Интервю с Диана Димова, изпълнителен директор на сдружение “Самаряни”
– Госпожо Димова, от Община Стара Загора не са заявили официално интерес да се включат в проекта „Приеми ме“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Какво се случва сега с приемната грижа в Стара Загора?
– Ние имахме няколко срещи с представители на Община Стара Загора по повод проекта „Приеми ме“. Беше необходимо да подадат един вид заявление за интерес. Не беше нужно да правят някакъв подробен технически и финансов проект, но, доколкото ни беше обяснено, кметът е разпоредил до края на мандата да не бъдат изготвяни нови проектопредложения и общинското ръководство да не кандидатства с нови проекти. Споменаха, че нямат достатъчно административен капацитет, който да поеме един нов проект и като кандидатстване, и като управление. За мен проблемът е, че липсва достатъчно информация в Общината като наш партньор. Ако ние спрем да работим, а ние го правим изцяло с частно финансиране от Британската организация „Арк“ и УНИЦЕФ, реално дейността ще приключи. Това се очаква да се случи в края на тази година, защото програмата ни с УНИЦЕФ приключва. Тя приключва и на още 8 места в България. През 2012 и 2013 година финансирането в общините ще се осъществява по тази програма, а през 2014 година стратегията на Министерството на труда и социалната политика е приемната грижа да стане самостоятелна услуга, делегирана държавна дейност. Според мен това е добър подход, но общините не са подготвени, а единствено те имат право да кандидатстват. Ние можем да бъдем партньори на съответната община, ако тя прояви интерес да работи с нас. Това е проблемът – настанените деца и семействата ще останат без подкрепа, тъй като няма как да финансираме екипа от януари. А той е обучаван години наред от експерти и колкото и нескромно да звучи, тук е една от най-качествените предлагани услуги.
– Откога съществува Областният център по приемна грижа?
– През февруари 2006 година започна проучването за това как стоят нещата с приемната грижа. Дотогава имаше само едно приемно семейство. През 2007 година започна първата кампания в общината и през 2008 година се включиха УНИЦЕФ. Много институции смятат, че след като съберем детето със семейството, работата ни приключва. Всъщност истинската социална работа започва след настаняването. С УНИЦЕФ работим вече четвърта година. Те се обърнаха към нас. Дойдоха на място, видяха практиките ни и решиха да направят един по-голям национален проект, който включваше и изграждането на областни центрове по приемна грижа на 8 места в България. И там нещата се развиха по същия модел, който е в Стара Загора – в областния град се създаде център, обучи се екип, който да обслужва и общините на територията на областта. С УНИЦЕФ имахме едно добро партньорство през всичките тези години. За съжаление програмата им приключва. Те в момента водят интензивен дебат с агенция „Социално подпомагане“ и с министерството за това как ще стане предаването на този опит. Право на всяка община е да реши дали сама ще предлага услугата, или ще я предостави на организация. В нашата област са одобрени три общини – Казанлък, Чирпан и Раднево. От тези общини към нас се обърна официално единствено община Раднево. Взето е решение на общинска сесия, ние ще работим този проект с тях. Подали сме официално запитване към Казанлък и Чирпан, за да разберем техните нагласи и предстои договаряне, но въпросът с Община Стара Загора стои много сериозно. Имаме някакви надежди, че при новото ръководство нещата ще се случат.
– Колко са утвърдените приемни семейства към момента в областта?
– Общо 36 са утвърдените приемни семейства, с които работи ОЦПГ в областта – 23 са в Стара Загора и селата, в Чирпан са 5, като 4 от тях са в града, в Казанлък са 3, като 2 са в града, в Гълъбово, Павел баня, Опан, Раднево и Братя Даскалови по едно. За Стара Загора имаме и 3 семейства, кандидати за приемни родители.
– Колко деца общо са настанени в приемни семейства?
– 32 деца са настанени в приемни семейства. Най-много са в Стара Загора и околните села -19. В Чирпан са 4. В Опан, Гълъбово и Казанлък – по две, и в Павел баня, Братя Даскалови и Раднево – по 1.
Източник: в.“Старозагорски Новини“
Снимка: zachatie.org
