Желирани бонбони. Близалки. Захарен памук в пластмасова кутия. Сокове с оцветители и консерванти. Закуски и бисквити с безкраен брой Е-та или без етикет на български език. Шунка с цвят лилав. Енергийни напитки. Това са само част от стоките, които родители са намирали в училищни бюфети. Или в празните опаковки в раниците на децата им. Или когато самите деца чистосърдечно си признаят вкъщи, че с приятелите си са събрали стотинките си, за да си купят чипс в училище.
Въпреки двете подробни наредби – на Българската агенция по безопасност на храните и на Министерство на здравеопазването – за продуктите, които може и не може да се продават в училищните лавки и столове, родители, до които „Капитал“ се допита в разговори на живо, чрез читателския форум и в социалните мрежи, казват, че продължават да откриват храни от забранения списък, а жалбите, които подават в контролните органи, остават без резултат.
По правило бюфетът и столът в училище би трябвало да са местата, където подрастващите могат да получават качествена алтернатива на домашното хранене. Поне докато са достатъчно малки и не им е разрешено да излизат извън двора на учебното заведение (от първи до четвърти клас), където са изложени на още по-големи изкушения от търговците наоколо. На практика обаче храненето в училище все още страда от сериозни недостатъци, а родителите рядко имат думата, за да изразят притесненията си.
За тези майки и бащи, за които темата за здравословното хранене е приоритетна, битката да запазят стомасите на децата си чисти от джънк е сериозна. От една страна, да създадат у децата си навици да внимават с какво се хранят и да не се подхлъзват по шарени опаковки, реклами и съучениците си. От друга, да се преборят с по-масовата нагласа, че това са дреболии, които не са важни на фона на липсата на тотална дисциплина в училище например. От трета, да намерят подкрепа и съюзници у директорите и самите търговци. Защото отвъд разговора за консервантите и оцветителите прозира по-голямата тема – за това, че системата все още изключва родителите от взимането на решения за децата им в училище.
Но от въпроса какво и как консумират децата в училище се вълнуват не само родителите. По „хранителната“ верига има още много недоволни – учителите, които смятат, че за здравословен начин на живот все още се говори малко вкъщи, директорите, които нямат достатъчно автономия да избират фирмата, която да доставя храната в бюфета, а са натоварени с очаквания от родителите, и накрая самите търговци, които смятат, че конкурсите, на които се явяват, не са достатъчно честни и прозрачни.
Родителски стратегии срещу лошата храна
„Вкъщи децата ми ядат в пъти по-качествена и здравословна храна, отколкото в училище. За съжаление в училище има прекалено много фактори, които влияят на избора на храна – мода, демонстрация на социален статус, налични храни в училището и близо до него и т.н“, пише във форума на „Капитал“ Григор. Той е един от многото родители, които споделят, че децата им не харесват храната в стола на учебното заведение. По-скептичните дори са я опитвали сами, само за да се уверят в твърденията на малчуганите.
По сходен начин стоят нещата и с безплатната закуска, която получават децата от първи до четвърти клас по държавна програма. В нея обикновено се включва „нещо тестено“ и плод. Плодовете често са наранени и приличат по-скоро на бракувана стока, разказаха и деца, и родители пред „Капитал“. Други ни изпратиха снимки на опаковки от захарни и сладки изделия, които се продават в училищната лавка и съдържат хидрогенирани мазнини, неразрешени от наредбата за безопасни храни.
Според допитване на „Капитал“ до първокласници и второкласници от 119-то СОУ децата си купуват плодове от лавките, но не всеки ден
Учителката Мира Камбурова, която наблюдава отблизо храненето на деца в училище, отбелязва, че то до голяма степен се свежда „до тостери с респектиращи размери, пици и вафли“. „Столът е за най-малките – не че в него принципно има нещо уютно и здравословно“, пише тя във Facebook коментар. „Останалите са привлечени от сергиите наоколо. Храна от дома не се носи. За цялата изминала година ми направи впечатление, че едно-единствено дете вадеше от чантата си в голямото междучасие банан. Всички останали хукват към павилионите.“
Родителите прилагат различни стратегии, за да избягват тези недостатъци на средата. Някои изпращат децата си на училище със сандвичи, приготвени вкъщи, плодове и зеленчуци в раницата. Други не дават джобни, за да не бъдат малчуганите изкушавани от това, което се предлага в лавката. Понякога темата се обсъжда на родителски срещи и родителите заедно решават да не се отпускат стотинки, които да отиват за вафли и бонбони. Това работи, докато някой не наруши обещанието.
„Ние не даваме пари на нашето дете. Но то гледа другите, дразни се и тъгува“, разказва майка на ученичка от Националното музикално училище. „Веднъж си беше купила кроасан на вересия от лавката и теглих конско, че не искаме да й дават“, спомня си тя.
Практиката за „трампа“ на храни сред малчуганите често подрива усилията на родителите да ограничат вредните неща. „Тези, които пазаруват от лавката, обикновено раздават на „просещите“ срещу някаква „дребна услуга“ – няма да съм приятел на Пенчо, ако ми дадеш 3 бонбончета тик-так и прочие“, споделя своите наблюдения Вера Генадиева във форума на „Капитал“. (А какво мислят самите деца – вижте в инфографиката вляво.)
Освен това да носиш домашна храна не е модерно и децата, които го правят, понякога отнасят подигравки от съучениците си. „Подигравали са се на моя син, че яде домашен сандвич“, „Веднъж му се бяха присмели, че яде краставици“, споделиха различни майки.
Бояна, която е родител на две деца в столичното 119-то СОУ, прилага и двете тактики – хем приготвя домашна храна за училище, хем не дава стотинки за лавката. Другото, на което разчита, е подробното и последователно говорене – че оцветителите и консервантите са вредни за тялото, че когато го консумират, децата нямат сила, не са здрави и ги боли корем. Резултатът: „Моите деца не са яли вафли и не се сещат, че могат да си купят“, казва тя.
В по-добрите лавки се предлага мед като алтернатива на шоколадовите изделия
А както разказва потребителката Peppy Dim във Facebook, има държавни училища, в които дори е забранено да се внася домашна храна. „Чувствам се ужасно прецакана от системата и безпомощна. За съжаление тази забрана е активна в частни училища също. Важи до 4 клас, точно необходимото за възприемане на лоши навици време. Човешкият организъм е създаден така – въглехидратните храни ни се „нравят“, битката е да не „привикваме към тях“, споделя тя.
В същото време законовите възможности родителите да се оплачат от лошото качество на услугата в училищни столове и лавки не водят до желания резултат. Родители, които вече са подавали жалби до Българската агенция по безопасност на храните и до регионалните здравни инспекции, споделиха, че проверките обикновено завършват с „всичко е наред, продължаваме напред“. В някои случаи родителите не успяват да ангажират дори вниманието на директорите с проблема.
Така например в столичното 38 ОУ 58 родители са се подписали в сигнал до институциите, ангажирани с темата за храненето в училище. В него те изразяват притеснения както за това, че храната, която се предлага в училищния стол не отговаря на рецептурника и на държавните стандарти, така и, че в лавките се предлагат захарни и пакетирани изделия със съставки, които противоречат на наредбата. В телефонен разговор директорката на училището Виолета Игова отрече да има проблем с качеството на храната, определи опасенията на родителите като „измислени“, а подписите като „фалшиви“ и добави, че „живеем във време, в което има много неуравновесен народ“. Родители, участвали в подписката, обясниха пред „Капитал“, че от години диалогът с директорката им е нарушен.
Същият проблем съществува и в други училища, а майките и бащите, които повдигат темата на родителски срещи, споделят, че срещат пренебрежение и снизхождение от останалите. „Излиза, че си ненормален, ако не искаш да тъпчеш детето си с боклуци“, казва майка на ученик от Националното музикално училище, която пожела анонимност. „Смята се, че си добър родител, ако научиш детето си да чете и пише, но ако държиш на храната или на движението, си тра-ла-ла“, добавя друга.
Сбъркани ли са правилата за избор на доставчици
„Един от големите проблеми в образователната система е, че родителите се чувстват твърде изключени от процеса на вземане на решения“, казва по този повод Цвета Брестничка, председател на неправителствената организация Асоциация „Родители“. В началото на тази година сдружението успява да се пребори за промяна на наредбата за провеждане на търгове и конкурси на Столична община, създавайки механизъм, по който родителите да участват пряко в избора на доставчик на храните за детски градини и училища.
От 22 януари е задължително в конкурсната комисия да участва представител на училищното настоятелство. Освен това неограничен брой родители имат право да присъстват на процедурата като наблюдатели. Родителите получават повече правомощия да упражняват контрол върху качеството на храната през годината. В края на всеки срок училищното настоятелство съставя оценка за качеството на предлаганата от наемателя услуга, а през останалото време може да инициира проверки от контролните органи. Също така, ако през годината драстично намалеят децата, които в началото на срока са започнали да се хранят в стола, властите задължително трябва да направят проверка за причините за отлива.
Търговците се състезават в конкурсите и на базата на седмични менюта, които предлагат в училищните столове
„За нас големият проблем е, че все още родителите не са напълно наясно, че тяхното участие е толкова важно. Но ако са заинтересовани децата им да се хранят здравословно, те вече са нормативно подкрепени в това да упражняват контрол“, казва Цвета Брестничка.
Директорът на 51 СОУ в София Асен Александров е сред участниците в работната група, направила промените и е доволен, че има повече родителско участие в избора на фирма. Според него родителите са най-добрият коректив и помощник, защото никой управляващ учебно заведение няма ресурса да проверява дали доставчикът спазва асортимента от 500-600 неща, които предлага по документи.
Александров смята, че процедурата за избор на доставчици на храни сега е твърде централизирана и ограничава възможностите на директор и родители да избират според нуждите на училището и децата. Така например по-голям превес в комисията по избора на фирма все още имат служителите на общинската администрация, а това размива отговорността. „Кой родител е отишъл в общината да се оплаче, че супата е кисела? Ако има проблем, идват при мен“, казва Александров. Той дава и други примери за това, че правилата са твърде унифицирани и не отчитат спецификите на различните училища.
В правилата е записано като задължително изискване търговецът да се ангажира с ремонт на училищната база. „За някои по-бедни училища това може да е важно, но за мен – не. Аз предпочитам ние да боядисаме със собствени средства, а наемателят да инвестира тези пари в по-качествена храна“, казва директорът на 51 СОУ. По същия начин доставчиците се състезават на принципа кой ще предложи най-ниска цена на менютата. „В нашия район родителите са по-платежоспособни и предпочитат да платят малко повече, но за по-качествена храна“, обяснява Александров и добавя, че за това е важно правото на избор и преценка на директора и на училищното настоятелство какви да са условията в конкурса.
Като че ли най-недоволни от сегашния ред за избор на фирми, които да обслужват училищните столове и лавки, са самите търговци. Или поне тези, които не се радват на преференции от властимащите. Собственик на училищна лавка в столично училище, който пожела анонимност, тъй като се страхува за бизнеса си, разказа пред „Капитал“, че счита конкурсите за манипулирани, непрозрачни и бюрократични. Документацията за един обект може да достигне до 7-8 хиляди страници, решенията се взимат при затворени врати. Няма ясен срок за произнасяне, решенията се бавят с месеци, което дава повод за съмнения, че се дава време на фирмата фаворит да преработи офертата си. Ако някой от участниците реши да обжалва конкурса, това не спира фирмата победител да обслужва обекта, докато текат съдебните дела, и т.н. В допълнение търговците се чувстват притиснати и от факта, че обектите в близост до училището нямат ограничения в стоките, които могат да продават на деца. „Ние не предлагаме забранен асортимент, но учениците излизат навън и си купуват тези неща от външни павилиони. Редно ли е в училищните лавки да се забранява този асортимент, след като портата на училището е отворена и всички деца тичат навън за кола и чипс“, пита риторично доставчикът, пожелал анонимност.
В същото време по-голямото участие на родителите и автономията на училището при избора на фирма не означава по-лоши условия за търговците. Напротив, дори може да допринесе за решаването на гореописаните проблеми. „Нашата цел беше да се подкрепят наемателите, от които училищата (родители и директор) са доволни“, казва Цвета Брестничка и обяснява: „През оценката за качество, която дават родителите, може да се даде преимущество на фирмата, когато следващия път кандидатства за същото училище. Така фирмата е заинтересована да инвестира в подобряване на услугата, която предлага.“
Това е една от най-положителните промени и според директора на 51 СОУ Асен Александров. За него това означава да подкрепи малката семейна фирма, която в момента обслужва стола и бюфета на училището и се грижи само за техните нужди. Директорът отбелязва, че той самият се храни всеки ден в стола и проверява храната, която се сервира на децата. А собственикът на фирмата Божидар Башев, който е от повече от двадесет години в бизнеса с училищното хранене, казва, че с годините забелязва значително повишаване на културата на хранене сред децата. Той самият има желание да участва в тази промяна – въвел е биопродукти в лавката, стреми се да осигурява разноообразие от плодове и се гордее, че някои деца, които не са свикнали да ядат пълнозърнест хляб, вече посягат първо към пълнозърнестите сандвичи, които се приготвят на място.
Според родителите обаче добри примери като този са все още рядкост. И вместо това всички замесени в процеса – директори, учители, родители и търговци – дърпат на различни страни като орел, рак и щука. А би трябвало да имат обща цел – училището да е място, където децата да растат здрави.
Какво не може да се продава в училищните столове, лавки и автомати:
– пържени картофени и зърнени изделия (картофен чипс, тортила чипс, пържен снакс и др.)
– екструдирани зърнени продукти с добавена мазнина (продукти тип „Зрънчо“, хрупанки, снакс и др.)
– пържени ядки
– пържени тестени изделия (понички, пирожки, тулумбички, мекици)
– захарни и шоколадови изделия (близалки, суха паста, вафли, бонбони карамелажни, бонбони дражета, бонбони дъвчащи, локум и др.), с изключение на шоколад (растителните мазнини да са под 5% от общата маса)
– сладкарски продукти с високо съдържание на мазнина и захар – торти и пасти със сметанов и/или маслен крем, сиропирани сладкиши
– сухи супи и сухи бульони
– кафе и съдържащи кофеин напитки, както и енергийни напитки
– консервираните продукти от плодове и зеленчуци (включително нектарите и соковете) не може да съдържат консерванти, оцветители и подсладители
– храни с хидрогенирани растителни мазнини
– киселото мляко, сиренето и кашкавалът трябва да бъдат произведени по Български държавен стандарт
– месните заготовки и месните продукти, брашното и хлябът трябва да са произведени по утвърдени стандарти, а лютеницата и слънчогледовото масло – по браншови стандарт
А какво може:
– бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води
– натурални 100% плодови и зеленчукови сокове
– плодови и плодово-зеленчукови нектари, в които съдържанието на моно- и дизахариди не превишава 20% от общата маса
– мляко, млечни и кисело-млечни напитки със съдържание на мазнини до 2%
– плодов и билков чай
– топъл шоколад
– тунквани бисквити с шоколад, кроасани и кифли с шоколад и конфитюр, както и вафли с ниско съдържание на въглехидрати
– сандвичи
– тестени закуски със зеленчукова и/или млечна плънка
– плодове и зеленчуци според сезона
Източник: capital.bg
Снимка: freeimages.com
