните жени и родилките, но знаем от проучване на „Алфа рисърч”, че 40% от ромските жени в детеродна възраст не са здравно осигурени.
Непроследяването на бременността и липсата на необходимите медицински грижи и наблюдение на здравето на майката води до различни здравни проблеми като преждевременно раждане, прекомерно кръвотечение или инфекции.
Най-често срещаните рискове при непроследената бременност, които могат да доведат до тежки усложнения или смърт, са неизследвана Rh несъвместимост на майката с плода, при което може да се стигне до загуба на бебето, вторична глухота, хемолитична болест, анемия, ДЦП, увреждане на черния дроб и др. Три четвърти от жените без здравни осигуровки постъпват да раждат, без да им е направено изследване за инфекции като гъбички, хламидии, вируси, бактерии и паразити, които могат да доведат до усложнения.
Рисковете за здравето на бебето са ниско тегло при раждане, преждевременно раждане, различни видове вродени аномалии и инфекции.
По-късно непроследяването на здравето на детето може да доведе до проблеми и задържане във физическото и емоционалното развитие, които да не бъдат установени навреме.
Липсата на здравни услуги има за резултат и по-ниско качество на грижите за детето след раждането, неподходящ избор на храни, преждевременно отделяне от майката и други.
Ефективното проследяване на бременността и консултирането на младата майка е от решаващо значение за предотвратяване на тези проблеми и за подпомагане на здравото и нормалното развитие на детето.
Здравето на децата
Бедността оказва сериозно влияние върху здравето на децата. Те имат по-висок риск от различни заболявания и травми и по-ниска очаквана продължителност на живота, в сравнение с децата, които живеят в по-благоприятни условия.
Някои от факторите, които влошават здравословното състояние на децата от бедни семейства, са липсата на достъп до чиста вода, на хигиенни средства и добри санитарни условия, замърсен въздух заради преобладаващото отопление на твърдо гориво в маргинализираните квартали, лоши жилищни условия.
Често родителите са принудени да избират между купуване на храна или купуването на лекарства и посещението на лекар, което може да има сериозни последици за здравето на децата. Бедните деца често нямат достъп до профилактика, редовни прегледи, лечение и медикаменти. Това увеличава риска от сериозни заболявания и забавя диагностицирането и лечението на болестите.
Хранене
Бедността започва да влияе върху бъдещото дете още с бременността на майката – непълноценното хранене и дефицитът на хранителни микроелементи водят до изоставане в растежа и ниско тегло на бебето, перинатални усложнения, преждевременно раждане, дефекти на невралната тръба при новородените, по-висока майчина заболеваемост и смъртност. Наднорменото тегло на майката носи рискове като гестационен диабет и прееклампсия, гинекологични усложнения, хронични заболявания.
Когато става дума за „първите храни“ (или захранващите храни), които бебето започва да приема около 6-месечна възраст, в много от случаите те не удовлетворяват нуждите на децата.
Децата, които живеят в бедност, често страдат от липса на пълноценно хранене и важни хранителни вещества. В семействата с ограничени финансови възможности и нисък родителски капацитет, храненето се определя единствено от ниската цена. Децата имат ограничен достъп до здравословни храни като плодове, зеленчуци, млечни продукти и месо. В дневното им меню липсват основни елементи, важни за тяхното развитие – белтъчини, полезни мазнини, витамини и минерали, фибри. Това води до така наречения „скрит глад“: дефицит на хранителни микроелементи, който предизвиква изоставане в растежа и развитието, слаб имунитет и проблеми в развитието на тъканите.
Непознаването на основите на здравословното хранене води до погрешен избор на храни за децата – преобладават нискокачествените полуфабрикати с високо съдържание на наситени мазнини, захар и натрий и с почти нулево съдържание на важни хранителни вещества, хидрогенирани храни, газирани напитки с много захар, сладкиши, пържени и мазни храни, заместители на млечни и месни продукти, които не носят полезна хранителна стойност.
Погрешното хранене води до затлъстяване в ранна детска възраст, като има доказана връзка между затлъстяването и бедността. В дългосрочен план този проблем се хронифицира и се придружава от диабет и други метаболитни нарушения.
Емоционално развитие
Бедността е един от факторите с неблагоприятен ефект върху емоционалното и психичното здраве. Децата, които живеят в бедност, са изложени на по-голям стрес, заради условията на постоянна несигурност и нестабилност.
Бедността е с отрицателен ефект върху качеството на междуличностните взаимоотношения в семейството – липсата на базисни условия за живот и на родителски капацитет води до неглижиране и пренебрегване, което има за резултат чувство на отхвърляне и несигурност. Нестабилната среда може да доведе до проблеми с доверието и да ограничи способността на детето да се свързва с други хора.
Децата от бедни семейства често се чувстват изолирани и изключени от обществото. Това води до проблеми със социалната адаптация, по-висок риск от поведенчески проблеми като агресивност, хиперактивност, трудна концентрация.
Всички тези фактори могат да доведат до депресия, тревожност, липса на самочувствие и други проблеми за емоционалното благополучие на детето.
Образование
Множество проучвания показват, че децата, живеещи в бедност, са с по-слабо развити речникови и речеви умения и с по-ниски резултати във всички степени на обучение.
В България „образователната ножица“ е сериозен проблем още от най-ранна възраст и децата от бедни и маргинализирани общности е по-малко вероятно да имат достъп до качествено образование, образователни ресурси, книги, учебници, занимания, които развиват когнитивните им способности и таланти. Голяма част от децата от бедните общности са лишени от ранно детско учене в ясла и детска градина и по-късно при тях по-често се набюдава ранно отпадане от училище. Според данни от Национален статистически институт за 2020 година, 44.4% от децата в България на възраст между 1 и 2 години и 22.2% от децата на възраст между 3 и 6 години не посещават ясли и детски градини. Тези статистически данни не регистрират специфичния процент на бедните деца, но практиката показва, че често бедността е свързана с по-нисък достъп до образование, включително до ясли и детски градини.
Липсва и подкрепа от родителите и общността. Родителите нямат капацитет да участват в обучението на децата, не ги мотивират за по-високи образователни успехи, образованието не се възприема като ценност. Бедните деца чувстват отчуждение от образователния процес, тъй като не виждат значимостта му за бъдещето си.
Ресурси по темата:
„The Effects of Poverty on Child Health and Development“ от Deborah A. Frank и Ruth E.K. Stein, Pediatrics https://www.researchgate.net/publication/224956205_The_Effects_of_Poverty_on_the_Mental_Emotional_and_Behavioral_Health_of_Children_and_Youth_Implications_for_Prevention
The Importance of Early Childhood Poverty https://www.researchgate.net/publication/251190384_The_Importance_of_Early_Childhood_Poverty
„Early life poverty and later child development in the UK: A longitudinal cohort study“ от Sophie Wickham, Rebecca E. Lacey, Yvonne Kelly, Amanda Sacker, и Richard G. Watt – https://adc.bmj.com/content/104/11/1049
„The long-term effects of childhood poverty“ от Gary W. Evans и Michelle A. Schamberg, Current Directions in Psychological Science, 2021 г. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2662958/
Society to cell: How child poverty gets “Under the Skin” to influence child development and lifelong health https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0273229721000381
„Effects of Child Poverty and Chronic Stress on Emotion Regulation and Sustained Attention“, Frontiers in Psychology, 2021 https://www.pnas.org/doi/abs/10.1073/pnas.1308240110
Как се отразява бедността на децата? https://socialachievement.org/web/files/richeditor/dokumenti/broshuraSiromastvo.pdf
Неравно детство – цялостен анализ на детската бедност https://www.unicef.org/bulgaria/media/12436/file
Бедност и мозък? Как недостигът на пари влияе на развитието на децата https://nmd.bg/bednost-i-mozak-kak-nedostigat-na-pari-vliyae-na-razvitieto-na-detsata/
UNICEF: Децата, храната и храненето. Положението на децата по света 2019 https://www.unicef.org/bulgaria/media/4926/file/State%20of%20the%20worlds%20children%202019.pdf
Ц€НАТА НА БЕЗРАЗЛИЧИЕТО https://we-care.bg/%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81/
Източник: we-care.bg
Снимка: pexels.com
