1. Откъде дойде идеята да създадете организацията и кои са основателите?
Преди повече от 15 години, група родители на младежи с интелектуални затруднения, специалисти, експерти и съмишленици, създават Сдружението като родителска организация, защитаваща семейните ценности, децата с таланти и лицата с увреждания. Името идва от първите сбирки, които се случват в подблоково пространство като клуб, с идеята за подкрепа между родителите, когато социалната политика към хората със затруднения е още в зародиш, а грижата за такива деца едва ли не е табу и е поверена на институциите.
2. Разкажете ни за най–големия си успех?
Членовете на НПО – сектора обикновено работят доброволчески, без определено офис-пространство, често от дома, учат и се усъвършенстват в движение и от практиката. Много хора се уморяват, демотивират или отказват в този процес. Като голям успех считам съхраняването на организацията в годините и последователността в следване на каузата и мисията и, а именно създаване на съвременна социална мрежа, която да работи за подобряване качеството на живот на семействата и децата с увреждания, както и на техните братя и сестри.
3. А кое е най–голямото предизвикателство?
Най-голямото предизвикателство в последните 2 години е създаването и управлението на Дневен център за възрастни хора с множество увреждания „Слънчевата къща”. След поредица от кампании и протести за нуждата от такава социална услуга на територията на гр. Варна, както и за промяна политиките към пълнолетните с увреждания и техните семейства, ние сбъднахме една мечта и предоставяме тази услуга за 25 потребители. Част от обществото е с нагласа, че лицата с множество увреждания нямат съхранени възможности и едва ли не е безсмислено да се инвестира в тяхното обучение и социално включване. Родителската общност освен заявяваща нуждите за децата си, трябва да придобива и развива уменията си за гражданска активност, застъпничество, развитие на политики и управление на социални услуги.
3. Какво е посланието на организацията, с какво искате да ви запомнят?
Толерантност и подкрепа към всички! Родителската общност на Сдружението стои в основата на поредицата от Национални протести на родители на деца/лица с увреждания. Години наред семействата, както и много самотни родители, избраха да се грижат за своите деца с увреждания, а не да ги оставят в институции. Децата ни станаха пълнолетни, а още на дневен ред са нерешени въпроси като: Единен регистър, ТЕЛК – овите решения, техническите помощни средства, включването в общността, личната помощ към лицето с увреждане, статута на родителя, който цял живот полага грижи, не работи и е без доходи и осигуровки, съдбата на здравите деца в семейството… Само заедно, можем да постигнем промяната в политиката за следване на индивидуалните нужди на детето/лицето.
5. В коя сфера организацията се чувства в „свои води“?
Със своята експертност, естествено „Семеен център – Мария” работи най-пълноценно в социалната сфера – семейна подкрепа, правозащитни действия и предлагане на директни социални услуги. Сдружението организира предоставянето на целевата помощ по чл.53-а от Правилника по приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания за Варненски регион. Работи активно и за въвеждане на инструментите и формите за „подкрепено вземане на решения” в контекста на проектите за Закон за физическите лица и мерките за подкрепа и Закона за социалните услуги.
6. Ако имате „вълшебна пръчица“ какво искате да промените?
Ако имам вълшебна пръчица ще сложа усмивка на лицата на всички хора, ще им помогна да приемат себе си и другите. Искам да няма болни и бездомни, всяко дете да има семейство, което с любов и грижа да го подкрепя. Да виждаме възможностите у всеки човек. Да сме повече сред природата, да общуваме с животните. Размечтах се…
7. Има ли нещо друго, което искате да кажете?
Казват, че XXI век е векът на Интернет, социалните мрежи, на бързо развиващите се технологии, на големите къщи, коли, скъпи дрехи, и т.н. Векът, в който всичко е позволено в неограничени количества. „Да имаш или да бъдеш” е все още актуален въпрос в живота ни. Живот, в който не винаги се интересуваме от значението на доброто и злото, от малките неща в живота, от детайлите, от истинските човешки взаимоотношения, от самия живот такъв, какъвто е. Промяната, за която всички говорим и очакваме, започва точно от нас. Споделям изцяло философията на Махатма Ганди – „Бъди промяната, която искаш да видиш в света!”.
