Товa обаче е дилемата пред повечето образовани българки.
Изчетох и чух какви ли не коментари по темата за обезщетението за майчинство през втората година на детето и останах с впечатление, че същността на спора някак се губи и се размива в пресмятанията кой какви пари дал и как било другаде из Европа. А проблемът е до болка ясен – все по-малко българки раждат и ние сме най-бързо топящата се нация в света!
Въпреки това от интервюто на социалния министър, дадено за в. “24 часа”, стана ясно, че правителството си било свършило работата, като осигурило 114 млн. лв за изплащане на това обезщетение. Даже отпуснало 30 млн. лв. допълнително на общините за изграждане на детски ясли и градини. Да оставим настрана, че 30 млн. няма да покрият нуждите от места в яслите само в София. Накратко, държавата поощрява майките да се връщат по-бързо на работа. Това по принцип не е лошо и едва ли жена, която държи на професионалното си развитие, няма да не го стори. Стига да има кой да й гледа добре детето и да не й се налага да избира между кариера и майчинство . Но у нас няма кой да й го гледа, даже бабите са изчезващ вид – нали и те са вечно работещи момичета.
Смущава ме и друго. В общественото пространство някак се прокрадва внушението, че обезщетението за майчинство е едва ли не социална помощ, която работещите даваме на неработещите, за да си стоят вкъщи. Но обезщетението за майчинство не е никаква социална помощ, а се прави на базата на осигурителни вноски. Всеки от нас, дори мъж, се осигурява средно 35-40 години за общо заболяване и майчинство . Така излиза, че двамата родители внасят към 80 години осигуровки за майчинство , а колко използват?
Не е ли редно фондът за майчинство да се отдели като самостоятелен от този за общо заболяване и от него да се пренасочват средства за демографски политики, поощрителни програми за семейства с различен профил, за повишаване на раждаемостта? Предложения в тази посока вече се чуват в обществото, въпросът далище ги чуят и законотворците в парламента.
Източник: Всичко за семейството
