1. Откъде дойде идеята да създадете организацията и кои са основателите?
В началото бяхме петима ентусиасти, които искаха да променят света. Искахме да променим хората с нашата вяра в доброто, да даваме и да получаваме знания. Започнахме през 2003 година с неформална група, която кръстихме МИГ – Крайморие. Осъществихме много инициативи, които бяха насочени към децата и младежите от ромски произход в ромаската махала Максуда. Насочихме се именно там, защото знаехме, че личният пример е много важен. През 2008 година регистрирахме сдружение с нестопанска цел, което ни даде възможност да работим по проекти за развитие на децата и техните семейства. През 2016 година пререгистрирахме организацията като сдружение „Василица”, която стана изцяло женско обединение. Регистрирахме хуманитарна организация, защото считаме, че така можем да подадем ръка на повече нуждаещи се деца.
2. Разкажете ни за най–големия си успех?
Всеки ден за нас е най-големият успех. Да виждаш всеки ден отворени очички, които са готови и жадни за знания – това е успех.
3. А най–голямото предизвикателство?
Да преборим предразсъдъците. Хората мислят, че само ромите са бедни и само те имат нужда от помощ. Но бедността е навсякъде – тя не е гост, а е член на семействата.
4. Какво е посланието на огранизацията, с което бихте искали да ви запомнят?
Понякога мислим лоши неща за някого, без да сме му дали шанса да си промени мнението. Искаме хората да вярват в доброто и да отворят сърцата си за него.
5. В коя сфера организацията се чувства в „свои води“?
Нашата организация се развива в сферата на хуманитарната помощ, доброволчеството и неформалното образование.
6. Ако имате „вълшебна пръчица“ какво искате да промените?
Хората да бъдат толерантни, да приемат различните и да се научат да не съдят хората по дрехите им.
7. Има ли нещо друго, което искате да кажете?
Никой не може да ви отнеме вярата!
