От години Финландия е синоним на успешна образователна система, която заема челните места в международните класации по езикова и математическа грамотност, съобщава Иднипендънт.
Само далекоизточните страни като Сингапур и Китай се представят по-добре от скандинавската държава в резултатите от влиятелното изследване PISA (Програма за международна оценка на учениците). Политици и образователни експерти от целия свят посещават Хелзинки с надеждата да открият и повторят тайната на успеха на Финландия.
Това, което прави тези резултати още по-впечатляващи, са плановете на Финландия да започне една от най-радикалните програми за образователна реформа, която някога е провеждана от национална държава – премахване на традиционната система на учене по предмети за сметка на ученето по теми.
Паси Силандер, експерт по развитие в Хелзинки, обяснява тази програма с нужда от различен вид образование, което да подготви учениците за живота и работата им.
„Младите хора използват доста сложни компютри и устройства. В миналото банките имаха много служители, които пресмятаха цифри, но сега това се промени напълно. Следователно и ние трябва да направим промени в образованието, които са необходими за икономиката и съвременното общество.“
Уроците по предмети – час по история сутринта, час по география следобед – вече са премахнати за 16-годишните ученици в гимназиите в града. Те са заменени от това, което финландците наричат преподаване „по феномени“ – или учене по теми. Например, тийнейджър, който посещава курсове по професионална подготовка, може да взема уроци по „сервиране в закусвалня“, които могат да включват елементи от математика, езици (за да се помогне сервирането на чуждестранни клиенти), умения по писмена и устна комуникация.
Учениците, чиито интереси са по-академични, ще бъдат обучавани по интердисциплинарни теми като Европейски съюз, който свързва елементи от икономика, история (на включените страни), езици и география.
Предвидени са и други промени, като например трансформиране на традиционния формат на разположение на класната стая – редове от ученици, които стоят пасивно пред учителя и слушат урока или чакат да бъдат попитани нещо. Вместо това подходът ще бъде екипен, учениците ще работят в по-малки групи и ще решават различни проблеми, като така ще подобряват комуникационните си умения.
Марьо Кюлонен, образователен експерт от Хелзинки, която ще представя своя план за промяна пред Съвета по образование в края на този месец, казва: „Не само Хелзинки, но цяла Финландия ще започне промяната. Наистина се нуждаем от преосмисляне на образованието и реорганизация на системата, за да може тя да подготвя децата ни за бъдещето с умения, които са нужни днес и утре. Има училища, които преподават по старомодния начин, който наистина е бил полезен в началото на XX век, но нуждите вече не са същите и се нуждаем от образование, което е подходящо за XXI век.“
Подобни реформи пораждат дебати и в други страни – като например Великобритания, където се настоява образованието да насърчава изграждането на личността, устойчивост и комуникационни умения, вместо само да тика децата през „фабрики за изпити“.
Дори във Финландия обаче реформите срещат възражения от учители и директори – много от които са прекарали целия си живот, фокусирайки се върху конкретен предмет само за да бъдат принудени сега да сменят подхода си.
Марьо Кюлонен води застъпничество за подхода на „съвместно преподаване“ при планирането на уроци, за който допринася повече от един специалист по предмет. Учители, които са приели тази нова система, могат да получат малко повишение на заплатата.
Около 70% от гимназиалните учители в града в момента се обучават за новия подход. „Наистина успяхме да променим начина на мислене.“ – казва г-н Силандер – „Доста е трудно да накараш учителите да започнат да правят първите стъпки, но учители, които веднъж са приели новия подход, казват, че не биха могли да се върнат към старите методи“.
Първите анализи показват, че учениците също виждат ползите от новата система. За 2 години откакто тези методи започват да се въвеждат в училищата, постиженията на учениците са се подобрили.
Финландските училища са задължени да въведат период на „тематично-ориентирано преподаване“ поне веднъж в годината. Тези проекти могат да продължат няколко седмици. В Хелзинки реформата се провежда на по-бързи обороти, като училищата са насърчени да определят два такива периода в година за въвеждане на новия подход.
Планът на Марьо Кюлонен предвижда реформата да бъде факт във всички финландски училища до 2020 г.
Междувременно в предучилищното образование също се предвиждат промени чрез иновативен проект, наречен Център за учене чрез игри, който е резултат от дискусии с производителите на компютърни игри за това как те биха могли да помогнат за създаването на по-игрови модел на учене за по-малките деца.
Въпросът е, ако чрез всички тези реформи Финландия успее да задържи и дори да подобри своите резултати в PISA, как ще реагира останалата част от света?
Пример от практиката: финландският подход
В час по английски език на дъската има карта на континентална Европа. Децата трябва да сравнят метеорологичните условия в различните страни, които са представени на дъската. Например, днес във Финландия е слънчево, а в Дания – мъгливо. Това означава, че учениците комбинират ученето на английски език с географията.
Добре дошли в основно училище Силтамаки в Хелзинки – училище с 240 ученици на възраст между 7 и 12 години, което е възприело новия подход към ученето. Неговият директор Ан-Мари Яаатинен, обяснява училищната философия: „Ние искаме учениците да учат в безопасна, щастлива, спокойна и вдъхновяваща атмосфера“.
Минаваме покрай ученици, които играят шах в коридора и игра, в която децата тичат из коридорите и събират информация за различни части от Африка. Ан-Мари Яаатинен описва това, което се случва, като „щастливо учене“. Тя иска съвместните дейности и комуникацията между учениците да им позволи да развият своите умения за креативно мислене.
Източник: independent.co.uk
Снимка: pixabay.com