1. Откъде дойде идеята да създадете организацията и кои са основателите?
Председателят на УС на Сдружението беше изпълнителен директор на друга организация. Присъствайки на национално обучение за НПО, се срещна с колеги от Варна, които работеха в друга организация и бяха много разочаровани от нередностите в нея. След няколко срещи и разговори, всички решихме да създадем организация, която да оказва подкрепа на групи в неравностойно положение и особено на деца в риск. Поканихме приятели, колеги, познати, за които знаехме, че са хора с авторитет в обществото. Създателите бяха различни специалисти – икономисти, юристи, педагози, психолози, лекари, еколози, журналисти, научни работници – общо 32 души. Затова решихме в организацията ни да има 6 различни направления за работа: рехабилитация и социална интеграция; гражданско образование, младежки дейности и спорт; обществено здравеопазване; правна защита и медиация; екология и научна дейност; музика, изкуство и култура.
2. Разкажете ни за най – големия си успех?
Един от големите успехи постигнахме само 2 години след създаването ни. Сдружение „Евроинтеграция” беше номинирано за „Благодеятел на годината 2007”. Номинацията се присъжда от фондация „Благодеятел” на национално ниво. Друг наш успех е създаването на „Център за социална рехабилитация и интеграция” за деца с увреждания. Създадохме го с финансиране от предприсъединителните фондове – по Програма ФАР.
3. Кое е най – голямото предизвикателство в работата ви?
Най-голямото предизвикателство е да успеем да придружаваме децата в тяхното личностно развитие, да оказваме подкрепа на тях и семействата им.
4. Какво е посланието на организацията, с какво бихте искали да ви запомнят хората?
Посланието се съдържа във визията на сдружение „Евроинтеграция”: приобщаване на гражданското общество, изградено върху демократични отношения между граждански организации, институции и местна власт, към голямата европейска общност.
5. В коя сфера организацията се чувства в „свои води“?
В социалната работа. Все по-тежко става положението на семействата, в които има дете със затруднение. Родителите се чувстват безсилни. За съжаление, често се скрива тежкото положение на много деца. Има задълбочаващи се различия, които показват високия брой деца, до които постиженията на медицината не достигат. Деца, оставени на заден план, защото живеят в труднодостъпни райони, в бедност и нищета в общности, разкъсвани от конфликти. Деца, които са жертви на предубеждения и системна дискриминация, основана на пол, етнически произход, увреждания, религия. Деца, лишени от почти всичко. Ето за такива деца работим, като се стараем да подпомагаме тях и семействата им финансово, материално, чрез предоставяне на безплатни услуги.
6. Ако имате „вълшебна пръчица“ какво бихте променили?
Бихме работили за хармонизиране на обществото ни, за това хората да се обичат повече, да си помагат, да подават ръка на нуждаещия се. Бихме преобразили света – да няма войни, да няма страдащи, да няма напрежение, насилие, агресия и атентати.
7. Има ли нещо друго, което искате да кажете?
Хора, обичайте се! Не изоставяйте децата си, не позволявайте омразата и отмъщението да запълват сърцата ви! Пазете природата и чистотата на света! Огледайте се: държавата – това сме ние! От нас зависи дали ще има нападения над беззащитни хора, дали ще има гладни и бедстващи, дали ще има работа в нашата прекрасна, но съсипана Родина България! Ако сме честни, ако не позволяваме на корупцията да се шири, ако усвояваме прозрачно финансовите средства от европейските и други фондове, България бързо ще се промени и младите хора ще остават тук.
