Само българската литература ще продължават да изучават единадесетокласниците и дванадесетокласниците. Новото е, че са включени и двама съвременни автори в учебника на зрелостниците – Виктор Пасков (“Балада за Георг Хених”) и Борис Христов (“Честен Кръст”). Това предвиждат публикуваните за обществено обсъждане проектите за нови учебни програми по “Български език и литература”.
Изучаването на произведенията ще бъде концентрирано тематично, а не хронологично на авторите, отбелязват от просветното министерство, а учителите ще могат съобразно възможностите на своите ученици допълнително да подбират и други тематично близки текстове, освен посочените.
При изготвянето на програмите е отчетено желанието на учителите за олекотяване на учебното съдържание по литература и възможност за практическа работа в часовете по български език, се посочва в съобщението от министерството на образованието.
Както досега, и в двата класа съдържанието по литература остава изцяло българско. Задължителните произведения обаче са в пъти по-малко, отбелязва вестник “Сега”. За единадесетокласниците са подготвени творбите “Железния светилник” на Д. Талев (досега в 12-и клас), “Бай Ганьо на гости” на А. Константинов и “Криворазбраната цивилизация” на Д. Войников (досега в 10-и клас). По темата за природата са предвидени “При Рилския манастир” на Иван Вазов, “Спи езерото” на Пенчо Славейков и “Градушка” на Пейо Яворов.
Смъртта учениците ще изучават както досега в произведенията “До моето първо либе” на Христо Ботев и “Новото гробище над Сливница” на Иван Вазов”, но и в “Сватба” на Никола Фурнаджиев. Властта и насилието присъстват чрез “Борба” (Христо Ботев), “Андрешко” (Елин Пелин) и “Приказка за стълбата” (Христо Смирненски), а миналото и паметта – чрез “Паисий” (Иван Вазов), “Нощ” (Пейо Яворов) и “История” (Никола Вапцаров). Извън програмата остават творби на Вазов, Яворов, Славейков, а също и главата “Бай Ганьо прави избори” от романа на Алеко Констрантинов.
Зрелостниците също ще учат българска литература, но в доста по-сбит вариант от досегашния. Темата за любовта те ще анализират чрез “Аз искам да те помня все така” на Димчо Дебелянов, “Колко си хубава” на Христо Фотев и “Любов” на Атанас Далчев. За вярата на надеждата ще учат от “Спасова могила” на Елин Пелин, “Молитва” на Атанас Далчев и “Вяра” на Никола Вапцаров. По темата за труда и творчеството са избрани “Ветрената мелница” (Елин Пелин), “Песента на колелетата” (Йордан Йовков) и “Балада за Г. Хенрих” (Виктор Пасков), а за избора и раздвоението – “Две души” (Яворов), “Потомка” (Елисавета Багряна) и “Честен кръст” (Б. Христов). Сред произведенията, които отпадат, са “Антихрист” на Е. Станев, “Снаха” на Г. Караславов, “Хоро” на А. Страшимиров, “Вечната и святата” на Елисавета Багряна и много други.
От министерството на образованието отбелязват, че в проектите на програмите по български език и литература (БЕЛ) за двата класа се акцентира върху уменията за прилагане на знанията преди провеждането на задължителен държавен зрелостен изпит по БЕЛ в края на втория гимназиален етап.
Предвидено е развиване на практически умения като: публично изказване по научен проблем, подготовка на реферат, съставяне на конспект и библиография, участие в интервю за работа, създаване на мотивационно писмо.
Заложена е и работа по създаването на есе и на интерпретативно съчинение по проблеми, изведени от художествени творби.
Министерството на образованието публикува за обществено обсъждане и проекти за учебните програми по “Математика”, “Физическо възпитание” и новия предмет “Гражданско образование”, който ще се изучава от учебната 2020-2021 година, както и по предмета “Религия”, който ще се учи по избор от I до XII клас.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: photl.com
