Институтът за пазарна икономика публикува изследване на структурата и динамиката на основните механизми за социално подпомагане. Разгледани са както програмите, финансирани от държавния бюджет чрез Министерството на труда и социалната политика, така и избрани осигурителни плащания през държавното обществено осигуряване.
Общите публични разходи през разгледаните програми нарастват с 27% от 2015 г. до 2019 г., но като дял от БВП леко спадат от 1,9% през 2015 г. до 1,8% през 2019 г. В известна степен това е очаквано при висок икономически растеж, заетост и ръст на заплати и пенсии. Динамиката на обхвата на програмите, броят на бенефициентите и размерът на изплащаните обезщетения и помощи обаче е изключително неравномерна.
Независимо от изключително благоприятните стопански показатели, значителен дял домакинства продължават да са в риск от бедност и да страдат от сериозни материални лишения.
Обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст е увеличено с едва 12%. При семейните помощи за деца размерът на месечната помощ за целия период, включително и до 2020 г., нараства едва с между 6% и 14%, а всички останали помощи за семейства с деца остават непроменени.
Размерът на гарантирания минимален доход, който е определящ както за обхвата, така и за размера на социалната помощ, е увеличен с 15%, а в същото време месечният размер на помощите за отопление нараства с близо 38%. Средният размер на помощта за деца с трайни увреждания на практика се удвоява, а реформата във финансовата подкрепа за хора с увреждания също доведе до значително еднократно увеличение разходите. Месечните помощи за тези деца се предоставят без доходен критерий, което прави помощта непрецизно насочена с оглед материалното състояние на домакинствата. Броят на подпомаганите деца е около 26 хиляди, като се запазва относително постоянен през последните пет години. Същевременно, заради значителното повишаване на размера на помощта след 2017 г., общите разходи през 2019 г. са почти двойно по-високи от реализираните през 2015 г.
В благоприятна среда на повишаваща се заетост се наблюдава и очакваното постепенно разширяване на обхвата на осигурителната програма. Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2 години относително изостава – от 92% от минималната работна заплата през 2015 г. то спада до 68% през 2019 г.
При по-продължително влошаване на показателите на пазара на труда все по-голяма част от уязвимите групи в работната сила нямат достъп до обезщетение и трябва да бъдат подкрепяни с други програми за социално подпомагане, които към момента обаче осигуряват значително по-нисък доход.
Разходите за подпомагане на семейства с деца отбелязват спад от 6% в номинално изражение, и вече са под 46% при около 61% през 2015 г.
Близо два пъти и половина нарастват разходите, насочени към интеграция на хората с увреждания, като делът им се удвоява от 20,7% през 2015 г. до 40,3% през 2019 г.
Използваните критерии за получаване на месечни помощи, както и определеният от правителството размер на гарантирания минимален доход, води до прицелване на подпомагането към изключително тесен кръг от лица в най-тежко материално състояние. Годишните разходи са едва 28 млн. лева.
Може да се твърди, че при сегашните параметри програмата не осигурява адекватна подкрепа на целевата група, към която е насочена. Заедно с това, поради силно рестриктивните критерии за допустимост на потенциалните получатели, обхватът й е значително по-тесен и “изпуска” голям дял от домакинствата в бедност, включително тези с най-ниски доходи.
Според данни от изследването на НСИ на доходите и условията на живот (SILC) за 2019 г., едва 10,7% от домакинствата с двама възрастни и едно дете са под прага на бедността; при домакинствата с двама възрастни и две деца относителният дял е 16,9%. Същевременно делът на бедните при домакинство с един възрастен и две или повече деца е 41,4%, а при двама възрастни и три или повече деца – 62,3%.
Наблюдава се запазване на тенденцията за увеличаване на социалните разходи в програми с широк обхват и целеви групи, които се дефинират по различни критерии от риск от бедност, доходи и потребности на подпомаганите домакинства. В основни програми с нарастващо значение се превръщат помощите за деца, за хора с увреждания и за отопление.
За момента надделява подходът да се насочват бюджетни средства към програми с много широк обхват, вместо да се положат усилия за създаване на прецизно насочени инструменти, които обаче да дават адекватна подкрепа на действително нуждаещите се.
Източник: НПО портал
Цялото изследване вижте тук
Снимка: pixabay.com
