Репортер: Показахме ви серия от репортажи за живота в столично училище. За две седмици екипът ни стана част от училищния живот в 92-ро основно „Димитър Талев”. Отговорите, които търсихме са – какви са истинските причини за насилието между децата и къде във възпитанието на подрастващите се преплита ролята на семейството, училището и институциите. Една от историите, които ви разказахме е за един ученик от седми клас, който напада ученичка с обидна реплика…
Красимира Орсова, директор на 92-ро училище: …което го е провокирало до такава степен, че той е искал да я набие. Имало е учител в случая, в конкретния случай. Предотвратил е каквато и да е физическа намеса и съответно Андрей се появи в дирекцията воден от учителя и разказа как вербална провокация го е довела до ярост за това, че той по някакъв начин страда и се чувства виновен за поведението на неговите родители.
Репортер: След излъчването на репортажа, с екипа ни се свърза бащата на Андрей – Милко Иванов. Преди година родителите на Андрей се развеждат, от тогава попечител на седмокласника е неговият баща. Баща и син решиха заедно да разкажат историята си пред камерата ни. –Съучениците ти, как се отнасят към теб?
Андрей: Добре вече, викат ми телевизионна звезда.
Репортер: Рефлектира ли ти негативно факта, че разказахме за твоята история?
Андрей: Не.
Милко Иванов, баща на Андрей: И аз смятам, че не му е рефлектирало особено..
Репортер: Потърсихме майката на Андрей. Тя обаче отказа да разговаря с екипа ни. –Добър вечер, Тотка.
Майката на Андрей: Вие коя сте? …Айде ,махай се оттук да не те замеря с нещо… Айде изчезвай оттук.
Репортер: Бащата на Андрей признава, че тежкият развод и агресията между родителите е отключила подобно поведение и в детето им. Твърди, че среща разбиране от директорката и учителите.
Милко Иванов: Аз не за първи път ходя… и при директорката, и при заместник-директорката съм ходил. Да, много добре се грижат за децата. Аз съм доволен. Но нашият Андрей не е от добрите ученици…
Репортер: В репортажа за 92-ро „Димитър Талев” ви разказахме още една история, тази н Христо. Десетгодишното момче не говори, изглежда тих ученик. Миналата година обаче си позволява агресивно поведение към съученик. Класната Емилия Галова обяснява поведението на Христо с причини, започнали още в първи клас. -За да се стигне той да не иска да работи, каква е причината?
Емилия Галова, класен ръководител: Аз причината я знам. Детето в първи клас постъпи в училище с много…, плах беше, притеснен и системно бит от родителите си, особено от баща си.
Репортер: Потърсихме родителите на Христо, те отказаха да разговарят с екипа ни. След като ви показахме тези две истории, потърсихме и институциите, които реагират при случаи на агресия между деца. Директорът на училището Красимира Орсова, казва, че за две години многократно е викала родителите на двете деца за разговор, и че е подала четири сигнала за агресивно поведение в Христо и Андрей към Агенцията за социално подпомагане , район „Възраждане”. –Какъв трябва да е механизмът в случая? Какво трябва те да направят след като вие подадете сигнал към тях?
Красимира Орсова, директор на 92-ро училище: Най-малкото, което е, трябва да извършат проверка на случая, какви са причините…
Репортер: Задължително ли е вие да получите отговор? След като изпратите сигнал, вие да получите отговор?
Красимира Орсова: Предполагам, разбира се че трябва да получим отговор и най-малкото което е, да разберем каква е причината…
Репортер: Орсова ни показа писмата, изпращани през годините от нея до Агенцията за социално подпомагане . Всички документи имат входящ номер и дата. За последните две години директорката е подала общо 126 сигнала за проблемни деца към Районната агенция „Социално подпомагане”.
Красимира Орсова: От 126, пет отговора съм получила.
Репортер: От Агенция „Социално подпомагане”?
Красимира Орсова: Да. Даже, всъщност петте са към едно и също придружително писмо, останалите…, отговор не съм получавала и не мога да кажа, дали е имало реакция, дали са били посетени домовете на съответните деца, дали са провеждани разговори с родителите… Не е в компетенцията на училището е няма механизъм, по който училището може да държи сметка или да проверява работата на друга институция.
Репортер: Миналата седмица обаче ви показахме отговора на Агенцията за закрила на детето. Според тях, в институцията не е постъпвал нито един сигнал от 92-ро.
Милко Иванов: Никой не е знае от системата Закрила на детето, че има такъв проблем в училище, като говорим за период от четири години. Тя каза – преди четири години започна проблема…
Репортер: Това нормално ли е?
Милко Иванов: Не е нормално.
Репортер: Къде се е пропукала системата и защо от 126 сигнала, подадени от едно училище, държавата не е реагирала на нито един от тях? И наистина ли е нямало кой да ги прочете?
Водещ: От Агенцията за социално подпомагане , към която са изпратени сигналите признават, че са ги прибирали обратно в шкафчето, след като ги прочетат. Обяснението им – не били съществени.
Репортер: Потърсихме Агенцията социално подпомагане, район „Възраждане”. От там ни увериха, че почти всички 126 уведомителни писма, изпратени от 92-ро, са за неизвинени отсъствия на ученици, затова агенцията решава да пренебрегне сигналите на директорката на училището.
Павлина Матеева, началник „Агенция за закрила на детето”, район „Възраждане”: За да тръгне Дирекция „Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето”, ние сме част от Дирекция „Социално подпомагане” „Възраждане” на проверка, трябва да получим сигнал, но сигнал не е постъпвал. В това число, аз направих тази сутрин справка и в полицията, тъй като и те са орган по закрила, както и към местната Комисия за борба с противообществени прояви, за нито едно от децата няма информация
Репортер: От агенцията твърдят, че Орсова не е подала сигнали към тях за агресивно поведение или насилие над Христо и Андрей.
Павлина Матеева: Тя не можа да ни представи днеска тези писма, които е падала към нас. Да, показа ни папки с шест години назад, в които е постъпвала информация към нашата дирекция. Тя е длъжна, съгласно законите, да ни информира когато има проблем.
Репортер: След намесата на „Хрътките” Районната агенция „Социално подпомагане” ще провери – защо през годините са неглижирани случаите на Христо и Андрей?
