Ина е на 28, в началото на кариерата си, доскоро е смятала, че има достатъчно време да планира перфектното семейство – да избере подходящ партньор, да пресметне идеалния момент да стане майка. На 27 се оказва, че е в менопауза и всъщност от планирането смисъл няма.
Ангрет е на 65 години и преди няколко месеца се сдобива с четиризнаци. Благодарение на инвитро оплождане. И двата случая са нетипични, но напълно реални и показателни за митовете около правилния и възможния момент да се стане майка. Проучвания на агенция „Екзакта” показват, че 90% от жените в България надценяват репродуктивните си способности, а малко над 20% смятат, че докато имат месечен цикъл, това им гарантира, че могат и да забременеят. На тези вярвания обаче противоречи фактът, че фертилният прозорец на една жена в общия случай е между 20-и 40-годишна възраст, твърди Мартин Бориславов, изпълнителен директор на фондация „Майка навреме”.
Всъщност бременността и раждането на здраво дете са възможни дотогава, докогато една жена има запас от годни яйцеклетки, чието бавно намаляване започва от около 23-годишна възраст. „Но яйчниковият резерв при жената в много случаи се изчерпва все по-рано. 35-37-годишна-та възраст е вододелна в репродуктивната медицина, защото това е прагът, след който количеството и качеството на яйцеклетките рязко се срива. На 45 години жената почти губи годни яйцеклетки”, подчертава Йоанна Балева, председател на фондация „Биорегенерация”. Вероятността за износване и раждане на здраво дете на 45 гравитира около 1%, показват проучвания. На този фон като притеснителна се очертава и тенденцията на спад на възрастта на жени в менопауза. Според Бориславов има регистрирани случаи на 24-, 28-, 30-годишни момичета, които са в менопауза и са с изявено изчерпване на яйчниковия резерв, каквато е ситуацията на Ина.
Търсенето на алтернативни методи за зачеване като инвитро от все по-млади жени също силно е нараснало през последните години, твърдят лекарите по репродуктивна медицина. Според допитвания повече от половината жени в България заявяват твърдото си убеждение, че при невъзможност да заченат по естествен път биха избрали именно инвитро като вариант да станат майки.
Успокоението „има време”
Някои схващания около създаването на семейство и раждането на дете силно са се изменили напоследък. „Преди 15 години, когато на 24 години родих първото си дете, заедно с мен в родилна зала имаше жена на 30, която раждаше за първи път и я смятаха за стара родилка”, разказва Балева. И въпреки че да стане майка в 8о% от случаите за българската жена продължава да стои на огромно отстояние пред кариерното развитие, моментът е доста отложен във времето, а факторите за вземане на такова решение са все повече икономически обусловени.
„Сега все повече бременност на 30 години се счита едва ли не за ранна, за грешка в семейното планиране. Да не говорим, че много голяма част от момичетата все още нямат на тази възраст стабилна връзка и сериозен партньор, нямат идеята да я изграждат, защото смятат, че все още е рано”, продължава разказът на Балева. И въпреки че в проведеното от „Екзакта” изследване три четвърти от интервюираните жени посочват като удачни за забременяване различни възрасти до 26 години, статистиките говорят за противоречия между нагласите и реалните действия.
Митът за пенкилера „инвитро”
Широко разпространен е митът, че инвитро методите биха могли да гарантират успеваемост дори при изчерпан яйчников резерв. Това изчерпване обаче не може да се компенсира от съвременната медицина нито с медикаменти, нито с помощта на инвитро технологиите. „Много жени живеят с мисълта, че бързо и лесно ще забременеят с помощта на инвитро технологиите. Това не е така. Успеваемостта на тези процедури при жените след 38-40-годишна възраст е ниска. Шансовете за успех са едва 10%”, дава реална прогноза Балева. Дори при по-млади жени инвитро оплождането е успешно в не много голяма част от случаите – до 35 години около 40%.
Често обсъждана е и темата докога всъщност една здрава жена може да износи и роди здраво дете. Вариациите на митологията около този въпрос са не по-малко от тези около ин-витрото. Въпреки че яйчниците на жените реагират добре при стимулация с външни хормонални препарати дори на 44 години, годността на яйцеклетките на тази възраст е драматично влошена, подчертава Балева. „Близо 80-90% от яйцеклетките са с увредени хромозоми.Това е причината живородените деца, които са най-адекватният показател за успеваемост на една процедура, да намаляват”, категорична е тя.
Как да спрем времето
Един от начините въпреки капризите на биологията да се избере и планира бременността е замразяването на яйцеклетки. Основните причините да се прибегне до тази стъпка са две. „Едните са медицински показания, свързани с автоимунни заболявания, такива на щитовидна жлеза, онкологични заболявания, които предполагат химио- и лъчетерапия. Те от своя страна тотално компрометират качеството на яйцеклетките и оттам жената губи възможност да забременее”, коментира Бориславов. От друга страна, голяма част от жените отлагат бременност, тъй като нямат партньор, т.е .проблемът е не само медицински, но касае социално-икономически и социално-културни измерения. Като причини за отлагане на бременност може да се изтъкнат получаването на образование и кариерното развитие. Тенденцията според Бориславов е все повече социално-икономическите причини да изместват медицинските. „Препоръчителният срок за съхраняване на яйцеклетки според Наредба 28, която регулира инвитро технологиите в България, е 5 години. Става дума за отлагане на майчинство и даване на възможност да се планира и да се избере най-точният момент за това”, разяснява Бориславов границите на технологията и мотивите да бъде избрана.
***
Йоанна Балева,
председател на фондация „Биорегенерация”: Замразяването на яйцеклетки изисква изключително прецизна работа
„Криобиологията – науката за замразяване и съхраняване на жизнеспособни живи клетки и тъкани, се развива повече от половин век. Със старта на инвитро технологиите започват и опитите за замразяване на репродуктивни клетки и ембриони. Много дълги години яйцеклетката представлява огромно предизвикателство за специалистите и не може да се замразява успешно. Това е най-голямата клетка в човешкото тяло, с изключително високо съдържание на вода, което я прави много уязвима за образуването на ледени кристали в процеса на замразяване. Тя много трудно може да бъде замразена, така че след това да бъде използвана за оплождане и начало на нов живот. Преди около десет години в Япония е разработен нов метод, наречен витрификация, който революционно променя картината. Вече имаме не 10%, а 90%успешно преживели яйцеклетки и не 5%, а 85%успешно оплодени, от които до 70% успешни клинични бременности. Замразяването на яйцеклетки изисква изключително прецизна работа от страна на ембриолозите и много добра технологична обезпеченост. Не всеки може да витрифицира яйцеклетки. Има два критични момента, за да е сигурно, че яйцеклетката след три или пет години ще бъде годна и ще може да свърши тази работа, която ще ни даде шанс за бременност. Първо – тя трябва да бъде правилно замразена, което изисква изключително висока квалификация и специална подготовка, и второ – да бъде съхранявана по начин, който да гарантира нейната жизнеспособност. Ако витрификацията се извършва за 15 минути, съхранението е постоянен ангажимент за спазване на критични температури и контрол на достъп. Освен висока квалификация на ембриолозите се изисква много сериозна технологична обезпеченост на съответната криобанка. Когато температурата е над минус 140 градуса – това вече е неприемливо топло за яйцеклетките. Когато имаме 15 милиона сперматозоида – не е особено фатално къде ще ги замразим и съхраним, защото и 5 да останат, те може да ни свършат работа. Но при наличие на 15 яйцеклетки е много важно тези скъпоценни „златни яйца” да бъдат запазени по прецизна съвременна технология.”
Източник: Капитал Daily
Снимка: pixabay.com
