И обяви, че МОН ще актуализира насоките, които бяха направени миналото лято във връзка с организацията на учебния процес по време на пандемия. Това ще стане въз основа на обстоен анализ, който се изработва в момента.
Към директори, учители и родители вече бяха отправени по около 30 въпроса в онлайн анкети от МОН. В окончателния анализ ще бъдат взети предвид и резултатите от матурите и националните външни оценявания. „В сравнение с предишните години те са по-високи, което дава повод за радост. Но трябва да отбележим, че определени ученици, които са мотивирани и подкрепени, са напреднали и в условия на онлайн обучение. В същото време ученици в среда, която не ги подкрепя, вероятно са изостанали“, отчете Евгения Пеева-Кирова.
За преодоляване на психическия стрес и десоциализацията вече стартира програма „Отново заедно“ на МОН съвместно с министерствата на финансите и на туризма. Тепърва ще оценим ефекта и ще препоръчаме на следващото правителство да продължи в тази посока. Освен това училищата ще бъдат насърчени и в учебно време да провеждат спортни празници, чествания и други инициативи, които дават възможности за контакти между децата”, каза зам.-министърът.
Припомняме, че те бяха забранени заради пандемията, а миналата година МОН въведе и една допълнителна седмица за проектни дейности в края на учебната година, за да не се правят в учебно време екскурзии и подобен род празници, с които се губи учебно време. Проблем за МОН е събирането на надеждни данни. В момента информация е систематизирана по различен начин и в различни формати, по различно време. “Трудно верифицираме някои данни. Налага се цялостен преглед как те се събират и анализират, за да се взимат решения и да се очертават политики”, каза още зам.-министърът. Тя се съгласи, че искането на справки увеличава административната тежест в училище. Но без коректни данни не можем да взимаме адекватни решения на политическо ниво, подчерта Евгения Пеева-Кирова. И призова анкетите, включително и пратените допълнителни добавки към тях, да се попълват честно. Ако всички ни напишете, че сте се справили отлично с ОРЕС, няма да знаем къде са трудностите и да планираме дейности и квалификации, обърна се зам.-министърът към гилдията.
Мащабното изследвание, което в момента е в ход по подобие на сходно миналото лято, прави преглед на актуалната ситуация по отношение на деца, ученици, педагози, непедагогически персонал, директори, родители, уязвими групи с различен от българския майчин език, деца със СОП, деца в институции, професионални гимназии, деца на село. Анализът миналата година показал големи диспропорции и неефективно включване в обучителния процес в малките населени места.
Темите, които ще бъдат обхванати, са обезпеченост с устройства и подготвеност на учителите за обучение в електронна среда от разстояние. Ще се отчетат също нивата на отпадане от училище и напредъкът по образователните цели – въз основа на резултатите от НВО и ДЗИ. Засичат се също промени на физическото и психическото здраве, както и колко са преболедувалите и ваксинираните. Друг акцент е как се случва упралението на онлайн обучение и управлението на кризи. Като се отчете какво работи, то ще бъде отразено в новите насоки за догодина. Ключова е и междуинституционалната координация между МОН, МЗ, МТСП и агенциите, които работят с деца от уязвими групи. Ще се отчете работата на медиаторите, социалните работници и психолозите.
Засилено внимание ще има и по отношение на извънкласните дейности. Тази учебна година те бяха ограничени заради противоепидемичните мерки и разделянето на класовете, но имат ключова роля за децата и училищните общности, посочи зам.-министърът. „Пропуснахме много време да подкрепим децата и училищата да се възстановят от изолацията“, каза тя.
Източник: marica.bg
Снимка: pixabay.com
