1. Откъде дойде идеята да създадете организацията и кои са нейните основатели?
Идеята се зароди като желание да подкрепяме деца със затруднения, настанени в институция. След това решихме да работим и за други деца. След това и за възрастни… Създателите бяха малка група ентусиасти, които не се страхувахме да направим този експеримент. Преди 14 години в Бяла Слатина „неправителствена организация” означаваше нещо съмнително…
2. Разкажете ни за най – големия си успех?
Най-големият успех е видяното щастие в очите на хората, за които работим. Няма друга по-голяма радост и друго подобно усещане. Това е, което ме спасява от хилядите безумства, пред които понякога сме изправяни. Успех е обичта, която ни се дарява. Обичам да пътувам из малките села в нашата община. Във всяко от тях има хора, които да ни се зарадват. Това е нещо много голямо! Това е успехът!
3. Кое е най – голямото предизвикателство в работата ви?
Да не се откажа от работата в неправителствения сектор и социалната сфера. Понякога е много, много трудно и съм на ръба да кажа „край, стига толкова”. Хората са уникални и различни. Така, както може да дават обич, така може да бъдат дребнави, зли и със завистливи душици. Сблъсъкът с тази част от човешкия род също е голямо предизвикателство.
4. Какво е посланието на организацията, с какво бихте искали да ви запомнят хората?
По принцип не обичам да отправям послания. Но всичко е в нашите ръце. От нас зависи как живеем и какво ще оставим след себе си. В днешния ден творим утрешната история. Ето защо трябва да сме внимателни какво правим днес, за да има с какво да се гордеят децата ни. Бих искала след 100 години хората да ни считат за будителите на 21-и век.
5. В коя сфера организацията се чувства в „свои води“?
В работата с деца и младежи със затруднения и неформалното образование. Като цяло в пряката работа с деца.
6. Ако имате „вълшебна пръчица“, какво бихте променили?
Всичко онова, което спъва творческия устрем в децата. Всичко онова, което пречи на тяхното развитие. Не знам дали и след 100 години някой ще се осмели да направи онази истинска реформа в образованието, която да дава възможности на децата. Не може да им преподаваме с архаични методи и технологии и да искаме от тях да отговарят на остарелите ни разбирания и очаквания. Децата имат нужда от простор. Просто трябва да се вслушваме повече в тях. Не е редно децата да ходят на училище с отвращение. И това мое мнение не е срещу учителите, а срещу системата, която е останала в миналия век и не иска да се променя. Програмите са същите като преди 30 години – изучават се всички предмети и всеки уж за обща култура. Като погледна в някой учебник и видя всичките сложни определения, схеми, чертежи, формули, закони и т.н., се питам що за обща култура е това.
7. Има ли нещо друго, което искате да кажете?
Да живеем малко по-кротко. Светът не е започнал с нас, няма да свърши с нас. Кой каквото добро може да направи, да го прави тук и сега. Днес. И да помним, че сме само една прашинка от цялата Вселена.
