Откъде дойде идеята да създадете организацията и кои са основателите? Разкажете какво ви вдъхнови?
Фондация “Нашите недоносени деца” е създадена през 2012 г. от три майки на недоносени бебета – Нина Николова, Надежда Дренска и Виолета Бакалова. Това е първата неправителствена организация у нас, създадена в подкрепа на българските недоносени деца и техните семейства. Обединени от личната си болка, създадохме организацията, за да помагаме на други родители като нас и най-вече на техните бебета. За повечето хора гледката на недоносено бебе е плашеща и дори ужасяваща – за нас обаче това са най-красивите, нежни и мънички човешки същества, за които си струва да се борим, защото и те самите са невероятно борбени. Това, което ни обедини и вдъхнови, са нашите деца и трудностите, с които се сблъскахме в отглеждането им и грижата за тях. Осъзнахме, че има прекалено много неща, които не са такива, каквито трябва да бъдат. Когато нашите деца се родиха, нямаше абсолютно никаква информация за това какво е да имаш недоносено дете, какво да очакваш, какви са шансовете му, какви са по-специфичните грижи, на които семействата трябва да обърнат внимание след изписването. Посветихме първите години от съществуването си не просто на даряване на апарaтура в неонатологичните отделения – нещо, което безспорно е важно и е една от основните ни дейности, но и на осигуряване на достатъчно информация за родителите.
Кой е най–големият ви успех?
Преди 8 години, когато ние се сблъскахме с преждевременното раждане, нещата бяха много различни. Някои от нас имаха право на един ден седмично, в който да посетят бебето си. Дори когато възрастен човек е в болница, той има право на всекидневно свиждане от близките си. С бебетата явно беше различно. И тогава битуваше, а може би и все още битува, схващането, че бебетата не чувстват нито болка, нито нещо се случва с емоциите им. Науката обаче недвусмислено е доказала, че това не е така. Един от най-големите ни успехи е фактът, че вече има все повече отделения, които постепенно променят практиките си по отношение на достъпа до родителите. Има отделения, в които от веднъж седмично са преминали към всекидневно посещение, а отделно се практикува и т.нар. Кенгуру грижа. Снабдихме редица отделения със столове за кенгуру-грижа, кърмене, изградихме семейни стаи, дарихме специални колани за кенгуру-грижа, които да помагат на майките да се чувстват по-комфортно, докато бебето е на гърдите им. Нещо, което беше по-скоро изключение в по-голямата част от болниците, започва постепенно да се нормализира и става все по-широко практикувано. Няма по-голямо удовлетворение за нас от факта, че нещата се променят към по-добро.
А кое е най–голямото предизвикателство?
Нагласите на хората. Независимо дали на обществото, родителите, професионалистите, институциите. Първата асоциация, която всеки прави, когато чуе “недоносено бебе”, е “имат нужда от кувьози”. Истината е, че нещата далеч не се изчерпват само с това, колкото и да ни се иска решението да е някак по-простичко. Защото апаратурата не работи сама – за нея са нужни специалисти. Защото има голямо значение къде се ражда едно бебе, не само заради това дали там ще има съвременна апаратура, а дали ще има специалисти, които да се погрижат за това дете. физическото оцеляване обаче е едната страна на монетата. Но целта на всички ни в крайна сметка е, тези деца не просто физически да оцелеят, а да пораснат пълноценни хора. А това става с комплексна подкрепа, качествено здравно обслужване, проследяване, но също така грижа за комфорта на бебето, за емоционалното състояние на семейството, за възможността им да общуват. Науката е доказала, че при децата, получили кенгуру-грижа в първите месеци от живота си, се наблюдава сериозна разлика в мозъчното им развитие в сравнение с децата, които не са получили такъв вид грижа. Време е да осъзнаем, че колкото и важна да е апаратурата за спасяването на тези деца, има не по-малко важни неща, които не струват нищо, а могат да означават много за бъдещето тези деца.
Какво е посланието на организацията?
Недоносените бебета са нашите малки герои и ние вярваме, че те заслужават най-добрата грижа – от раждането си, по време на болничния им престой и след изписването. Те имат абсолютния потенциал да пораснат пълноценни хора, а нашата мисия е да вложим всичките си усилия това да се случи по най-добрия начин.
Ако имате „вълшебна пръчица“, какво бихте променили?
Едва ли е само едно. В много държави по света отделенията са отворени 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. По всяко едно време родителят може да отиде да види бебето си, да го гушка, да се грижи за него или просто да постои. Тук все още сме свикнали да мислим, че “бебето е на болницата”, докато не си го вземем вкъщи. Чакаме
разрешение за елементарни неща – да отидем на свиждане, да занесем нещо, да го храним, кърмим, да му сменим пелената, да го докоснем, да го гушнем. И въпреки че нещата се променят, все още сме много далеч от идеалната среда.
Има ли нещо друго, което искате да кажете?
Ако не вярвате в чудеса, значи не сте виждали недоносено бебе. Ние вярваме в чудеса, защото знаем, че най-големите герои са най-малките.
