Интерю с педиатъра д-р Таня Андреева, специалист по детска ревматология, създател на приложението Healthy kid и носител на наградата Златна ябълка за принос към благосъстоянието на децата.
Какво е нивото на педиатричната грижа у нас?
Педиатрията в България е специалност с дългогодишни традиции. Детските лекари в страната работят всеотдайно и с много грижи за малките пациенти. Много от тях са с квалификации в чужбина и работят по последните световни препоръки. Смятам, че нивото на педиатричната грижа в страната е много добро, въпреки всички трудности – административни, финансови и организационни, пред които лекари и пациенти са изправени.
Какви са възможностите педиатрите да актуализират познанията си и да специализират?
Възможностите за актуализация на познанията до голяма степен зависят от личната мотивация и време на всеки отделен лекар. За съжаление, много от колегите са пренатоварени и трудно намират време за допълнителни курсове и квалификации. Когато в отделение са трима педиатри, няма как никой от тях да отиде на курс, защото няма как да се направи графика за месеца. Подобна е ситуацията и с колегите от доболничната помощ, които няма на кого да оставят пациентите си.
Проблемът със специализацията е още по-сериозен. Местата за специализация по педиатрия са твърде малко, за да компенсират липсващите в момента кадри и да запълнят местата на колегите, които са в пенсионна или предпенсионна възраст.
Младите педиатри в България нямат възможността, както специализантите в останалите медицински специалности, да работят и да се обучават в базата, в която са зачислени за продължаване на квалификацията си. Поради мултидисциплинарните особености на педиатрията, специализантите работят на 2 места за голям период от обучението си.
Базата, в която са зачислени, в най-общият случай е акредитирана да провежда обучение по модул детска пулмология и всички останали модули се провеждат в университетските болници или други бази, получили акредитация в съответната педиатрична субспециалност.
Поради факта, че според наредба 1 специализантите са на трудов договор към базата, в която се обучават, те трябва да изработят графика в съответната болница. Когато провеждат обучение във външна база, обаче, те работят и се обучават в болницата, акредитирана за обучение по съответния модул. Така на практика се получава, че за да получи заплата, специализантът работи едновременно на пълен график на 2 работни места, което е невъзможно.
Специализиращите педиатрия или излизат в неплатен отпуск и се обучават, или се опитват с много усилия да балансират между работата и обучението, което не винаги е успешно. Педиатрията е една изключително необятна специалност, изискваща безкрайна любов и отдаденост, а тези трудности отказват много от колегите, желаещи да специализират.
Сега готвените промени в наредбата за специализация няма да осигурят по-добри условия за специализация. Държавната субсидия, която се предвижда, освен крайно недостатъчна е и свързана с редица условности – специализантите ще се задължават да останат да работят в базата, осигурила им място за специализация, или в друго населено място с дефицит на кадри. Ако по една или друга причина специализантът откаже да работи в дадената болница, ще се наложи да върне получената субсидия, която всъщност е заплатата, която специализантът е заработил през годините на специализация. Специализантите са пълноправни лекари, които участват много активно в диагностичния и терапевтичния процес. Специализацията е работа, както всяка друга и това трябва да бъде нормативно регулирано. Няма логика да се връщат заплати за вече положен труд. В готвените промени има и още редица нередности и неясноти, които се надявам да бъдат премахнати. В противен случай ни чака нова вълна от лекари емигранти, които дори няма да опитат да работят в България.
А как могат да се подобрят условията за специализация по педиатрия? Какво може да задържи младите специалисти у нас?
Педиатрията е дефицитна специалност и би трябвало да е приоритетна при изготвянето на промени, свързани със специализациите. Както знаем, болниците са търговски дружества и не е в техен интерес да плащат заплата на лекар, който не работи там за определен период, докато се обучава в други болници.
Чудесен вариант би било, ако държавата поеме финансирането на специализантите по педиатрия за срока от обучението, което се провежда в т.нар. външни бази, но без обвързващи договори и финансови санкции, а с позитивни стимули, чрез които лекарят сам да пожелае да работи и да се развива в региони с дефицит на кадри. Това ще облекчи и без това поставените в незавидно положение детски отделения, а специализантите ще имат възможност да провеждат едно пълноценно обучение, без да се налага да работят на две места.
Позитивните стимули, осигуряване на добри възможности за специализация и развитие, адекватно финансиране на доболничната и болничната помощ за деца, само това може да задържи младите педиатри в България.
В България средната възраст на педиатрите непрекъснато расте и скоро броят на детските специалисти ще стане критично малък. Проблемите със специализацията по педиатрия трябва да се разрешат днес, за да има кой да лекува нашите деца утре.
Кое е най-голямото предизвикателство пред българските педиатри?
Проблемите са безкрайно много и в амбулаторната педиатрия и в педиатричните отделения. Най-голямото предизвикателство е времето, в което да успееш да помогнеш на болното дете. Ние се борим на няколко фронта – от една страна с болестта, а от друга страна със системата и хилядите спънки, пред които сме изправени по време на диагностиката и лечението. Понякога системата е толкова тромава, а болестта е толкова агесивна, че ние нямаме време да се преборим. Да се пребориш с времето и с болестта и да съхраниш себе си като човек и специалист. Това за мен е най-голямото предизвикателство.
Защо е нужна педиатрична болница?
Примерите как родители обикалят по няколко от всичките 14 болници в София, търсейки точния специалист и комплексния подход към детето им, са безброй много. За съжаление, някои от тях са с фатален край, не поради липсата на обучени и квалифицирани кадри, а поради технически затруднения, свързани с намирането на точния специалист и специализираното детско отделение. Това силно разклаща доверието към лекарите и лечебните заведения.
Заболяванията в детска възраст протичат изключително динамично. Невъзможно е да се предвиди в кой момент ще се наложи специализирано изследване или животоспасяваща интервенция. На практика всекидневно деца в тежко състояние преминават десетки километри, транспортирайки се от една болница в друга с риск за живота им. Диагностиката и лечението на тежки заболявания се забавя с дни, докато се организира клинична и лабораторна диагностика в една болница, образно изследване във втора, хирургическо стадиране в трета и терапевтична стратегия и лечение в четвърта. И за по-голяма конкретика – това е пътят, по който преминава всяко онкологично болно дете в България.
Няма лечебно заведение в страната, което да осигурява комплексна грижа за децата. Липсва структура, която да обучава родителите на хронично болните деца как да се грижат за тях и как да се справят с всекидневните предизвикателства на хроничното заболяване. Продължителното лечение и рехабилитацията са силно затруднени от липсата на звено, към което да бъдат насочени родителите на хронично болните деца.
Започва сезонът на гриповете, какво ще посъветвате родителите?
Закалявайте децата, извеждайте ги сред природата възможно най-често, нека прекарват възможно най-малко в затворени пространства. По възможност избягвайте да посещавате с децата молове и големи супермаркети и обществен транспорт. Осигурявайте им пълноценна храна, богата на протеини, и достатъчно време за сън. Изчакайте поне 24ч от първата температура преди да посетите вашия ОПЛ или педиатър (с изкючение на малките бебета и децата с хронични заболявания). Веднага, само по температурата, без други симптоми и изследвания, няма как да се постави точна диагноза. И вероятно ще се наложи да посетите лекаря пак. Не прекалявайте с имуностимулантите, децата изграждат имунитета си, боледувайки.
