Обединени от общата кауза да насърчават четенето, да променят средата и да предотвратят тревожната статистика за функционалната неграмотност сред подрастващите в България, асоциация „Българска книга“, фондация „Четене“ и сдружение „Книги и четене“ организираха кръгла маса на тема „Четенето е грамотност“.
Събитието се състоя на 7 декември 2023 г. в НДК като част от програмата на 50. Софийски международен панаир на книгата и събра на едно място представители на държавни институции и неправителствени организации, председатели на асоциации, специалисти по четене и журналисти. Модератор на кръглата маса беше Илия Вълчев, университетски преподавател и журналист.
Участниците представиха основните проблеми, свързани с функционалната неграмотност в страната ни, и заявиха готовност за работа по „Национален план за четенето“, заложен като стратегия в „Националния пакт за четенето“, учреден на 17 ноември 2023 г.
Национална мрежа за децата присъства на кръглата маса и подкрепи “Националния пакт за четенето”. Вярваме, че четенето е в основа на базисната грамотност и доброто му усвояване е ключово за напредъка по всички предмети – в хуманитарните и в точните науки. Достъпът до подходящи книги за възрастта е измерител за социалното положение на семейството и образованието на родителите, а те от своя страна са пряко свързани с успеха в училище и цялостното благополучие. У нас всяко шесто дете нама достъп до книжки, подходящи за неговата възраст поради бедност. Данните са на НСИ. За всички нас като общество трябва да е ясно, че бедността не е просто липса на пари за базисните нужди като дом, облекло и храна. Бедността означава и лишаване от възможности – тези, които знанието, образованието и книгите дават.
Вярваме също, че умението да четат е от ключова важност за всички деца, чиито майчин език не е български или са израснали в чуждоезична среда. Това са деца на завръщащи се български емигранти, деца-бежанци, деца от традиционните малцинства. Без наваксване на езиковото познание до адекватно ниво тези деца остават без достъп до образование. По данни на “Заедно в час” от 2021 г. такива деца у нас са 20%. Без помощ в усвояването на български език учениците биват лишавани от възможността за достигнат не само до функционална грамотност, но дори и до базисна.
„Резултатите от PISA не са резултати единствено на нашите младежи, те са на цялото общество. Решението на проблема започва с обединението на усилията ни и с намесата на институциите, без които промяна не би могла да се осъществи.“, заяви Десислава Алексиева, председател на УС на асоциация „Българска книга.
На 5 декември 2023 г. данните от международното изследване PISA отново показаха, че подрастващите не умеят да четат с разбиране, да осмислят и анализират средно дълъг текст. Функционалната неграмотност се отразява на всички сфери от обществения живот и води до влошаване на качеството на средата.
„Решенията, заложени единствено в сферата на образованието, културата и здравеопазването видимо не работят. Това доказват и данните на Световната банка за индекса на човешкия капитал от 2020 г. – дете, родено в България, може да развие само 61% от потенциала си, ако завърши пълния цикъл на образование и получи пълни здравни грижи. Стратегията на седемте организации, стоящи зад „Националния пакт за четенето“, е да бъде променена средата като цяло, а не само резултатите от PISA.“, допълни Валентина Стоева, председател на фондация „Четене“.
Изпълнителният директор на фондация „Глобални библиотеки – България“ Спаска Тарандова посочи, че проектният принцип на работа трябва да бъде заменен от национална програма за насърчаване на четенето. Само така може да бъде постигнат дългосрочен ефект, който да обхваща всички деца, допълня тя.
„Нека бъдем реалисти, ние сме от нациите, които не четат много“, каза Тарандова. По думите ѝ 25 процента от българското население чете или купува книги, 10 процента ползват обществените библиотеки. Според нея добрите обществени библиотеки трябва да са близо до обществото и да са в услуга на всички хора, които нямат възможност да закупят книгите, които искат децата им, или имат нужда от консултация със специалист относно това коя книга е подходяща за тяхното дете.
„Държавата винаги е основен играч, колкото и да не ни се иска, защото през нея стават единствените възможни финансирания и развития на национални програми“, каза Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата към НДК. Той отбеляза, че когато се говори за четене, грамотност, за политики и финансиране, се говори за хора. „Българската държава през всички тези години не е имала, и се съмнявам скоро да има, единен план и приоритизиране на културата, четенето, образованието и всичко останало. Всички знаем, че единственият лост и единственият начин за демонстриране на приоритизиране от страна на държавата на решението на един проблем е финансов“, допълни още Желев.
Според Яна Генова, заместник-кмет на Столична община по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“, е необходимо да се обърне внимание на комуникацията между нестопанския сектор, академичните среди, заинтересованите страни, бизнеса и публичните институции. Друг проблем е, че в културата имаме слаби традиции в така нареченото застъпничество, посочи тя.
Генова посочи, че новото управление на Столичната община има убеденост да съживи, а в някои случаи и да създаде нови канали, за общуване с обществеността – с гражданите и с гражданските организации. „Другата голяма тема, по която ще работим следващите четири години, е темата за читалищата“, каза Яна Генова.
Директорът на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование Неда Кристанова коментира, че проблемите, свързани с четенето и грамотността, са драматични. Влизаме в училища и виждаме как ученици от пети клас просто пребивават в класната стая, отбеляза тя.
Според Искра Джанабетска, която е програмен директор на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, трябва да се обърне внимание на въпроса защо децата не харесват четенето. По думите ѝ е необходимо да се постави акцент и върху пособията за деца, на които българският език не е майчин.
Всички присъстващи подкрепиха идеята, че всеки родител, гражданин, синдикат, представител на организация и на държавната власт трябва да разпознае четенето като основен фактор за развитието на едно демократично и икономически стабилно общество. Виктория Бисерова, председател на УС на сдружение „Книги и четене“ допълни, че в самото начало на промяната е ясното дефиниране на основните научния понятия „четене“ и „книга“, върху които стъпва стратегията на „Националния план за четене“.
„Националния пакт за четенето“ беше подкрепен с подпис от Столичната община – направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“, Центъра за оценяване на предучилищното и училищно образование към МОН, Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, издателство „Дамян Яков“, Асоциация „Родители“, Фондация „Заедно в час“, ФБКН към УниБИТ и Национална мрежа за децата.
Снимки към публикацията: Стефан Марков
