1 юни не е празник, на който да се присетим, че децата ги има. Просто защото това е нещо, което никога не бива да забравяме.
1 юни не е и празник, на който ние възрастните да обръщаме специално внимание на децата. Просто защото трябва да го правим всеки ден.
И със сигурност 1 юни не е празник, в който да използваме децата и тяхното детство за постигане на нашите, организационни, партийни или политически цели – независимо дали се стремим към финансова облага, изграждането на добър имидж или просто искаме да се видим по телевизията.
1 юни е празник на децата. Повтаряме, НА ДЕЦАТА!
За нас възрастните 1 юни е ден, в който е редно да си припомним каква е нашата ОТГОВОРНОСТ към децата ни.
А именно, че за да могат те да празнуват подобаващо, ние трябва да им осигурим среда, в която да растат пълноценни и щастливи. Ние възрастните трябва да се справим с детската бедност, особено когато почти всяко второ дете в България е застрашено от бедност. Ние трябва да спрем отпадането на около 20 000 деца от училище. Ние трябва да помогнем на семействата, за да се спре изоставянето на над 2000 деца годишно в институции.
Ако постоянно си повтаряме, че децата са нашето бъдеще, тогава защо много често пренебрегваме техните проблеми? И дали наистина се отнасяме отговорно към бъдещето си? Нека поемем отговорността за децата!
А тях да оставим да празнуват.
Честит първи юни, деца!
И умната, възрастни!
