Интервю с Антоанета Иванова, която е част от Управителния съвет на сдружение „Спина бифида и хидроцефалия-България“, член на УС на Национална мрежа за децата, човек с много опит като социален работник и медиатор в услуги за ранно детско развитие. В момента тя е координатор на консултантите по проект „Спешна помощ за ранно детско развитие за украински бежанци“ , който се изпълнява от Национална мрежа за децата в партньорство със Социалната чайна, Варна.
Защо проектът Спешна помощ за ранно детско развитие за украински бежанци („Emergency Early Childhood Development Support for Ukrainian Refugees“) е толкова необходим в момента?
От избухването на войната в Украйна на 24 февруари 2022 г. Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) изчислява, че повече от 7 милиона души са напуснали домовете си и са преминали в съседни страни. Над 2 милиона деца са избягали от Украйна след избухването на войната, около 600 000 са малки деца на възраст под пет години и много от тях имат рискове за развитието, забавяне или затруднения. Семействата на тези деца се борят за достъп до услуги за подкрепа във всички части на Европа. В много случаи липсата на достъп до терапия или ранна интервенция, както и травмата, свързана с преместването, могат да повлияят негативно на развитието и благосъстоянието на детето.
В България има 51 000 украински бежанци, 60% от тях са деца.
Какъв е основният проблем за предоставяне на услуги за ранно детско развитие и родителско консултиране?
Основният проблем за предоставянето на тези услуги е липсата на цялостна система за проследяване на развитието на децата, неравномерното разпределение на услугите в населените места, а също и недостигът на специалисти. Затова през юли 2022 г. Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ) и Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания (EASPD) стартираха 18-месечен партньорски проект, който ще увеличи броя обучени семейни консултанти, които ще предоставят родителски консултации и подкрепа за деца в риск или със затруднения в развитието и увреждания.
Проектът има за цел повишаване на информираността за значението на ранната подкрепа за развитието на потенциала на всяко дете и за основните проблеми в ранното детско развитие.
Инициативата се реализира в Полша, Словакия, Румъния, Молдова и България. Тя е насочена към украински родители бежанци и членове на семействата на деца в риск от изоставане в развитието. Национална мрежа за децата е координатор на проекта за България и работи в партньорство със Социалната чайна във Варна.
Какво включват дейностите по проекта?
Дейностите, които са осъществени до момента, включват обучение на 7 обучители в България за спешно ранно детско развитие, обучение и подготовка на 77 професионалисти бежанци с опит в детското развитие, за да могат да предоставят спешна подкрепа на семейства с деца в риск от затруднения в развитието. Подготвени са и 111 родители-бежанци, които организират групи за взаимопомощ с други разселени семейства.
От края на 2022 до момента 417 украински семейства на бежанци са подкрепени от консултанти. Организирани са повече от 150 групови занимания за родители и деца.
Следващите етапи от проекта предвиждат проучване на капацитета на социалния сектор в страната за посрещане на нуждите и потребностите на семействата на бежанци от Украйна.
Разработване на индивидуален национален план за изграждане на капацитет на социалните сектори с конкретни мерки, за да могат да предоставят услуги на деца, включително и с увреждания или специфични здравни нужди. Създаване на специализирани национални дейности за изграждане на капацитет в подкрепа на изпълнението на тези планове.
Ще се организират също събития за повишаване на осведомеността на европейско и национално ниво по основните проблеми и трудности на семействата и възможните решения.
Проектът ще продължи до края на 2023 година.
Обучили сте много консултанти, какви хора се наемат с тази дейност?
Моите впечатления са, че бежанците, които сме набрали като участници по проекта, са хора с отлична квалификация, много мотивирани и инициативни. Те определено търсят как да са полезни, как самостоятелно да си осигуряват прехраната. Някои от тях са лекари, но не могат да работят в България – имаме неонатолог, невролог, психолози, юристи, хора със сериозна квалификация, но тук работят неквалифициран труд, защото приравняването на квалификациите им изисква заплащане на няколко изпита, което е няколко хиляди лева. Освен това държавата не им осигурява курсове по български.
Ние сме създали мрежа от консултанти, за да могат да ползват експертизата си и да си помагат.
Те са на различни места в България, където има украинска общност. Във Варна са в партньорски организации, в центровете за грижи за деца и тези, които оказват хуманитарна помощ, в занималня Интегрико, в база „Железничар“, в „Център Усмивки за Украйна“. в хотели в Бургас, Хасково, София, Китен, Приморско, Царево, Габрово, Пловдив. В София са в „Център за доброто“, украински „Кошер“ – интеграционен център в София Тех Парк.
На какъв принцип работят?
Консултантите са преминали обучения по модули, свързани с детски права, оценка на детско развитие, работа с родители в криза, родители и деца с травма. Целта е да направят първоначална оценка, да оказват първоначална подкрепа и да насочват към социални и здравни услуги, институции, хуманитарни организации. Те разполагат с база данни с различните услуги в районите, в които работят. Факт е, че тези услуги не са достатъчни и не са много достъпни – например, когато са настанени в хотели, отдалечени от населени места, е трудно с малки деца да се транспортират. Бежанците от Украйна имат право на личен лекар, но такъв не винаги се намира, съответно няма кой да им даде направление за специализирани здравни услуги, когато това се налага. Има лекари, които консултират безплатно, но това не е цялостна здравна грижа. Езиковата бариера също затруднява. По телефон трудно се разбират с институциите. Това, че в близост има хора от общността им, които са подготвени и помагат на семействата с деца, е от голяма полза за хората.
Коя е най-голямата трудност пред консултантите?
Самите те са бежанци. Срещат същите трудности в интеграцията тук, в намирането на квартири и работа, в грижите за децата си, храната, в достъпа до лекари, до детски градини и училища. Много от тях имат също близки в Украйна, за които всеки ден се тревожат.
Често разговорите са за това, къде падат бомбите и колко време още ще се наложи да останат тук.
Направили сме група за вътрешна супервизия – някои от тях може да направят пренос на собствена травма. Имат точна инструкция да се обърнат към екипа и координатора, когато някой случай ги натоварва.
Има ли ситуации, в които се чувствате безсилни да помогнете?
Има, защото социалната ни система не е много подготвена да оказва подкрепа на тези семейства. Мисли се за подкрепата им като бежанци, но това стига до базовите потребности, дори и те не са задоволени. Има трудности с новопристигнали, които се страхуват да отидат в Елхово, а настаняването в момента минава през там. Достъпът до образование, до здравеопазване не е осигурен цялостно.
За майките с бебета няма предвидени помощи, децата с увреждания, които се нуждаят от рехабилитация и помощни средства, трябва да преминат през ТЕЛК в нашата страна, защото документите им не се признават. Всички знаем колко трудно е това дори за семействата в България, а за тях е голямо изпитание.
Бежанците масово не са информирани за правото си на месечна социална помощ и условията за това. За майките на деца до 3 години например няма изискване да са регистрирани в бюрото по труда, но те не го знаят.
Имат и други административни проблеми, като например да откриват сметки в банки. Някои от тях са с изтекли паспорти, други с непрекратени трудови договори и не могат да започнат работа в България.
Национална мрежа за децата подкрепя усилията в търсенето на решения за тези проблеми. Има множество писма с предложения за подобряване на помощта от институциите, но това не е довело до резултати, вероятно и поради променливата политическа обстановка.
Какво е вашето впечатление – как се чувстват децата и майките им?
Децата по-лесно се адаптират. По-трудно е за тийнейджъри, които живеят изолирано в хотелите, учат онлайн – нямат възможност за общуване, за социална среда. Много майки са тревожни заради тази несигурност на настаняването и храненето, постоянните промени в решенията на държавата също им носят несигурност. Някои планират по-дългосрочно пребиваване, но повечето искат да се върнат вкъщи.
Самоорганизират ли се като общност? Как им помагат консултантите по проекта?
Родителите се самоорганизират и по проекта ние ги подкрепяме в ролята им на фасилитатори и семейни консултанти. Има импровизирани детски градини, групи за подкрепа на родители със специални потребности, групи, които се занимават с музика, с арт терапия на децата, ръкоделия. Има доста психолози сред бежанците – оформят се успешни групи за взаимопомощ. Няма изискване за тематиката на тези групи, тя може да е смесена и се води от нуждата на самата общност. Има дори група за майки, родили в България. Вече са около 20 майки в тази група. Групата се води от една от тях – тя е консултант, има бебе на няколко месеца, юрист по професия. Заела се е да обедини информацията за трудностите, с които майките се сблъскват и да търси решения за помощ както в общността им, така и на ниво институции. Оказва се, че има абсолютна липса на социална подкрепа точно за майките на новородени и малки деца. Нямат право на помощи от нашата държава, а достъпът до социална подкрепа от Украйна се затруднява от обстоятелствата около войната и тези майки трябва да се справят сами в най-трудния момент. Често събират пари помежду си и от дарители, за да купят лекарства, когато бебетата са болни.
Отглеждането на малките деца в условия на преселение, без достъп до подходяща храна, в несигурност и повишена тревожност на родителите, създава рискове от затруднения в развитието на децата. С този проект Национална мрежа за децата дава възможност на бежанците, които имат опит при работа с родители, да получат допълнителна квалификация и да помагат на семействата.
Някои деца нямат достъп до училища и детска градина, защото са отдалечени от града – създават се на кооперативен принцип услуги за отглеждане на децата, групи и стаи за игра. По този начин им се създава увереност, подобрява се средата за развитие на децата. Някои от психолозите и педагозите ги наблюдават и подпомагат. Осигуряването на взаимопомощ по този проект реално се случва.
Сега, когато е изминала година от началото на войната, хората имат особена нужда да преживеят заедно това трудно време.
В събитието “Избираме живота” (“Я обираю життя”), което се проведе на 24 февруари по проекта, бежанци разказаха своите истории и своите трудности и как се справят заедно със своята общност.
Рисунката е дело на Ника Стрелацкая на 8 г., в момента пребиваваща във Варна. На 24 февруари беше организирана благотворителна изложба на нейни и други детски рисунки в Градска художествена галерия, Варна.