На 16 юни десетки роми от столичния квартал Орландовци намират на вратите на жилищата си анонимни уведомления, в които е посочено, че трябва да ги освободят в срок до 30 юни, за да бъдат разрушени. Така обитателите им са изправени пред реалната съдба да се превърнат в бездомници.
Повечето от тях не разполагат със средства да наемат други жилища. Тези, които имат финансова възможност, трудно биха успели за толкова кратък срок да се пренесат в друго жилище. Под заплаха е поставено оцеляването на невръстни деца, бременни, старци, хора с увреждания. Целият живот на голяма част от хората е преминал в тези жилища, немалко дори са родени в тях.
Документите, които са разлепени по вратите, са анонимни – няма подпис, печат и посочен подател. След намесата на съда по искане на Българския хелзинкски комитет (БХК) общинските власти в столичния квартал са длъжни да предоставят книжата по казуса, за да се види на какво основание изселват хората.
Вижте сами ситуацията в квартал Орландовци във видеоклипа, заснет от БХК, на следния линк: https://www.facebook.com/bghelsinki/videos/957914542023855
Припомняме, че това не е първият случай на незаконни действия на местните власти за разрушаване на единствените жилища на роми и други уязвими малцинствени групи, без да са взети мерки за подкрепа на хората, останали без дом. През 2010 г. такъв случай имаше в блок 20 в гр. Ямбол, през 2014 г. в кв. Лозенец, Стара Загора. През 2015 цели семейства бяха оставени с деца на улицата след разрушаване на къщите им в с. Гърмен, община Гоце Делчев. Тогава Мрежа за децата изрази загриженост и отправи препоръки за адекватно справяне с подобни ситуации, в синхрон с международните правила за спазване на човешките и по-специално детските права. През 2016 бяха съборени къщи в кв. Максуда, Варна. Тога съветниците от постоянната комисия по социални дейности и жилищна политика към Общинския съвет във Варна се обединиха около мнението, че при евентуално събаряне на незаконни постройки трябва да се задейства кризисен план за защита правата на децата и да бъде създадена комисия, която да координира усилията на всички институции и неправителствени организации, имащи отношение към останалите без дом семейства.
Нищо от тези препоръки и идеи обаче не беше осъществено и през 2019 бяхме свидетели на същия казус – организиране на протест за оставката на тогавашния вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов заради изказването му, направено в село Войводиново и свързано със събитията там: “Циганите в България станаха изключително нагли и търпимостта на българското общество се изчерпа”.
Извършваното по този начин изселване и събаряне на постройките на практика лишава децата и техните семейства от дом, без да има предвидени каквито и да е адекватни мерки за подкрепа и гарантиране на социалното спокойствие и сигурността на децата. Липсата на адекватни жилищни условия и занемаряването на проблема с години от страна на общинските власти и на други заинтересовани страни води до задълбочаване на “гетоизирането” на ромите и дълготрайно нарушаване правото на достъп на ромските деца до сигурна и здравословна среда, а често и до образование. По данни от “Бележник 2023 – Къкъв е средният успех на държавата в грижата за децата?” 17% от децата живеят в тежки материални и социални лишения, а 16% е общият дял на децата, живеещи в домакинства без вътрешна тоалетна.
От национална мрежа за децата категорично настояваме за план как да се подкрепят българските семейства и техните децата, когато биват лишавани от единствено жилище, включително така, че децата да не бъдат разделяни от семействата си. Заедно с това, напомняме, че в България липсва Национална жилищна стратегия, заради което хиляди деца живеят в крайно лоши жилищни условия.
