Във връзка с решение на Министерски съвет за предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенция № 210 на Съвета на Европа (“Истанбулската конвенция”) за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, фондация “П.У.Л.С.” изпрати отворено писмо до Президента, Министър-председателя, Председателя на 44-то НС и Омбудсмана на РБ.
По смисъла на българското законодателство и на международните стандарти, децата, които са свидетели на домашно насилие, са жертва на психически и емоционален тормоз. Именно поради тази причина Национална мрежа за децата се застъпваме за ратифицирането на Истанбулската конвенция, което ще доведе до въвеждане в българското законодателство на всички необходими мерки за справяне с проблема.
“Подписването на конвенцията от страна на Българската държава има стратегическа роля не само за преодоляване на насилието над жени, но и за постигане на максимална превенция и защита на правата на децата, пострадали от насилие; децата, свидетели на домашно насилие и други форми на насилие, основано на пола и на момичетата, пострадали от насилие, основано на пола”, се казва в писмото. “Истанбулската конвенция предвижда за децата жертви и децата свидетели на насилие над жени и домашното насилие да се ползват, когато е уместно, от специални защитни мерки, които отчитат висшите интереси на детето (чл.56 т.2), както и насърчава държавите за предприемане на законови или др. мерки, за да гарантират, че погасителната давност за образуване на съдебно производство по отношение на престъпленията, като: сексуално насилие, вкл. изнасилването, насилствен брак, осакатяване на женските гениталии, насилствен аборт и насилствена стерилизация, да тече през определен период от време, така че да позволи ефективно започване на производството, след като жертвата достигне пълнолетие. Също така, конвенцията предвижда при определяне на родителски права и право на посещение на деца да бъдат отчитани
инциденти на насилие, както и да се прави оценка на риска за детето, така, че да се гарантира неговата безопасност.
Истанбулската конвенция също така определя преследването и сексуалното насилие в брака /изключително чести явления в семействата, живеещи в ситуация на домашно насилие/ или двойките като “насилие срещу лицето”.
Това е един от най-важните международни договори в Европа за справяне с нарушения на човешките права като насилие основано на пола, като нейното интегриране в българската законодателна система изисква време и серия от промени, както и най-важното разбиране и осъзнаване на проблема.”
Пълен текст на писмото (PDF, 482 KB)
Снимка: photl.com
