Медийната грамотност трябва да бъде включена във формалните образователни среди възможно по-скоро, но при условие, че експертите, които я преподават, са добре запознати с темата. Това сочи анализ на тема “Образование срещу дезинформация: оценка на нуждите в България“, изготвен от Сдружение „Евро Адванс“ като част от финансирания от ЕС проект Read Twice. Документът анализира нуждите на различни целеви групи, когато става въпрос за медийна грамотност и по-специално – придобиване на умения, които помагат за ограничаване на разпространението на дезинформация.
Авторите на документа са включили мнението на експерти от секторите на формалното и неформалното образование, медиите и неправителствените организации и техните виждания за това кое е най-голямото предизвикателство, когато става дума за преподаване на медийна грамотност, кой и как трябва да го преподава и какви са целевите групи, които работят с най-голяма нужда. Сред цитираните експерти е и Георги Еленков, юрисконсулт на Национална мрежа за децата и координатор на Мрежата за правна помощ на НМД.
Индексът на медийната грамотност на Институт „Отворено общество“ – София за поредна година показва, че българското общество е определено като най-уязвимото към дезинформация в Европейския съюз и основната причина за това е качеството на образованието.
Според Георги Еленков основните фактори, които допринасят за този нисък резултат са силното влияние на ключови хибридни агресори в България; неспособността и липсата на воля на институциите да реагират на дезинформацията; превръщането на граждани, силно уязвими към дезинформация, поради гореприведените обстоятелства, в „цивилни тролове“, в резонаторни кутии за дезинформационни тезиси. Най-уязвими жертви на фалшивите новини и дезинформацията в нашето общество са лицата с ниска гражданска и демократична култура, хората в бедност и представители на маргинализирани и уязвими групи.
За оценката в “Образование срещу дезинформация: оценка на нуждите в България“ са анализирани анкети с потребители, за да се установи как се чувстват относно готовността си за реагиране на дезинформация и как биха подобрили образователния процес. Проучени са и настоящите образователни програми, техните силни страни и недостатъци, когато става въпрос за повишаване на медийната грамотност и готовността срещу дезинформация. В контекста на липсата на координирани действия на национално ниво документът предлага и някои добри практики, които могат да поправят ситуацията. Сред тях е и необходимостта от обучение на учителите как да използват дигитални инструменти.Един от изводите в оценката е, че у нас почти липсва обучение по медийна грамотност в учебните програми на по-ниските образователни нива, докато във висшето образование се среща главно в специализирани програми, като тези във факултетите по журналистика и комуникации. Конкретната тема за фалшивите новини и дезинформацията рядко се засяга като цяло. Предвид общите проблеми в образованието обучението по медийна грамотност остава извън приоритетните теми. Липсата на координирани усилия за решаване на проблема на национално ниво също води до това, че много учители нямат увереността и уменията да преподават предмети в тази област, а това допълнително утежнява перспективите за разрешаване на проблема.
Освен интегрирането на медийната грамотност в националните учебни програми от основно до висше образование, ето някои от другите препоръки в анализа:
• Разработване на цялостна национална стратегия за медийна грамотност чрез установяване на работна група, включваща експерти от академичните среди, медиите и гражданското общество;
• Адекватна регулация на онлайн медиите и прилагане на ефективни инструменти за
санкциониране на издания и платформи, които разпространяват дезинформация;
• Разработване на учебни програми, подходящи за възрастта, които обхващат теми като критичен медиен анализ, дигитално гражданство, медийна етика и отговорно онлайн
поведение;
• Обучение на учениците как критично да оценяват и анализират медийните съобщения,
включително идентифициране на пристрастия, оценка на източници и информация за проверка на фактите;
• Подобряване на практическото обучение на студентите в областта на проверката на фактите и оценка на информацията;
• Подпомагане на медийни инициативи, ръководени от младежи (vlogs, блогове, подкасти или базирани в общността медийни платформи) чрез предоставяне на менторство, ресурси и работа в мрежа с цел подпомагане на младите хора да развият медийните си умения и да разширят своите гласове
Време е демокрациите в Европа да противодействат ефективно на силното корозивно въздействие на няколкото десетки тролски ферми, докарващи европейските общества до крайно разделение, коментира изводите от доклада Георги Еленков от НМД.
Пълният документ “Образование срещу дезинформация: оценка на нуждите в България“ е публикуван тук.
