Алек Алексиев e един от популярните и обичани актьори. Познат е с ролите си във филма „Възвишение”, в сериала „Откраднат живот” и още много други. Той е дългогодишен посланик на каузата за равен достъп до качествено образование и дейността на “Заедно в час”, както и активен съмишленик на други неправителствени организации, които работят със семейства и деца. За активната си доброволческа и гражданска работа е номиниран за наградите за принос към живота на децата „Златна ябълка“ . Баща на две деца.
Продължава кампанията „Парламентарна група за децата“ , с която призоваваме бъдещите депутати да се обединят в полза на децата. Кое е първото и най-важното, което трябва да направят новите управляващи за тях?
Работата за децата е сложен и дълъг процес. Много е важно да се намери диалог с децата – политиците, управляващите и институциите да разберат от тях самите от какво имат нужда, не само ние като възрастни да разсъждаваме. Например 20 – 30 училища да бъдат питани какви промени биха искали децата в областта на спорта, кулурата…Диалогът с децата е в основата, защото всеки човек дава мнение от позицията на своя опит и години, а поколенията се променят. Има много деца, които знаят какво точно трябва да се промени, за да се създаде по-добра среда, в която да се интегрират по-добре.
За съжаление, грижата за развитието на децата в момента е трагедия – ние живеем в балон и не си даваме сметка. Благодарение на това, че пътуваме често, занимаваме се със социални теми, правим огромни проучвания, виждаме, че в нашия балон всичко изглежда супер, но извън него нещата са много зле. Има огромна пропаст в комуникацията родители – преподаватели – деца и въобще в комуникацията общество – деца. Ние сме много динамични и не успяваме да им обърнем внимание и да се вслушаме в тях. Така децата правят неинформирани избори и взимат грешни решения. Скритата и най-опасната форма на насилие и неглижиране е апатията – в тази връзка децата започват да страдат и в един момент може сами да станат насилници или апатични хора – защото не им е било обърнато внимание. Така се тръгва по страшни пътища. Децата нямат дори сексуално образование, култура и познание по теми като алкохол и наркотици. Ние като възрастни не трябва да ги сочим с пръст, а да им помагаме да намират пътищата, да правят избор. Можем много да се учим от добрите модели у нас и от Запада.
От Ваша гледна точка, в коя сфера са най-сериозните проблеми на децата и семействата у нас?
Виждам проблем във всяка сфера. Един от важните е, че не работим за морал и за ценностна система, пускаме децата по течението, забравяме, че е важно във възпитанието им да се включват културата и спортът – те ги правят по-дисциплинирани, по-силни. Няма елементарна култура за хранене, няма знание колко е важно движението, природата. Трябва да се дава информация на децата. Преподавателите, политиците, не трябва да мислят за децата като за стадо овце и всички да бъдат третирани еднакво. Това обаче изисква повече ресурси – по-малки паралелки например. Всяко дете е индивидуалност, трябва да го забележиш и да извадиш най-доброто от него, да дадеш обратна връзка, да го мотивираш, да има повече разговори с психолози. Така и децата ще имат друго самочувствие. Освен това трябва да се подготвят по-практично за живота, в който живеем, а не да се зубрят формули и да се обучават с методи и празни приказки от 50-те години.
Какво най-много липсва на родителите?
Много е трудна логистиката на ежедневието, организацията на водене и взимане от училище и различни занимания. Това е свързано с нещо по-голямо – времето, с което ние не разполагаме. Нямаме време да обръщаме внимание на децата, слушаме ги с половин ухо. Прекаляваме с работата. Това е много сбъркан модел. А родителството е сложно – трябва да покажеш пътя. Аз като родител осъзнавам проблема, понякога за 1 – 2 седмици правя промени, казвам си, че като взема детето, ще му дам време и внимание, крия телефона и компютъра, но после пак ме натискат срокове. Трябва да имаш хора, които да ти помагат в битката с времето.
В каква държава бихте искали да живеят Вашите деца?
С повече усмихнати хора. Ако говорим за физическа среда – с по-малко фасове по улиците, по-малко мръсотия. Държава, която съхранява културата, цени архитектурата, с по-малко климатици по софийските сгради.
Ако говорим за училищата – с преподаватели, които искат да покажат правилния път на децата, да говорят с тях, да бъдат приятели с тях, да откриват индивидуалността им и да я развиват, да чуват детето.
Ако говорим за здравеопазването – трябва да се построи модерна детска болница. Имаме прекрасни лекари, но им е необходима помощ от психолози, за да знаят как да се държат с роднините на пациентите.
Какво бихте казали на политиците като родител и граждани?
На тези политици, които бяха доскоро на власт, бих казал – провалихте нещата за много години напред! Съсипхте живота на много хора. Всички кражби са на пари, които не са инвестирани в обществото и децата. Това означава, че сте откраднали бъдещето на децата. Виждам в служебното правителство прекрасни хора, които могат да бъдат промяната. Но ако дойдат на власт същите хора, трябва да се борим да не ограбват нас, децата ни, внуците ни. Надявам се на истинска промяна.
Най-хубаво е, че извън политиците все пак има прекрасни личности и организации, които правят инвстиции в бъдещето на децата – Уча. се, Телерик, Заедно с час….независимо от политиката, те се борят за доборото и промяната за децата.
Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата? Как според Вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?
Само инициатива като вашата може да направи нещо за обединението. Нужни са обществени дискусии и разговори със самите деца. А и от всеки от нас зависи.
По отношение на партиите, които досега бяха на власт – не съм оптимист, това са хора, които не могат да седнат на една маса и да се обединят за една кауза. Надявам се бъдещите да могат. Има нещо по-важно от партийната принадлежност, това е бъдещето.
