Държавата не насърчава дарителските практики. Всеки втори български гражданин не е дарявал през 2019 г. заради финансовото си състояние. А близо 30 на сто заявяват: „не искам да дарявам“, „не е моя работа да дарявам“ и „не ми е хрумвало да дарявам“. Това показва годишният доклад на Българския дарителски форум (БДФ) за 2019 г., към който е приложено и социологическо проучване, направено преди разкритията за „Хелп карма“.
Спад на даренията от фондации, компании, еднолични търговци и физически лица регистрира БДФ за изминалата година. Ако през 2018 г. са били дарени около 1,2 милиона лева, то през 2019 г. сумата е 98 916 246 лева, или около 1% по-малко.
Анализът се основава на база данни от Националната агенция по приходите за декларирани дарения от компании, еднолични търговци и физически лица, преглед на отчети в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, преглед на отчети на международни донорски организации.
Проведено е и социологическо проучване от агенция „Алфа рисърч“ през юни 2020 г., както и разширени въпросници до компании и фондации сред общността на дарителите в България. Направена е и справка от трите мобилни опeратора за даренията с обаждане и SMS и преглед на отчетите на съществуващите дарителски платформи в България.
Над 2,8 милиона лева са дарени с есемеси
Есемесите и дарителските кутии продължават да са най-често ползвани, но интензивността в ползването им от гражданите спада през последната година. Хората, които са посочили, че предпочитат дарения с SMS, са с 12% по-малко спрямо 2018 г. Почти 17% е спадът при предпочитанията за дарения в дарителски кутии.
Справка от трите мобилни оператора в страната (А1, Telenor, VIVACOM) регистрира запазване на сумите, дарени от физически лица с дарителски SMS и обаждания, спрямо предходната година. През 2019 г. с дарителски SMS и обаждания са дарени 2 879 582 лева.
С дарителските номера се подкрепят инициативи като: „Българската Коледа“, кампании на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи в помощ на деца на пострадали и загинали техни служители при изпълнение на служебния дълг, кампании на УНИЦЕФ– България, фондация „И аз мога“, „SOS Детски селища“, Българския червен кръст, както и кампаниите, които набират подкрепа и чрез DMS единния дарителски номер 17 777 .
Фондациите продължават да имат водеща позиция сред дарителите – те са осигурили близо 45,6 милиона лева от събраните суми за различни каузи, следвани от компании (около 42 милиона лева) и физически лица (11,2 милиона лева).
Наблюдава се ръст на даренията при компаниите и индивидуалните дарители. Запазва се тенденцията хората да подкрепят и даряват финансови средства, труд, стоки и други материални ресурси за различни каузи, се казва в доклада.
Приоритети
За фондациите приоритетната сфера на дарителство е „образование и наука“, социалната сфера, насърчаване на „гражданското участие“.
„Сред проучените с най-голям принос е фондация „Америка за България“, която инвестира средно около 30 млн. лева годишно (2015-2019 г.). Спадът от 17% в обема дарени средства спрямо 2018 г. се дължи на по-малкия обем финансиране на някои от изследваните фондации, както и на оттеглянето от България на част от международните фондации“, се казва в доклада.
При компаниите се наблюдават дарителски интереси в областта на развитието на деца и млади хора, като инвестират в сферите „Образование и наука“ и „Социална подкрепа“. На следващо място са каузите, свързани с опазване на околната среда.
Според анализа на Българския дарителски форум по-добрите финансови резултати на компаниите не водят непременно до повишаване на обема на дарените средства. В периода 2017-2019 г. има очаквания за икономически подем на страната. Реалният ръст на БВП е над 3% за всяка от трите години, коефициентът на икономическа активност на населението се повишава, а през 2019 г. коефициентът на безработица е отчетливо под 5%.
„На този фон обаче имаме забавена икономика в Еврозоната и силна зависимост на националната икономика от външни фактори. Местният политически климат в страната през 2019 г. засилва усещането за несигурност за бизнеса“, коментират оттам.
И в същото време се казва, че убеждението в концепцията за социалния и отговорен бизнес расте.
През 2019 г. нараства делът сред гражданите, които са дарявали за социални каузи (61%), като подкрепата за здравни каузи леко отстъпва (42% при 67% през 2018 г.). Каузи, свързани със закрила на животни и околна среда, бележат ръст в привличането на дарителски средства.
Според данните за изминалата година има ръст на даряваните суми: значително се увеличава броят на даренията над 100 лв. (7% увеличение) за сметка на даренията между 5 и 50 лева (11% по-малко). Нарастват делът на онлайн даренията (6% увеличение), даренията по банкова сметка, както и закупуването на продукт в подкрепа на конкретна кауза. Основен мотив за извършването на дарение остава желанието да се помогне. Конкретни проблеми и/или персонални казуси продължават да са по-ангажиращи от общите каузи.
Данъчните облекчения продължават да не са сред стимулите за дарителство. Изключително малка част от дарявалите са декларирали дарението си, а основни аргументи това да не се прави продължават да са спонтанността на даренията и незаинтересованост от възможността за данъчни облекчения поради незначителния им финансов ефект.
Дарителството все още продължава да е инцидентно, като реакция на конкретни проблеми, а не редовен ангажимент към дългосрочно подкрепяна кауза.
Държавата не насърчава дарителството
Според доклада на БДФ през 2019 г. в България се затвърди тенденцията за отсъствие на категоричен държавен ангажимент към насърчаване на дарителството и конкретни мерки за признаване и насърчаване ролята на дарителите.
Там се припомня, че през изминалата година в Народното събрание са внесени 198 законопроекта, като от тях 33 са законопроекти за ратифициране на международни договори и други, които не са имали пряко въздействие върху частните институционални или индивидуални дарители.
„Като най-важни за гражданските организации, в т.ч. и за общността на дарителите, се открояват промените по отношение на Закона за мерките срещу изпиране на пари, промените, които касаят юридическите лица с нестопанска цел, серията от опити за промени, свързани със Закона за социалните услуги, както и промени в данъчното законодателство.
Законодателната рамка в страната е привидно подкрепяща развитието на дарителството. При съществуващи възможности за ползване на данъчни облекчения при дарения едва 0,7% от компаниите и 0,3% от физическите лица, подали годишни данъчни декларации, са декларирали направените от тях дарения. Хората не разпознават този механизъм като държавна подкрепа към дарителството или го намират за бюрократичен, тромав и с потенциален риск от административни трудности“, коментират от БДФ.
В анализа се посочва, че през 2019 г. в даренията, декларирани от физически лица, се наблюдава значителен спад на подкрепата в полза на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за дейности, свързани с лечението на деца и център „Фонд за асистирана репродукция“. Това е пряко следствие от закриването на център „Фонд за лечение на деца“ през 2018 г. и трансформирането му като дейност към НЗОК.
С преминаването на Фонда към НЗОК се даде законова възможност със същия процент облекчения (до 50% от данъчната основа) да се ползват и дарителите към звеното в НЗОК, което поема работата на Фонда. През 2018 г. декларираните дарения от физически лица в полза на НЗОК – за дейности във връзка с лечението на деца, и ЦФАР са 61 085 лева, докато през 2019 г. те са 8049 лева. При компаниите спадът е от 229 529 лева за 2018 г. до 47 900 лева през 2019 г.
„В същото време физическите лица даряват повече и по-често за кампании за лечение през дарителски платформи. Преимуществено кампаниите и каузите, които търсят дарителска подкрепа чрез дарителски платформи, са за скъпоструващо лечение на деца и възрастни хора и рехабилитация. Дарителските платформи предлагат бързи и лесни инструменти за даряване, които хората предпочитат, когато избират по какъв начин да дарят парични средства. Платформите са и канал за ефективна и по-мащабна комуникация на апелите за помощ“, добавят от БДФ.
Източник: clubz.bg
Снимка: pixabay.com
