1. Откъде дойде идеята да създадете организацията и кои са основателите?
В началото бяхме една група ентусиазирани ромски студенти, които бяхме решили да се опитаме да съхраним богатството на ромския фолклор, доколкото все още е запазено сред възрастните. Бяхме наясно, че това е съкровищница, която малко по малко се загубва. Затова тръгнахме да записваме приказки, празници, обичаи и песни. Междувременно обаче видяхме колко малко от ромските деца в училище (да не говорим за техните родители) познават своя произход и наследство и че именно самосъзнанието и познаването на собствената култура може да им даде самочувствието да се чувстват пълноценни в училище. А и не само – опознавайки ромската култура, другите ученици също лесно биха преодолели предразсъдъците си. Така решихме, че можем да съчетаем двете неща и ромският фолклор може да влезе в училище. Опитахме в началото с две малки училища ( в далечната 2002 г.), а сега вече са 240.
2. Разкажете за най – големия си успех.
Успехът на всяко едно дете за нас е голям успех! Успех за нас е, че постепенно ромската общност става все по-организирана и образованите младежи стават все повече. Успех е, че една тема, която доскоро беше изцяло табу – не само за общността, но и за макрообществото, като ранните бракове, все по-често е тема на дискусия и че младите момичета все повече имат самочувствието да се борят за мечтите си и да ги постигат. Успех е, че помогнахме на едно такова момиче да се пребори с предразсъдъците, да спечели битката за детето си, да се върне обратно в училище, макар и на 22 години, да го завърши и да стане студент.
3. А най – голямото предизвикателство?
Най-голямото предизвикателство е да се справим с традиционния български израз „Това няма как да стане“. Затова и нашето мото винаги е било „Няма невъзможни неща. Ако искаш нещо достатъчно силно и правиш всичко възможно да го постигнеш, просто няма как да не се получи“.
4. Какво е посланието на огранизацията, с какво искате да ви запомнят?
Всяко дете е отличник, стига да се намери някой, който да му повярва и да му помогне то самото да повярва в себе си. Оттам нататък няма нищо, което да го спре да постигне мечтите си и да стане достоен човек.
5. В коя сфера организацията се чувства в „свои води“?
Две са основните сфери, в които център Амалипе е развил най-сериозна експертиза – образованието (неслучайно в момента работим с мрежа от 240 училища) и развитието на местната ромска общност
6. Ако имате „вълшебна пръчица“ какво искате да промените?
Ако имах вълшебна пръчица, бих искала да променя песимизма у хората.
7. Има ли нещо друго, което искате да кажете?
Ромската общност има огромен потенциал. Той трябва да бъде използван. Самата общност има нужда от съвсем малка подкрепа да види своя потенциал и да го развие.
