В неделя, на 13 юли, в София бяха дежурни само шест линейки по думите на лекарка, която в този момент спасяваше човек в тежко състояние. За да бъде покрит градът, са необходими 38 екипа, иначе работят 17, а напоследък са 11 или видно – далеч по-малко. Спешната помощ е изключителна грижа на държавата в лицето на здравното министерство. До момента то се справя с недостига на екипи, липсата на средства и протестите на лекарите като… им намали заплатите.
Пълният хаос в Спешна помощ е малка част от трагичното наследство на д-р Таня Андреева в здравния сектор за една година на поста. Период, за който тя внесе само един законопроект, който беше бламиран от парламента, и една здравна стратегия за получаване на евросредства за реформа, която Европейската комисия отхвърли и сега Световната банка преправя по молба на правителството.
Времето на управлението на Андреева ще се запомни с липсата на каквито и да били промени, освен към по-лошо. Върнаха се отдавна забравените мерки за пестене от лекарства на онкоболните. Това време е период, в който просията за лечение на деца се появи отново заради неумелото управление на фонда за лечение на деца. Замалко министерството да остави 1 млн. българи без лични лекари, защото не внесе навреме проект за удължаване на времето за работата им без специалност. Ведомството лансира идея, че частните застрахователни фондове трябва да получат част от парите за лечение в болницата и да се разплащат с клиниките вместо здравната каса.
Управлението на Андреева ще се запомни с доста политически назначения и с окопната война със здравната каса. Андреева никога не застана директно срещу НЗОК, но за сметка на това опита да прехвърли върху касата цялата отговорност за въвеждането на лимити за лечение, което стана с постановление на Министерския съвет и по нейно предложение. Вместо да обясни, че така трябва, Андреева застана в позиция на нямащ нищо общо с постановлението и започна да се радва на флирта с лекарите, като дори пресцентърът й разпространи благодарствени писма до нея от лекарския съюз и асоциацията на университетските болници, на които тя е принципал и назначава директорите.
В двата критични случая – стачката в Спешна помощ и необходимостта от актуализация на бюджета на здравната каса, Андреева отсъстваше, като вторият път беше на конгрес в Поморие. И в двата случая вместо нея политиката на ведомството трябваше да защитава заместникът й д-р Бойко Пенков.
В края на мандата си Андреева демонстрира рязка работоспособност и за десетина дни пусна около 20 проекта за концепции, наредби, стандарти, постановления и правилници. Освен това са на път да се осъществят и няколко продажби на имоти на държавните санаториуми.
Проблемът в повечето от тях обаче е, че приемането им ще донесе допълнителни усложнения в сектора и ще ангажира следващото правителство, ако не с много нови проблеми, с допълнителни разходи и ресурс за спешна промяна на нормативната уредба. Става въпрос за три основни документа – проекта за концепция за Спешната помощ, проекта за промени в правилника на фонда за лечение на деца и проекта за преструктуриране на Националния център по наркомании. И трите документа могат да минат за одобрение през правителството и да станат факт до края на мандата му – псевдореформи в последния момент, които в най-добрия случай просто ще направят хаоса в здравеопазването още по-голям.
Още промени в 12 без 5
Подарък за общините под формата на десетки декари имоти, басейни, калонаходища, минерални бани, собственост на държавните санаториуми, е едно от последните действия на здравното ведомство. Въпреки че санаториумите – “Специализирани болници за рехабилитация”, са в забранителния списък за приватизация, министерството измисли схема, с която отписва от активите на дружеството несвойствени активи и ги подарява на кмета. Той от своя страна е свободен да ги продава и дава под наем. Първият подарък е факт – санаториумът в Шипково вече е собственост на община Троян, която месец преди да получи имотите от правителството, дори обявява конкурс за басейна и минералната баня и той вече е спечелен от фирма. В проект за раздаване са имоти в Костенец, Момин проход, Пчелина и Поморие. Тъй като бордът на санаториумите не е съгласен с идеята, той беше сменен.
През последната седмица здравното министерство пусна за обществено обсъждане и дълго чаканата концепция за лекарствената политика. Тя беше завършена при управлението на ГЕРБ, но вижда бял свят едва сега. Документът е по-скоро опит да се демонстрира свършена работа в този сектор, тъй като почти няма шанс да бъде приет, нито пък да бъдат гласувани законовите промени, които предлага. Едното от предложенията в него, което пряко засяга пациентите, е да плащат такса за всяко лекарство с идеята така да се контролира потреблението. Такива такси има в повечето европейски страни, но там медикаментите са напълно платени, за разлика от България. В момента в страната болните доплащат в брой 1.3 млрд. лв. за лекарства и таксата би увеличила тази сума.
От Националната мрежа за децата пък критикуват промените в стандарта за неонатология – според тях той продължава да налага използването на рутинни процедури, които не са доказали ефективността си, вместо утвърдени и широко използвани в други държави практики. Отново не се споменава нищо за мъртвородени деца и за процедурите в такива случаи, отбелязват от неправителствената организация. Според тях от подобрения се нуждае и програмата за майчино и детско здраве, която беше приета тази седмица от Министерския съвет. “Няма заложени ясни мерки и дейности и по-конкретно дефиниран времеви диапазон за изпълнението им”, смятат от мрежата. Липсват и ключови мерки като програми за обучение и взаимопомощ на родители на недоносени деца и деца с увреждания, анализи за причините за детска смъртност и заболеваемост и мобилни кабинети за прегледи, диагностика и лечение на бременни жени и деца в трудно достъпните и отдалечени райони.
Автор: Десислава Николова, в. “Капитал”
Снимка: rgbstock.com/lusi
