Интервю с президента на европейската мрежа на детските организации „Eurochild“ д-р Мария Херцог, която беше лектор на конференцията „Правата на децата са наша грижа“, организирана от фондация „За нашите деца“:
Д-р Херцог, в началото на презентацията си казахте, че виждате положителни промени по отношение на спазването на детските права в България. Какви точно са тези промени?
Виждам промяна в отношението. Преди години политиците и хората тук не можеха да разберат защо институциите са толкова лоши за децата. Битуваше мнение, че трябва да се наказват родителите, които се разделят с децата си. Смяташе се, че институционалното отглеждане е най-евтино, а не се отчиташе колко струва да провалиш един детски живот. Децата прекарваха целия си живот в институции. Поощряваше се родителите на деца с увреждания да ги изоставят. Въпреки че България и страните от Източна Европа бяха подписали Конвенцията за правата на децата, те не я възприемаха насериозно. Сега, донякъде благодарение на силния международен натиск, а и заради упоритата работа на местните неправителствени организации /НПО/ и на професионалистите в сферата на грижата за децата, нещата са започнали да се променят. Все повече хора разбират, че институционалното отглеждане е не само пагубно за децата, но и струва повече, заради ефекта, който оказва върху обществото. Променена е държавната политика. Но има още много съпротива.
Пред какви трудности са изправени европейските НПО, които работят за детските права?
Все още НПО секторът не е напълно приет като партньор. Все още се смята, че това са бунтари, донякъде врагове, защото са твърде радикални. От гледна точка на държавните институции, работата на НПО е лесна, защото не е затруднена от тромави вътрешни процедури. Тези, които взимат решенията и формират политиките в областта на детската грижа, могат да направят много повече от това, което вършат сега.
Каква е ролята на медиите в този контекст?
Смятам, че медиите са прекалено повърхностни. Предполагам, че нямат времето, а понякога и желанието да погледнат нещата в дълбочина. От друга страна европейските НПО все още не са се научили как да отговарят на нуждите на медиите. Практически трябва да умеем да „продаваме“ продукта си. За да убедим журналистите да пишат за нас, ние трябва да опаковаме в подходяща обвивка нашите послания, да бъдем конкретни, да бъдем кратки. Например аз имам медийни участия почти всяка седмица и трябваше да се науча как да вмествам това, което искам да кажа, в 20 секунди, каквото е обичайното ефирно време за изказвания в новините. Впрочем същия проблем имаме и когато търсим социално отговорни партньори от корпоративния сектор, които да подкрепят нашите каузи. Да показваш бедни и нещастни деца не е „секси“, особено ако става въпрос за ромски семейства или за деца с увреждания. Често мнението на тези, които взимат решения към какво да се насочи дарителството на компаниите, е такова и ние трябва да успеем да ги убедим, че трябва да инвестират в нашите каузи.
Смятате ли, че конференции като нашата са полезни?
Знаете, че съм от източноевропейска държава и започнах да ходя по такива конференции в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Всичко, което съм научила в началото е от такива форуми. Те дават възможност за срещи на хора, за създаване на връзки. А специално тази конференция е организирана много добре. Идеята на фондация „За Нашите Деца“ да срещне бизнеса, медиите и НПО е изключително умна. Това е интелигентен начин да се окаже влияние върху общественото мнение, върху разбирането на грижата за децата. Днешните презентации могат да бъдат използвани в бъдеще от други организации, от институции, така че ползата може да бъде много голяма.
Семейство за всяко дете – смятате ли, че това е възможно да се случи в бъдеще?
Зависи. Не мисля, че в бъдеще може да очакваме да се прекратят изоставянията на деца, това е невъзможно. Когато погледнете проучванията, независимо от дохода на държавата, се вижда, че основната причина за изоставянията е бедността. За съжаление често тези, които провеждат политиката на местно равнище, местните доставчици на услуги са също бедни. Например общините може да искат да доставят добри социални услуги, но не могат да си го позволят, защото нямат пари. Макар че за обществото е най-изгодно да инвестира в тези деца, тъй като когато пораснат, те самите могат да станат добри данъкоплатци. От друга страна, ние все още не предлагаме достатъчно подкрепа на семействата. Това, което се опитвам да кажа, е, че ние не сме родени като родители, глупаво е да се мисли, че в момента, в който родиш дете, ти си готов да си добър родител. Това се отнася и за много добре образовани хора. Общността изисква от родителите да „произвеждат“ перфектно дете. Има продължителен дебат между училището и семействата – кой е отговорен. Учителите, социалните работници, тези, които изработват политиките, също не са обучени добре. Същевременно децата прекарват повече време в училище, отколкото вкъщи. Смятам, че трябва да има дискусия, трябва да направим много ясно разделение – кой какво прави и как го прави. Всички сектори трябва да работят заедно. Що се отнася до „Семейство за всяко дете“ – да, смятам, че е възможно, макар че няма да се хареса на много консервативни кръгове. Първо трябва да уважаваме семействата, които не желаят да имат деца, въпреки демографските проблеми, защото това е един отговорен избор. След това – ако има повече усилия да се помогне на младите хора да пазят репродуктивното си здраве, ако осигуряваме безплатни контрацептиви, ако ги подкрепяме, когато правят аборти, независимо дали ги одобряваме или не, нещата ще се подобрят. Още преди раждането ние трябва да имаме достъп до всяка бъдеща майка и нейния партньор и да им помогнем да се подготвят за родителството и ако това не е случи, да търсим бързо решение за бебетата. Ако се вземат предвид всички тези фактори, накрая ще имаме може би по-малко деца, но тези деца ще са добре, което е нашата цел. Така че, ако семействата се подпомагат и се осигуряват висококачествени услуги за децата, все по-малко деца ще бъдат изоставяни или насилвани. Родителите ще чувстват, че не са сами, че са подкрепени от обществото, а децата – че са ценени.
Източник: detebg.org
Снимка: photl.com/ studio cl art