На ръба на закона ли са доставчиците на частни образователни услуги в България? Поводът за този въпрос и настоящата статия са няколко казуса, за които Мрежата за правна помощ на Национална мрежа за децата наскоро беше информирана от родители. Нека илюстрираме един такъв като пример:
Иван е ученик в частна професионална гимназия (ЧПГ). В края на миналата учебна година Педагогическият съвет на ЧПГ решава, че Иван нарушава дисциплината и има неуважително отношение към учителите. Мерки за адресиране на твърдените проблеми не са предприети, процедура по изслушване на детето в присъствието на родителите не е осъществена, план за справяне със ситуацията не е изготвен. Без „излишни“ производства и процедури, ЧПГ отказва да сключи с родителите на Иван договор за образователни услуги за следващата учебна година. Обяснение или аргумент не се дължи, отношенията са строго договорни.
Родителите веднага предприемат действия по преместването на Иван в друго училище. Приемът на ученика другаде обаче е отказан, защото Иван не успява да издържи приравнителните изпити по чл. 148, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО). А Иван не издържа изпитите, тъй като всички приемащи училища са специализирани още след седми клас, докато училищните планове на посещаваната до момента от детето ЧПГ не предвиждат специализация преди десети клас.
Същевременно, други частни училища отказват да сключат договор за образователни услуги с родителите на Иван, позовавайки се на твърдените от ЧПГ проблеми с дисциплината на ученика.
Според Закона за предучилищното и училищното образование, постигнатият от училищните власти краен резултат – „изключване“ на ученика по инициатива на частното училище – е допустим само като дисциплинарна санкция. В случая обаче дисциплинарно производство изобщо не е проведено и заповед за налагане на наказание, съобразно разпоредбите на ЗПУО, не е издавана от директора на училището.
Така семейството на Иван остава с единствената възможност да се защити като обжалва решението на Педагогическия съвет пред административния съд. И тук става ясно следното особено тревожно обстоятелство: решението на Педагогическия съвет не подлежи на контрол нито по съдебен ред, нито от РУО.
Административният съд отказва да разгледа жалбата по същество поради липса на обжалваем акт, като приема, че само издаваните от директора на училището актове подлежат на съдебен контрол и проверка за законосъобразност по реда на чл. 259, ал. 3, във вр. с чл. 205, ал. 5 ЗПУО. Така практически съдът признава решението на Педагогическия съвет за необжалваемо. РУО, на свой ред, изпраща становище до родителите с позиция, че: „Записването на ученици в частните училища е по желание на родителите, след сключен договор между тях и собственика или директора на училището и не се контролира от РУО. РУО не е страна в този процес и няма правомощия да тълкува нормативни актове, издадени от други институции.“
Излиза, че с подобни действия училищните власти в ЧПГ заобикалят ЗПУО и лишават децата от практическа възможност за оспорване на наложената крайна дисциплинарна мярка, в ущърб на правата и законните им интереси. Отнета е изцяло възможността за оспорване на фактическите констатации на Педагогическия съвет, на твърдените нарушения, извършени от ученика, както и на пропорционалността на крайния неблагоприятен за него резултат („изключване“ от ЧПГ не по негово желание и в нарушение на правото му на достъп до образование). Друго ефективно вътрешноправно средство за защита няма.
В момента тече обжалване на подобно определение на административния съд, с което е прието, че решението на Педагогически съвет на частно училище не подлежи на съдебен контрол. Ако то бъде потвърдено и неподновяването на договора за образователни услуги бъде прието за изцяло законосъобразен акт на частното право, тогава, според Мрежата за правна помощ на НМД, се обезсмисля лицензионният режим, на който са подложени подобен тип образователни институции и те действително оперират на ръба на закона. В случай че описаният казус не намери решение с националноправните средства за защита, същият следва да бъде отнесен към Европейския съд по правата на човека в Страсбург, на основание нарушеното право на защита, образование и лична сфера на детето.
Национална мрежа за децата поддържа, че частните образователни институциите не следва да бъдат третирани като обикновени субекти на частното право. Нужно е спрямо тях да бъдат приложими всички контролни производства, нормирани в ЗПУО. Продължаваме да оказваме съдействие по подобни случаи и да ви информираме за техния изход.
