Националната мрежа за децата (НМД) участва в консултативния процес по политиката за деинституционализация от самото начало. През последните години ние – неправителствените организации, работим активно като създаваме добри практики, споделяме с готовност натрупания опит и винаги сме били на разположение за участие в дискусии, работни срещи и консултации в подкрепа на правителствените дейности в тази сфера. Винаги сме отделяли време и експертиза, за да подпомагаме и процеса на създаване на различни инструменти за реализиране на политиките в областта на деинституционализацията. Понякога сме били поставяни в ситуации на дефицит от време за реагиране или предложенията ни не са вземани предвид. Въпреки това ние продължаваме да полагаме усилия, убедени, че заедно можем да направим нещата по един по-добър начин.
С надеждата, че нашите коментари биха могли да помогнат на процеса ние се чувстваме отговорни да споделим някои наши опасения във връзка с потенциалното развитие на проекта „И аз имам семейство”, разгледан в цялостния контекст на политиките по деинституционализация.
1. Проектът създава риск за рязко снижаване на качеството на условията и начина на предоставяне на услугата „приемна грижа”.
1.1. Начинът на разписване на проектните дейности създава риск за нарушаване и ограничаване на прилагането на българското законодателство. В описанието на дейностите по проекта е посочено – „доставчици на услугата „приемна грижа” ще бъдат общините – партньори по проекта”. Още при приемането на операцията на заседание на Комитета за наблюдение ние поставихме въпроса за неравнопоставеността на утвърдените доставчици на приемна грижа. Настоящият проект нарушава принципа за равнопоставеност, определен в нормативната уредба, където доставчик на социалната услуга „приемна грижа” могат да бъдат Община, Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП), физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, лицензирани по реда на чл. 43б от Закона за закрила на детето. В този проект неправителствените организации не са конституирани като възможен партньор по проекта, въпреки че след промените, регламентиращи възможността НПО да предоставят услугата „приемна грижа”, броят на приемните семейства нарасна 9 пъти .
Делегирането на все повече права на НПО беше основната посока на промените в законодателството по отношение на приемната грижа от 2000-та година досега, тъй като традиционно приемната грижа се развива от неправителствените организации и беше въведена в българска среда в резултат на дългогодишните съвместни усилия на гражданския сектор и държавните институции. Дори в настоящия момент уроците от проект „Разширяване на модела на приемна грижа в България” на УНИЦЕФ, изпълняван от 3 неправителствени организации и довел до несравнимото с други периоди увеличение на броя на приемните семейства, се споделят непрекъснато с екипа по проекта „И аз имам семейство” на АСП. В същото време в проекта „И аз имам семейство”и в съпътстващите го документи и указания, не става ясно каква е ролята на НПО – доставчик на социални услуги, в изпълнението на този проект и как се уреждат взаимоотношенията и разпределението на отговорностите и финансовите ресурси между общината и НПО при евентуалното предоставяне на услугата чрез ЦОП или сдружение. С оглед на това съществува сериозен риск, както за проблеми с начините на финансиране на конкретни дейности, така и за достатъчното обезпечаване на целия процес по приемна грижа.
Ние приветстваме усилията на държавата, в лицето на АСП, да развие потенциала на местните власти и винаги сме подкрепяли усилията в тази посока. В същото време сме убедени, че това е тежка задача с която българските общини няма да се справят сами и начинът на предоставяне на услугата може да бъде дискредитиран.
Като граждански организации и като специалисти ние вярваме, че чрез проектите следва да се създават възможности за разширяване и обогатяване на вече създадени услуги. Параметрите на проекта трябва да съдържат необходимата гъвкавост, за да допуснат и развитието на нов капацитет по приемна грижа в общини, където тя не е развита достатъчно и да подкрепи доставчици, които да продължат дейността си. Това ще доведе до по-големи резултати, тък като биха могли да се използват активи на съответните организации, натрупани от предходни проекти.
1.2. Тези опасения се засилват и поради факта, че в проекта „И аз имам семейство” са разписани дейности и начин на предоставяне на услугата, които не покриват стандартите, заложени в Методиката за условията и начина на предоставяне на социалната услуга „Приемна грижа”, одобрена от председателя на ДАЗД и изпълнителния директор на АСП. Това в особено голяма степен се отнася до стандартите, определящи управлението на организацията и на човешките ресурси, свързани с предоставянето на услугата „приемна грижа”. Самата методика е резултат от човешките и професионалните усилия на експертите, работещи в гражданските организации, които винаги са работили за засилване на капацитета на общините и за поддържане на отношения на партньорство и сътрудничество с държавните институции.
Особен риск крие процесът на обучение на екипите по приемна грижа, който не покрива никакви професионални стандарти в тази област и отново не отговаря на Методиката за условията и начина на предоставяне на социалната услуга „Приемна грижа” .
1.3. В партньорското споразумение по проекта има изискване първоначалният ЕПГ да се сформира в срок не по-късно от 30 календарни дни от подписването на партньорските споразумения, връчени на общините на 8 декември 2011 г. В условията на липса на каквато и да е било информация за партньорства с неправителствени организации не виждаме възможност до 8 януари общинските съвети да одобрят споразумения между общини и НПО, още повече, че последните сесии на общинските съвети се провеждат до 20 – 22 декември 2011 г.
В тази връзка призоваваме отговорните по изпълнението на проекта институции да съобразят сроковете на проекта с времето, което е необходимо на НПО да бъдат информирани за условията за участие в проекта, да предприемат необходимите мерки, за да отговарят на условията за участие, общините да организират и изпълнят процедурата по Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Считаме, че условията по проекта застрашават както ангажираността, така и участието на общините-партньори, повечето от които са разчитали на експертна подкрепа от страна на НПО по предоставянето на услугата. Една голяма част от българските общини все още нямат необходимите познания и ресурси да управляват услугата „приемна грижа”.
2. Проектът крие рискове за неефективно използване на средствата по европейските структурни фондове.
2.1. Ние, неправителствените организации, считаме, че предвидените видове преки и непреки разходи на партньорите са крайно недостатъчни , недобре балансирани и несъобразени с количеството и качеството на работата, която трябва да се извърши. При тези условия, дори и да стане възможно делегирането на дейностите на неправителствена организация, последната ще трябва да поеме за собствена сметка всички разходи както за управление на екипа, така и свързаните с дейността разходи.
Условията за трансфериране на средствата от АСП към общините предпоставят забавяне на плащанията. Това поставя пред общините необходимостта да авансират плащанията за работни заплати на заетите по проекта и за месечна издръжка на настанените деца.
При така представените финансови условия ние – от Национална мрежа за децата, настояваме предвидените разходи по проекта да се ревизират, включително да бъде предвиден финансов ресурс за обучения и супервизия на екипите, за управлението им и за режийни разходи, свързани с дейностите по проекта. Доказан от практиката факт е, че без дейности по постоянна и редовна подкрепа и наблюдение на приемните семейства рисковете за настанените деца нарастват.
2.2. Ние, неправителствените организации, смятаме, че пректът създава условия за неефективно използване на средствата. Основанията за това твърдение се крият в съотношението между общата сума, крайните резултати (броя на приемните семейства и на на настанените деца), назначения административен и експертен състав. Ние смятаме, че с 15 000 000 лева могат да се мотивират, обучат и подкрепят много повече приемни семейства, ако наетите хора за администриране на проекта са по-малко, обособените за директна работа екипи са по-добре окомплектовани като професионална подготовка и като средства за пътуване, с което могат да се покриват повече общини и приемни семейства.
Предвид всички изложени факти ние – неправителствените организации, намираме, че изпълнението на проект „И аз имам семейство” при тези параметри няма да доведе до постигане на желаните резултати. Напротив, изолирането на компетентните играчи в лицето на НПО и липсата на достатъчно средства за обучения, супервизия и подкрепа на екипите рискува да се развие ниско качество, което би могло да компрометира целия процес и да размие натрупания до момента позитивен опит.
Потенциален провал на този проект би означавал и срив в цялостната политика по деинституционализация, за която България се сочи като добър пример в ЕС и напразно усвояване на средства от европейските структурни фондове. Налице е сериозен проблем в начините на определяне на операциите по ОПРЧР, на тяхното създаване и на последващото структуриране на проектите по тях. Тези проекти би следвало да подкрепят и разширяват политиките по деинституционализация, които всички се надяваме да станат реалност. Настояваме създадените добри модели и практики да не бъдат пренебрегвани и обезценявани.
С оглед на гореизложеното ние – от Националната мрежа за децата, настояваме за отлагане на сроковете, предвидени за назначения на администрация и екипи и цялостно преразглеждане на условията по проекта.
Ние, неправителствените организации, оставаме на разположение за по-нататъшни съвместни дейности, тъй като смятаме, че този проект е ключов за политиките по деинституционализацията и неговият неуспех ще обрече цялата визия на неуспех.
