От какво има нужда образованието в България, за да подготви днешните ученици за бъдещия свят – това беше основната тема на големия форум „Образование: За бъдеще“, който се проведе на 23 и 24 ноември в Националния дворец на културата в София. Събитието събра представители от различни сфери – публичен и граждански сектор, бизнес компании, училища и детски градини, за да начертае пътя към образованието на бъдещето.
Форумът се организира от America for Bulgaria, Американска търговска камара в България, Европейската комисия в България / European Commission in Bulgaria, Заедно в час / Teach for Bulgaria, Капитал, Industry Watch Bulgaria, Muzeiko, Образование България 2030, Тръст за социална алтернатива, Център за приобщаващо образование, Център за творческо обучение.
Един от основните акценти в програмата беше представянето на доклада на Европейската комисия, който прави обзор на образованието и обучението през 2018 г. В него се анализират основните предизвикателства пред европейските образователни системи и се представят политики, благодарение на които тези системи могат да отговорят по-добре на обществените нужди и нуждите на пазара на труда.
Докладът включва сравнение между различните държави, 28 подробни доклада за отделните държави и специален уебсайт с допълнителни данни и информация.
Организациите, инициирали форума, се обединиха около няколко ключови краткосрочни цели за образованието в България. Мерките бяха изведени от дискусиите с всички заинтересовани страни в рамките на форума.
Основните нужди са:
- Реална автономия на училищното ръководство, гъвкавост на учебните програми и адекватно измерване на резултатите в образованието;
- Издигане на престижа на учителската професия, включване на представители на бизнеса в преподаването, по-гъвкав достъп до учителска правоспособност и качествено професионално развитие на учителите;
- Смислено и прагматично използване на образователните технологии;
- Професионално образование, адекватно на местната и глобална икономика, в която България участва;
- Обучение от най-ранна детска възраст.
Препоръките бяха изпратени и до Министерството на образованието и науката, като десетте организации заявяваме подкрепата си за постигането на тези цели с всички възможни инструменти на работата ни.
Осъществяването на тези мерки може да помогне за справянето с предизвикателствата пред образованието в България, сред които:
- над 40% функционална неграмотност сред 15-годишните ученици, 12,7% преждевременно напуснали системата на образованието (по данни от последния мониторинг на образованието и обучението на Европейската комисия за 2018 г., представен на форума);
- трудностите пред младите хора да се реализират успешно, професионално и личностно, поради липса на ключови умения за света днес и за бъдещето;
- липсата на квалифициран човешки ресурс като основна пречка пред продължаващия растеж на индустриите с добавена икономическа стойност.
Пълно описание на целите
1. Реална автономия на училищното ръководство, гъвкавост на учебните програми и адекватно измерване на резултатите в образованието.
- Автономия на училищното ръководство при управлението на финансовите и човешките ресурси на училището, създаването на учебно съдържание и организирането на учебен процес с оглед на профила на училището и с цел постигане на държавните образователни стандарти (ДОС);
- Осъвременяване на изпитните програми, така че да отразяват изискванията за развиване на умения на 21-ви век.
2. Създаване на образователна екосистема
- Възможност за професионалисти от бизнеса и университетски преподаватели да преподават на ученици като гост-учители, без да им е необходима педагогическа правоспособност;
- Дългосрочна визия и действия – извън рамките на един политически мандат;
- Показване и мултиплициране на моделите на успешните училища и добрите примери в системата;
- Създаване на екосистема за иновации в образованието: достатъчна свобода за създаване на нови модели на училища с участието на университети и бизнес в организацията на училището, преподаването и разработването на учебни програми; споделянето на работещи практики; постоянна квалификация на учителите.
- Формулиране на стандарти за оценка на качеството в сферата на образованието – бизнесът може да съдейства със своя опит.
3. Издигане на престижа на учителската професия, алтернативи пътеки към учителската професия и професионално развитие на учителите
- Активна и дългосрочна кампания за подобряване на имиджа на учителя. Нулева толерантност към агресията срещу учители.
- Реформиране на университетските програми за подготовка на учители, така че да включват повече практическа подготовка за бъдещите учители, по възможност в няколко институции с различен профил;
- Възможност за по-гъвкав достъп до учителската правоспособност;
- Повишаване на критериите за прием в специалност педагогика и педагогика на обучението по конкретен предмет;
- Осигуряване на качествена подкрепа за учителите, когато започнат работа в училище, вкл. чрез ментори, които им дават обратна връзка за учебните часове и им помагат при планирането, оценяването и др. Същевременно да се повиши капацитетът на действащите учители да бъдат наставници и ментори;
- Продължаващи обучения за учителите, свързани с развиване на уменията, които искаме да развиваме и у децата (критично мислене, емоционална интелигентност, лидерски умения, дигитални умения);
- Развитие на мениджърските умения на учителите и директорите – учителят на бъдещето трябва да може да управлява процеси. Бизнесът ще подпомогне този процес;
- Да се въведе цикъл на обратна връзка за ефективността на квалификационните обучения.
4. Смислено и прагматично използване на образователните технологии
- Трайно присъствие на технологиите в образованието и ”безшевно” включване на технологиите в учебния процес по всички предмети – с цел да улесняват комуникацията между учител и ученици; за създаване на виртуални педагогически общности; за формиращо и сумативно оценяване; за да позволяват индивидуализиран подход в преподаването;
- Възприемане на технологиите като част от училищната инфраструктура, а достъпът до интернет – безусловен на територията на училището;
- Повишаване на уменията на учителите за интегриране на технологиите в учебния процес.
5. Професионално образование, адекватно на местната и глобална икономика, от която България е част
- Динамичност в обновяването на учебни програми със съдействието на бизнеса;
- Осъвременяване на изпитните програми за получаване на диплома за професионална квалификация;
- Повече и по-ефективна практическа подготовка в професионалното образование. Възможност практиката да бъде организирана на по-дълги сегменти;
- Професионалното образование да развива ключови умения и компетенции – за учене през целия живот, меки умения, базови дигитални умения, които ще са важни за всяка една професия на бъдещето. Подготовка по клъстери от умения;
- Реално съобразяване на план-приема с реалните нужди на бизнеса;
- Подобряване на информационно-аналитичния капацитет на национално ниво за професии на бъдещето и търсените за тях компетентности;
- Структуриране на сътрудничеството между училищата и фирмите, така че партньорството да е ориентирано към конкретни резултати.
6. Ранен старт към уменията на бъдещето
- Създаване на „иновативни” детски градини по модела на иновативните училища;
- Приемане на стандарти за ранно детско развитие, които са логически обвързани със стандартите на предучилищно образование.
