От Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания заявиха, че в яслите, детските градини и в училищата се спазват националните препоръки за здравословно хранене.
„Ключът за здравето на децата е в родителите, семейната среда е тази, която може да създаде правилните хранителни навици“, обясни доц. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска, председател на Сдружението. Тя препоръчва както за децата, така и за по-големите, консумация на пет броя плодове и зеленчуци дневно, консумация на зърнени храни, мляко и млечни продукти, месо, риба и яйца.
Първокласниците също са с повишен риск от наднормено тегло и затлъстяване. Детският организъм е растящ, развиващ се и при децата е погрешно да се налагат модели за хранене, свързани с веганството, вегетарианство и изцяло консумацията на растителни продукти, посочи тя. Децата трябва да имат достатъчна физическа активност – до 5-годишна възраст се препоръчва физическа активност от 3 часа дневно. Децата не трябва да ги спираме да тичат, да се движат, да играят и да си цапат новите дрешки, препоръча доц. Дърленска.
След 5-годишна възраст препоръката от 3 часа дневно физическа активност може да бъде по-ниска. Децата не са лишени от физическа активност в училище, но трябва да се обърне внимание след училище и през почивните едни, изтъкна доц. Дърленска.
По думите й един от най-големите проблеми са часовете, прекарани пред екрана. Тя препоръчва за децата до 3 годишна възраст никакъв екран, от 3 до 6 годишна възраст – 1 час и от 6 до 18-годишна възраст – 2 часа на ден. Рисковите фактори за детското затлъстяване са нездравословно хранене, недостатъчен сън и недобра физическа активност.
61.7% от българите са с наднормено тегло или затлъстяване. За това, че двама от трима българи са с наднормено тегло или затлъстяване, са виновни негативните навици по отношение на хранене, сол, захарни изделия, наситени мастни киселини, алкохолни изделия.
На пресконференция доц. Дърленска представи тревожни данни за затлъстяването до 2050 г. Според данни на Световната федерация по затлъстяване 25% от децата ще страдат от затлъстяване до 2050 г. 60% от мъжете и 50% от жените ще страдат от затлъстяване до 2050 г. според същата прогноза.
4 млрд. от населението по света ще страда от затлъстяване до 2050 г. Във всички европейските държави в последните 30 години с три пъти се е увеличил броят на хората с наднормено тегло и затлъстяване. В България по данни на Световната федерация по затлъстяване през 2014 г. при мъжете процентът е 42.5% с наднормено тегло, със затлъстяване са 16.8% и с тежко затлъстяване – 4.2%. През 2025 г. се очаква мъжете с наднормено тегло да бъдат 43.2%, със затлъстяване 19.0% и с тежко затлъстяване 5.4%.
При жените наднорменото тегло като честота е 28.7%, затлъстяване 14.4%, и тежко затлъстяване 6.6%. През 2025 г. се очаква броят на жените с наднормено тегло да бъдат 28.5%, със затлъстяване 15.4% и с тежко затлъстяване 7.8%.
Според Националното изследване на факторите за риска на здравето на населението след 1-годишна възраст, децата от 5 до 19-годишна възраст страдат от наднормено тегло около 30.1% и затлъстяване около 10%. Децата от 1 до 5-годишна възраст са рискова група за наднормено тегло.
Според проучване, проведено от СЗО през 2019, деца между 6 и 9-годишна възраст с наднормено тегло са 15.4%, а със затлъстяване е 8.6%. Наблюдава се от това проучване, че честотата на тежко затлъстяване е най-разпространена сред държавите от Средиземноморския район. България е посредата по тежкото затлъстяване, заедно с другите държави от Източния блок.
Доц. Дърленска посочи, че е важно за лечението на затлъстяването да се спазва един мултидисциплинарен подход. Хората, които живеят със затлъстяване, са в риск да се заболеят с диабет, сърдено-съдови заболявания, артрит и други. Хората, които живеят със затлъстяване са с повишен риск и от тежко протичане на COVID-19, предупреди доц. Дърленска.
Доц. Светослав Ханджиев, почетен председател на Сдружението, заяви, че истинската профилактика на затлъстяването се явява преди пубертетната възраст. Акцентът трябва да бъде насочен върху децата в ранна и пубертетна възраст, призова доц. Ханджиев.
По обездвижване България е на последно място. Около 26 часа седмично децата от 6 до 9-годишна възраст прекарват пред електронно устройство. Ние трябва да наблегнем на обездвижването и да го намалим до минимум, децата трябва да спортувам, категоричен е доцентът.
„Проблемите на болестите могат да се разрешат, ако се съчетаят усилията на специалисти, медии, производители на храни и лекарства и на неправителствените организации. Медиите са не четвърта, а първа и втора сила“, изтъкна доц. Ханджиев.
Според ЕК около 7% от националния бюджет на страните в ЕС отиват за покриване на здравни разходи, свързани със затлъстяването и неговите усложнения.
Източник: news.bg
Снимка: pixabay.com
