С Д-р Владимир СОТИРОВ, психиатър, разговаря Таня Джоева:
– Чудовищна драма се разигра в Червен бряг, д-р Сотиров. Баща посегна на двете си невръстни деца, едното е мъртво. После се самоуби. Частен случай или психясваме в кризата?
– За да убиеш децата си, които са твое продължение, означава да посегнеш на себе си. Чрез децата ние осигуряваме собственото си безсмъртие. Опитът да лишиш себе си или близките си от живот означава, че за теб съществуването е непоносимо тежко.
– Но защо самоубиецът кла и децата си?
– В клиничната психиатрия съществува феномена “разширено меланхолично самоубийство”. Вземаш в смъртта най-обичаните от теб същества, защото не можеш да си позволиш да ги обречеш на това страдание, наречено живот. Самоубиецът смята, че ако остави живи децата си, постъпва жестоко с тях.
– Бащата убиец се е изживявал като спасител?
– В депресия човек възприема реалността изкривено. Той не вижда перспективи, което противоречи на здравия разум. Винаги има алтернативи.
– Отмъщението не присъства ли като мотив? Може би е искал да накаже избягалата майка?
– Това се случва, ако вярваш, че си ценност, че твоята липса ще причини страдание на някого другиго. Но това означава, че не си депресивен, а по-скоро психопат.
– У нас често се разиграват трагедии, но бързо ги забравяме, без да си направим изводи. За да стигне бащата до крайно решение, е имал признаци на депресия, подминавани от него и от близките.
– Вероятно е имало и лошо отглеждане на този баща, преди самият той да стане родител. Това е големият проблем в България – много хора не са готови да имат деца, нямат ценностна система и усещане за стабилност, липсва им перспектива, но стават родители. Децата започват да им пречат. Преживяват ги като бреме.
– Друг пресен случай е за мъж, насилвал двегодишното си дете. Сигналите за бащата насилник били подминавани от институциите?!
– В два-три случая могат да се вземат мерки. Но това не означава, че ще се справим с явлението. Напротив, то ще се разраства. Превенцията на насилието е задача на семейството и училището. Вижте обаче какво става в семейството. Тежка деморализация! Как родители, които крадат и лъжат, ще градят ценностната система на децата, които отглеждат. Ако карате кола, знаете, че значителна част от пътните полицаи са откровено корумпирани. Те се прибират вкъщи с пари от рекет. И ще възпитават бъдещите граждани на нашето общество в традиционните добродетели – честност, почтеност, достойнство, справедливост, милосърдие? И не са само полицаите. Но те, както и лекарите, са представители на ключови прослойки – там, където са авторитетите. Лекарите също са корумпирани. Ако не си платиш за лечение, си никой, нямаш стойност като човешко същество. И представяте ли си какво се получава в главата на дете, което получава противоречиви послания. На думи го учат едно, а с поведението – друго.
– Може би училището заглажда противоречията?
– Без рамка от ценности и норми няма как да стане. Коя е рамката, в която се опитваме да вкараме децата си? Няма рамка. Тотално сме блокирали. Произвеждаме тежко объркани хора. Хора, с които е злоупотребено, защото не им е помогнато да изградят стабилни авторитети. Когато възрастните са те “прецакали” по този начин, ти имаш нужда да отмъстиш.
– Не оставихте място за оптимизъм.
– Бързи решения няма. Но има мерки, които ще дадат плодове. Бъдещите родители например да минават през училище за родители, финансирано от държавата. Ако искаш да получаваш детски надбавки, посещаваш училището. Масово липсват уменията на родителството в психологическия смисъл, а не уменията да кърмиш и повиваш.
– Държавата ще отвърне, че няма пари. Здравната каса не плаща за лечение на депресия например, а страдащите са много.
– Здравната каса масово не плаща за много неща. Ако разсъждаваме по-глобално, тя не цени здравето. Законът забранява дискриминацията, но касата си го позволява. Признак на дискриминация е да третираш хората различно въз основа на здравословното им състояние.
– Как се отразява кризата върху психическото здраве?
– В България никой не прави изследване. Като цяло липсата на перспектива е болестотворна. Ако някой каже кога ще свърши кризата, не бива да подвежда.
– Като обещанието да се оправим за 800 дни?
– Това е класически пример за тежка злоупотреба с нуждата да си представяме бъдещето.
– По-често ли посягаме към алкохола?
– В Америка злоупотребяват с лекарства, ние – с алкохол. Българите пият алкохола като лекарство. Да постигнат лек еуфоричен ефект и да махнат напрежението, тревогата.
– Но това лекарство създава зависимост.
– Това е проблемът.
– И сме търпими към употребата на алкохол от деца.
– Когато едно общество е в криза, водещите механизми са икономически. Ще става това, което ни помага да увеличим брутния вътрешен продукт. И цигарите са важни за държавата. Затова ще смекчат забраната да се пуши на обществени места. В криза икономическите аргументи са по-силни от моралните.
Източник: в. Труд
