Часове преди първия звънец на 49-тото Народно събрание на РБ, в обобщение на извършвания мониторинг на нормотворческата дейност на 47-то, респ. 48-то НС, подкрепен по проект „Гражданско участие на децата – актуални политики и законодателство“, с настоящия материал изследваме дали и доколко гласът на децата и младежите беше чуван в тези два последователни парламента.
Изследването на нормотворческата дейност и диалога с автентични младежки структури на гражданското общество в 47-мо и 48-мо НС показва еднозначно, че не беше налице съдържателен диалог между деца и младежи, от една страна, и нормотворци – от друга. Мнението и дефинираните автентично приоритети на децата и младежите не се обследваха и/ли вземаха предвид при създаването, обсъждането по комисии / пленарното обсъждане, приемането, изпълнението и мониторирането на политики, имащи касателство с живота, правата и благосъстоянието на децата и младите хора (вкл. специфично с детско и младежко участие). Настоящите изводи по отношение дейността на 47-то и 48-то Народно събрание на РБ се базират на следното:
1). В двете НС изцяло липсваше нормотворческа воля за приемането на Национална стратегия за детето (2019-2030 г.)
Проектът на Национална стратегия за детето (2019-2030 г.) остана невнесен в пленарна зала и неразгледан от 47-та и 48-та легислатура. Така в България продължи да липсва единна национална стратегия, която да очертава едрите линии и гарантира системност по отношение на законодателството и политиките, свързани с деца и младежи, вкл. да дава примат на автентичното детско и младежко участие. Националната стратегия не фигурираше сред приоритетите както на сформиралите редовен кабинет 4 парламентарни групи (макар в коалиционните преговори да бяха дадени индиции, че ще се работи за приемане на ревизирана версия на Стратегията), така и на опозиционните парламентарни групи в 47. НС. Стратегията остана извън програмата и на 48-ия Парламент.
2). 48-то НС прие Национална стратегия за младежта (2021 – 2030 г.) след забавяне от над 2 години
В края на 2021 г. Европейската комисия обяви 2022 г. за Европейска година на младежта, с цел да стимулира държавите членки да предприемат решителни действия, които да дадат помощ на младите хора да преодолеят негативните последици от пандемията от COVID-19, рефлектирали значително върху техния живот, развитие и гражданско участие в обществените процеси. Въпреки че младежките политики и младежкото участие бяха заявени като ключов приоритет на равнище Европейски съюз, в Република България, в периода на функциониране на 47-то НС, не бе приета нова Национална стратегия за младежта, 2 години след като предходната изтече. Проектът на стратегия беше внесен за разглеждане от 47-то НС, но не намери място в дневния ред на народните представители. Едва в 48-то НС, в края на м. януари 2023 г., Националната стратегия за младежта (2021 – 2030 г.) беше утвърдена със 130 гласа „за“, 25 „против“ и 1 „въздържал се“. Визията на Националната стратегия за младежта (2021 – 2030 г.) е: „Способни, ангажирани и овластени млади хора, готови да развиват своя пълен потенциал и съзнателно да допринасят за развитието на Република България в контекста на европейското семейство и глобалния свят“.
3). Никъде в мотивите на постъпилите в постоянни комисии и пленарна зала законопроекти НЕ беше цитиран скрининг / анкетиране / изявена автентично обратна връзка от деца и младежи
Провеждането на консултации с основните заинтересовани страни в процеса на разработване на нормативни актове и политики е изискване, заложено в разпоредбите на Закона за нормативните актове и съобразено с принципите на доброто управление. Проектните изследвания показват, че от 167 законопроекта, регистрирани в публичния регистър „Законопроекти” на 47. Народно събрание за периода: 03.12.2021 г. – 29.07.2022 г., в нито един законопроект не е посочена информация за проведени публични консултации или обсъждания, организирани от вносителите, за обследване на автентичното мнение / нагласите / позициите на младежки общности, фокус групи, граждански активни деца / младежи. Идентичен е изводът и по отношение на регистрираните законопроекти в 48-то НС. В мотивите към нито един проект на закон не е налице препратка към проведено анкетиране на деца и младежи за техни нагласи, позиции, инициативи, добри практики.
4). Приеманите от 47-то и 48-то НС законопроекти, свързани с деца, реализираха „на парче“ мерки, имащи непряко касателство с живота и благосъстоянието на децата и младите хора
Липсата на единна мултисекторна визия и на системност на законодателния подход спрямо проблемите на децата и младежите в България определи хаотичното и реализирано „на парче“ търсене на решения на проблеми на децата и младежите, което се яви хронично за работата на 47-то и 48-то НС. Два илюстративни примера за подобни ad hoc мерки са:
- Приетата от НС забрана за продажбата на диазотен оксид на непълнолетни лица и употребата му в закрити обществени места, последвала едва след спонтанен силен обществен натиск и нефигурирала преди същия в програмите на народните представители;
- Приетото от НС допълнение в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с което се нормира лечението на лица до 18 години с лекарствени продукти, прилагани извън условието на разрешението за употреба, да се заплаща с публични средства – осъществено след активно и целенасочено застъпничество на гражданския сектор.
5). Действащата в 47-то и 48-то НС постоянна Комисия за детето, младежта и спорта, продължи да не поставя акцент в своя дневен ред върху детското и младежко участие и диалога с детски и младежки организации и активисти
Постоянната Комисия за детето, младежта и спорта, известна на кулоарен жаргон като „спорната комисия“, продължи в 47-то и 48-то НС да не поставя акцент в своя дневен ред върху детското и младежко участие и диалога с автентични детски и младежки организации и активисти. Тази комисия е призвана да оценява въздействието на всеки законопроект върху настоящото и бъдещото благосъстояние на всички деца. Системното пренебрегване на оценката на въздействие на политиките върху децата и младежите има много видими тежки демографски последствия. Въпреки това, приоритетите на „спортната комисия“ останаха основно на равнище спорт (така например, заседанието на Комисията на 30.11.2022 г. бе фокусирано изцяло върху изслушване на изпълнителния директор на „Национална спортна база“ ЕАД), без Комисията да влезе в ролята на инициатор на съдържателен диалог с деца и младежи / детски и младежки организации по всички въпроси и каузи, които младите хора сами определят за приоритетни. Детската политика и младежката политика не се разглеждаха като самостоятелни ресори със своя специфична проблематика и цели, отчетени като приоритетни от страна на българската легислатура. Като положителна оценяваме реакцията на Комисията спрямо кампанията на Национална мрежа за децата за по-строга държавна регулация и ограничаване на рекламата на хазарт. В резултат от добрия диалог между гражданските организации зад инициативата, Комисията проведе на 20.12.2022 г. заседание под наслов „Как да предпазим децата от хазарта? Има ли реална забрана на пряката реклама на хазарт, насочена към малолетни и непълнолетни и спазва ли се закона?“
6). В 47-то и 48-то НС гласът на децата и младежите остана нечут
Детското присъствие в 47-то и 48-то НС се обезпечаваше единствено от гостуването на ученици по време на пленарни заседания, както и чрез регулярните курации на изложби с детски рисунки в хода на разнородни кампании. Така например, над 70 рисунки на деца от цялата страна бяха представени в изложбата „Децата за бъдещето на планетата“, открита в 47-то НС. В НС гостува също изложба от детски рисунки на тема „Земята, нашето наследство и наш дом“. Проектният екип намира подобно „декоративно“ ДМУ за тежък недостатък на работата на Парламента.
7). Темата за ДМУ изцяло отсъстваше в дневния ред и диалога нормотворци – граждански организации
Темата за ДМУ изцяло отсъстваше в дневния ред и диалога нормотворци – граждански организации, фасилитиран от НС в рамките на дейността на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество.
На основание чл. 4, ал. 1 от Правилата за определяне на представители на неправителствените организации за членове на Обществения съвет към Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, Комисията отправя покана за заявяване на участие. Неправителствените организации, желаещи да участват в избора, следва да отговарят на следните критерия да са осъществявали своята дейност не по-малко от 3 години преди датата на подаване на заявление за участие в една от следните области на компетентност:
- Развитие на гражданското общество;
- Правни въпроси и борба с корупцията;
- Правосъдие, вътрешна сигурност, обществен ред и отбрана;
- Икономическо развитие, иновации, финанси и туризъм;
- Социална политика и пазар на труда;
- Здравеопазване;
- Образование и наука;
- Култура;
- Физическо възпитание ,спорт;
- Екология и околна среда;
- Земеделие;
- Регионално и местно развитие;
- Транспорт;
- Младежки въпроси и политики;
- Защита правата на човека и борба с дискриминацията;
- Защита правата на децата;
- Международни въпроси;
- Политики за българите в чужбина;
- Етнически въпроси и миграция;
- Дарителство и доброволчество;
- Електронно управление и информационни технологии.
В нито едно заседание на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество в 47-то и 48-то НС не беше поставен акцент върху детското и младежко участие в приемането, изпълнението и мониторирането на политики и правила, свързани с децата и младежите, вкл. с ДМУ.
8). Съветът на децата, опериращ към председателя на Държавната агенция за закрила на детето, не беше използван достатъчно проактивно и съдържателно от нормотворците в 47-то и 48-то НС
Младежката структура, призвана да води активен диалог с нормотворци и изпълнителна власт по важни за децата и младежите политики и правила, а именно Съветът на децата към председателя на ДАЗД, беше практически игнорирана от 47-то и 48-то НС. Маргинално допитване до Съвета на децата бе осъществявано посредством диалога с председателя на ДАЗД, без да е налице достатъчен автентичен диалог между нормотворци и членове на Съвета. Така например, на 05.07.2022 г., по време на редовно заседание на Съвета на децата в Царево, посветено на Европейската младежка година, Съветът проведе кратка среща със заместник-министъра на младежта и спорта, г-жа Диана Иванова.
Искрената надежда на нашия екип е, че в новоконституираното 49-о Народно събрание на РБ детското и младежко участие ще намери своето достойно място и автентичният глас на деца и младежи ще бъде чуван и зачитан от нормотворците на България. Ето защо, като първа стъпка в тази посока, Национална мрежа за децата планира тазгодишното представяне на ежегодния мониторингов доклад на НМД „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижите й за децата?“ да бъде направено в сградата на Народното събрание, с активно участие на деца, в т.ч. на деца – автори на материали от мониторинговия доклад.
Снимка: Участие на деца от Младежка мрежа „Мегафон“ и програма „Деца изследователи“ в проектна кръгла маса, проведена на 15.03.2023 г. в Лаборатория за иновации „SofiaLab“
Настоящото становище е изготвено по Дейност 2 по Проект № BG05SFOP001-2.025-0238, „Гражданско участие на децата – актуални политики и законодателство“, който се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд.
