ДО КРАСИМИР ПОПОВ
ЗАМ. МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
МЕЖДИННИТЕ ЗВЕНА
НА МОМН, АСП И АЗ ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
КОПИЕ ДО ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
МИНИСТЪР ПО УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Уважаеми господин Попов,
Уважаеми колеги,
Ние, 73 граждански организации от Националната мрежа за децата, сме силно обезпокоени от продължаващата липса на видима промяна по отношение на използването на средствата по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. На практика гражданския сектор е поставен в невъзможност да работи нормално по сключените договори, като все повече организации са демотивирани да кандидатстват и да участват в проекти финансирани със средства от Европейския съюз. С настоящото писмо бихме искали да акцентираме върху няколко основни проблемни области и да споделим нашата визия за това как гражданските организации могат да бъдат ангажирани по- ефективно за развитие и подобряване на социалния капитал на общностите в България и да допринесат за по-доброто усвояване на средствата от Европейския съюз.
Основни проблемни области:
I. Процесът на отчитане, верификация на разходи и изплащане на междинни плащания, съществуват няколко основни проблема:
1) отношение на персонала в регионалните структури към бенефициентите – голяма част от служителите в тези структури не са разработвали и управлявали проекти, а им е възложена задача да мониторират проектни дейности. Това води до неадекватни съвети, объркване на изпълнители по проектите и респективно до финансови загуби от страна на гражданските организации. Много често, служителите на междинните звена работят с изпълнителите на проекти с презумпцията за виновност и потенциална възможност за злоупотреба с пари. Това нарушава доверието и влошава отношенията на местно ниво. Отношението е по-скоро разследващо, отколкото мониториращо и подкрепящо;
2) прекомерна и необоснованo изисквана документация – копирането на три и повече копия от финансовите и технически отчети прави отчитането мъчително и отнема много повече време за административна дейност, отколкото работа по същината на проекта;
3) забавяне на верификацията на разходите и междинните плащания към организациите съчетани с очаквания, че дейностите по проектите и финансовите разходи трябва да продължават в същата интензивност.
II. Липса на интегриран подход: Много често различните индивидуални компоненти и мерки по програмата предполагат изпълнение само на образователни проекти, или само социални или само проекти свързани със заетостта. Това прави проектите тясно профилирани и води до липса на ефективни връзки между местни структури на образованието, заетостта и социалните служби.
III. Липса на възможности за иновативни подходи и прозрачност при изработване на операциите и насоките за кандидатстване: като цяло, изработването на операциите е необходимо да се опрости и гражданските организации, местни власти и хора, които реално имат практически опит при реализирането на програми и проекти на местно и национално ниво да участват по активно. Насоките за кандидатстване са, изключително подробни и не дават възможност за иновация и гъвкав подход на място. Това води до еднаквост на проектите и мултиплициране на еднакви грешки и еднакви успехи.
IV. Смесване на роли и отговорности на държавни структури: в Оперативната програма преобладават операциите свързани с директно възлагане, което превръща някои държавни структури в изпълнители на дейности и услуги, а не в регулатори на политики. В нито една от мерките няма операции, където бенефициенти да бъдат само неправителствени организации. Много често под добро партньорство се разбира изреждането на всички допустими бенефициенти. Това по някои мерки е добре, но в други много често общини, училища и НПО се поставят в конкурентна, а не в партньорска среда. Налице са множество непонятни изисквания, като например забрана на финансирането за обмяна на опит с чужди практики в областта на социалното предприемачество и пр.
V. Необходимост от преустановяване на финансиране за дейности и услуги, които би трябвало да се финансират от държавния бюджет: например, „Домашен помощник” и Социален асистент”: Реализирането на тези необходими социални услуги на проектен принцип ги прави неустойчиви и неефективни. Прехвърлянето на клиентите всяка година на различен доставчик е голям проблем. Считаме, че тези услуги следва да бъдат държавно делегирани и отговорност за това носи Агенция социално подпомагане, която съвместно с Министерството на финансите е необходимо да разработят финансовите стандарти за услугата. Подобни примери има и в другите междинни звена на МОМН и АЗ.
VI. Адаптирането на националното законодателство към Директивите на ЕС в някои области са блокирало много възможности за смислена работа по проектите и по усвояване на средствата от Европейския съюз. До голяма степен има известно „престараване” в превеждането на директивите в действие. Пример в тази посока е разбирането на конфликта на интереси например и други.
VII. Неправителствените организации са изправени пред тежки финансови условия и неравнопоставено положение в сравнение с общински администрации, държавни ведомства и бизнес структури. Българските неправителствени организации не разполагат с обортни средства, държавни субсидии или натрупан капитал, които авансово да финансират проектни дейности. Не са ясни аргументите, защо в постановлението на Министерски съвет, внесено и одобрено от Министър Томислав Дончев, се направиха облекчения за всички Оперативни програми без да е включена ОПРЧР. С това постановление се увеличи авансовото плащане до 35 на сто от стойността на предоставяната безвъзмездна финансова помощ. От това облекчение могат да се възползват само общините и търговските компании, но не и българските неправителствени организации, които са основен бенефициент по ОПРЧР.
VIII. Твърде бавно, мъчително и избирателно се одобряват искания за промени в бюджета на един проект по ОПЧР. Това води до неусвояване на одобрения бюджет по проекта и се стига дотам, че много полезни дейности, които са заложени и одобрени не могат да се реализират. Това автоматично рефлектира върху възнагражденията на екипа, който администрира проекта, които са обвързани в процентно съотношение от реализирания, а не от планирания бюджет.
Какво предлагаме, за да се подобрят нещата?
1) При обучението на регионалните служители на междинните звена да бъдат включени теми свързани с разработване и управление на проекти, както и базови умения за общуване с бенефициенти. В тази посока гражданските организации биха могли да бъдат от полза с разработване на специални модули, както и ангажирани с провеждане на обученията.
2) Да се разширят правомощията на ръководителите на проекти, за да могат да вземат решения адекватни на иновативните подходи, практики и услуги, които развиват в местните общности.
3) Възнагражденията на служителите в регионалните и звена и междинните звена трябва да бъдат обвързани с преките резултати по финансираните проектите и тяхното успешно изпълнение.
4) Създаване на работна група с участието на НПО по преглед на документацията с цел на нейното намаляване при отчитане.
5) Промяна на Решение 592/6 август 2010 на Министерски съвет, като се включи и ОПРЧР.
6) Изготвяне на механизъм, при който гражданските организации да участват не само на ниво Комитет на наблюдение на ОПРЧР, но и на ниво изработване на операции и насоки за кандидатстване;
7) Регламентиране на ефективно участие на граждански организации в планирането и разработването на новия планови период на национално ниво.
8 ) Подготовка на нови операции, които да имат много по-иновативни подходи за работа в училище, развитие на социални услуги, създаване на заетост и пр.
9) Отработени мерки и социални услуги, които са отработени и доказали своята ефективност да преминат на държавно финансиране.
10) Преглед на законодателството и изготвяне на предложения за промени с оглед на опростяване на механизмите и по-ефективното използване на финансовите ресурси по ОПРЧР.
11) Отпадане на условието за обвързване на административните разходи и процентното им съотношение от реализирания бюджет. Като цяло изискванията за административните разходи трябва да бъдат преразгледани, тъй като те ощетяват администрирането и цялостното изпълнение на проектите.
Вярваме, че сътрудничеството и съвместната работа между държавните институции и гражданското общество в областта на дефинирането на проблемите и мерките за тяхното решаване е от съществено значение за успешното реализиране на всички начинания.
Потвърждаваме нашата готовност да партнираме добронамерено и отдадено за намирането на трайни решения на поставените проблемни области в областта на усвояване на средствата по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Ние сме готови да излъчим експерти, които да работят съвместно с държавната администрация по поставените предложения и въпроси.
С уважение
Георги Богданов
Изпълнителен директор на
Националната мрежа за децата
Снимка: nowiny.glivice.pl
