В своя статия в-к “Новинар” разказва за промените в Закона за народната просвета, предвиждащи комбинирана форма на обучение за децата, които заради здравословното си състояние се обучават предимно вкъщи и фокусира вниманието върху нагласите на нашето общество към “различните деца” и как ние трябва да бъдем по-толерантни.
Най-после някой се сети за децата със специални образователни потребности и типично по нашенски веднага се намериха противници на това благородно начинание. В сряда депутатите забравиха за политическите борби и гласуваха на първо четене два законопроекта, които позволяват на тези онеправдани от съдбата хлапета да влязат в класните стаи при своите връстници, имали късмета да се родят „нормални”.
Поправките в Закона за народната просвета предвиждат комбинирана форма на обучение за децата, които заради здравословното си състояние се обучават предимно вкъщи. След като промените в текстовете бъдат приети окончателно, те ще могат да влизат поне в някои часове заедно с останалите ученици. Още в началото на седмицата обаче изплува новината, че родители не желаят детето им да стои редом до малчуган със специфични потребности, тъй като това пречело на доброто усвояване на учебния материал. Жалбите завалели още през 2009 г., когато започнали първите сериозни стъпки в тази насока, признаха от Агенцията за закрила на детето.
Предразсъдъците и невежеството отново се оказаха по-силни от добрата воля на законодателя, а независимо дали искаме да си го признаем или не, те са пуснали дълбоки корени в обществото ни. Не ми е ясно какво им пречи на родителите в класа на чедото им да има и едно „различно” хлапе. А защо не и повече? Вникването в учебния материал и доброто му усвояване зависят от внимателното слушане в час и залягането над учебниците вкъщи, а не от това дали в класа на малчугана ти някое от децата е с увреждане или пък му трябва повече време, за да осмисли казаното от учителя.
Винаги е по-лесно обаче да хвърлиш вината за това, че отрочето ти блее в тавана, вместо да гледа към черната дъска, на „бавното” дете, което се различава от твоето само по това, че изисква повечко внимание и грижа. Бих попитал тези свръхзагрижени майки и татковци дали днес препитаха своя любим мъник какво научи в час?
Разбира се, има го и момента с прословутата детска жестокост. Все още си спомням за едно момиче от основното ми училище, което по цял ден отнасяше зверски тормоз и подигравки само защото майка й държеше да учи в нормално школо, а не в „ракетното”. Никой не може да гарантира, че подобни случаи няма да има и сега. Предполагам, че дори ще са в изобилие, когато новият закон влезе в сила. Тази грозна ситуация обаче до голяма степен се дължи именно на неразбирането на проблема от страна на самите родители. Едва ли някой от тях възпитава детето си в толерантност към различните, след като веднага се юрва да пише жалби. А точно в правилното възпитание се намира разковничето.
Светът е шарен, но някои хора упорито желаят да поставят всичко и всички в малки сиви кутийки. Разчупете стереотипите! Замислете се.
Поставете се на мястото на родителите, чиято рожба има специални нужди. Нима на тях им е леко? Не стига, че отглеждането на такова дете е тежко бреме, ами трябва и вие да им вгорчавате живота допълнително. Повярвайте ми, той вече е изпълнен с горчилка. Не им трябва още.
Депутатите могат да приемат и хиляди закони, но ако ние като общество не можем да дораснем до това да се уважаваме и приемаме такива, каквито сме, напук на различията си, те ще си останат просто кухи текстове върху листове хартия.
А някой от противниците на този законопроект изобщо замисли ли се за самото хлапе, което не искат да учи редом с тяхното? Нима искате то да расте самотно у дома, без да има щастието да общува с други малчугани на своята възраст? Да стои вкъщи и тъжно да наблюдава през прозореца как вашите „нормални” отрочета си играят. Единствената мечта на тези малчугани е да имат приятели, с които да полудуват. Затова, преди да скачате срещу сядането им на ученическия чин редом с вашето, по-добре си задайте въпроса: „Ами ако това беше моето дете?”.
Източник: novinar.bg
Снимка: realitatea.net
