Историята е разказана от Диана Нинчева – социален работник, ръководител екип „Приемна грижа“ в Комплекс за социални услуги – Шумен. Комплексът се управлява от “Институт по социални дейности и практики“, член на НМД
„Ники беше толкова мъничък, гледаше с празен поглед в пространството. Като че ли вече нищо нямаше смисъл… Гласчето му не се чуваше. Не плачеше. Нищо не искаше вече. Казаха ми, че се приспива сам… Така го видях първия път, когато отидох в Дома за бебета“.
Ирина Прокопович – приемен родител
Това е една история, в която ще ви разкажа как заедно приемните родители, социалните работници от Отдела за закрила на детето и ние от Комплекса за социални услуги в Шумен започнахме отново да пишем върху празния лист на живота на още едно прекрасно дете.
Ники* беше поел своята първа глътка въздух преди 6 месеца, в родилното отделение на болницата в Шумен. Поетият път в новия живот го отвежда до Дома за бебета. Настанен е там, защото има проблеми със сърчицето.
Важна среща с Отдела за закрила на детето през един горещ ден на месец август, 2015 г. даде “началото на края” на престоя на бебето в специализираната институция. Именно на тази среща социалните работници споделиха, че е време да потърсим приемно семейство, подготвено да поеме грижите за малкото момченце. Предоставиха ни всички необходими документи. Епикризата му ясно определяше и неговата диагноза: „ВСМ- междупредсърден септален дефект, междукамерен септален дефект, лека сърдечна недостатъчност“. Медицинските термини бяха трудно разбираеми за нас. Това, което беше ясно от заключението на независимия медицински екип от Варна е, че няма причина бебето да остане в институцията и е добре да се отглежда в семейна среда.
Нашият екип по приемна грижа към Комплекса за социални услуги в Шумен работи с вярата, че всяко дете може и трябва да расте в семейство. Започнахме да мислим кое от всички наши семейства е подготвено, мотивирано и може да преодолее страховете си от страшно звучащата диагноза и де поеме грижите за момченцето.
Заехме се със задачата да намерим най-добрите родители за Ники. Започнахме подготовката за Ирина Прокопович и Сергей Ковальков – родители на две деца и приемни родители на момченце, което благодарение на тяхната подкрепа и обич вече е при своята родна майка.
Първият ни разговор беше по телефона. Накратко споделихме историята на Ники и заявихме желанието ни да поверим грижата за детето и да я споделяме заедно – във всички радости и трудности по пътя на преодоляване на здравословния проблем на бебето.
Само ден след това, на първата ни среща разказахме на приемните родители за живота на малкия Ники. Детето преживява дълбоко страдание от изоставянето. Апатичен е, гледа с празен поглед, приспива се сам. Храни се с много малко количество храна….
Заедно разгледахме документите. Споделих желанието си Ирина и Сергей да имат пълна информация, за да могат да вземат своето информирано решение. Ние вярвахме и споделихме това с тях – че обичта помежду им и опитът им като приемни родители са най-важното, което те носеха в себе си и което можеха да дадат на Ники.
На следващия ден организирахме среща с д-р Семкова – специалист детски кардиолог. Тя подробно обясни на приемното семейство в какво се изразява здравословният проблем на бебето и увери, че няма причина да не расте в семейна среда. Д-р Семкова каза, че ще се налагат периодични консулти в Националната кардиологична болница в София и вероятно, на по-късен етап ще се наложи оперативна намеса. “Това, което е характерно за този здравословен проблем е, че е възможно по-често да боледува от вирусни инфекции през зимата, а тогава препоръчвам да постъпите в болница, за да е под лекарско наблюдение“, сподели кардиологът с приемните родители. Те си тръгнаха спокойни и още по-уверени. Един час по-късно се обадиха по телефона и казаха, че са готови да поемат грижата за бебето.
Ирина и Сергей имаха и нашата заявка и знаеха, че нашият екип също ще ги подкрепя и е на разположение 24 часа в денонощието.
Първата среща с бебето беше вълнуваща, но и тъжна. Видяхме дете на 6 месеца, а приличаше на двумесечно бебе. Толкова малък, а гледаше с тъга. Срещахме се всеки ден. Ники започна да търси погледа на приемната майка, плахо се усмихваше в отговор на нейните думи и усмивки. Приемаше само една трета от количеството мляко. Почти отказваше да се храни. Предпочиташе да заспи, “да се изключи”. С много търпение и също с толкова много обич, Ирина успя да даде на Ники най-важното послание – че вече има свое семейство, което е готово да отговори на копнежа му за обич. В края на нашите срещи, Ники се смееше с глас, стана физически по-активен, махаше с ръчички и крачета, обръщаше се и търсеше с поглед приемната майка. Започна да се храни с апетит.
Така дойде денят 24 август 2015 г., в който малкото момченце, заедно със своите приемни родители пое по пътя към дома си. Специализираната институция остана само част от неговата история.
Ники беше последното бебе, изведено от ДМСГД. След него институцията ще бъде закрита.
Така завършва тази история.
Вече отгърнахме следващата страница, на която продължаваме да пишем историята на един живот. Правим го заедно – приемните родители на Ники, социалните работници от Отделите за закрила на детето в Шумен и във Велики Преслав, патронажните сестри от Центъра за майчино и детско здраве и ние от Комплекса за социални услуги в Шумен.
* Името на детето е сменено
