Деца, загинали в пожар, деца загинали в морето, деца, влезли в дома на възрастен мъж и насилствено отнели пари… Това е статистиката през последната седмица за деца, чийто живот е загубен или променен завинаги. Над 2200 деца стават жертви на престъпления[1]. Сигналите за насилие над дете, получени в отделите „Закрила на детето“, са над 1100[2].
Защо се случва така и защо губим децата си, които казваме, че са „нашето бъдеще“? Простият отговор на този въпрос е – защото държавните системи, касаещи децата и семейството, не работят. Бедността сред децата е чудовищна, има деца, които гладуват, деца, които са недохранени, всяко четвърто дете няма книги, всяко трето дете не може да отиде на море или друго място поне една седмица в годината, нито пък да участва в училищни екскурзии. 17.4% от децата дори не могат да празнуват рождените си дни. Знаете ли какво означава дете на 16 години за първи път в живота си да получи балон за първи юни?
Зад статистиката се крият съдби на деца, като на тези, които вече не са сред нас. Общото между тях са бездействието на българската държава и неспособността й да постави темите за децата и семействата във фокуса на нейната работа. Резултатите са такива, защото в отдел „Закрила на детето“ работят хора със средно образование, на заплата, близка до минималната, и те трябва да взимат решения за над 80 случая ежедневно. Липсват достъпни социални услуги за родителите, които да ги подкрепят, за да не изоставят децата си, или които да осигурят грижа за децата, които вече са изоставени. Семействата ни са изоставени и децата в тях също!
Детските теми вече ги няма дори и на хартия. Няма Стратегия за детето и институциите на практика не работят. Пълният отказ на правителството от детските политики в последната година и половина води не само до задълбочаване на разпада на системите – той води до загубата на детски животи. Отстъплението от влизането в сила на Закона за социални услуги води до още по-сериозна криза в подкрепата на децата, преживели насилие, до невъзможност за предотвратяване на насилието и за подкрепа на семействата.
Ние от Национална мрежа за децата от години работим и настояваме за качествени промени в социалната политика и за подкрепата на семействата и на децата в трудна ситуация. Но за да се случи това, не е достатъчно само гражданският сектор и професионалистите да го искат. Нужен е дългосрочен, съществен ангажимент и политическа воля от страна на държавата. Ако бездействието на държавата продължи, ние ще продължим да губим живота на децата си. Губим и бъдещето си!
[1] Предварителни данни на МВР за 2019, получени по ЗДОИ
[2] По данни на Агенцията за социално подпомагане
Снимка: pixabay.com
