Зубрачеството е стар проблем в българските училища. Материалът е толкова голям и подробен, че не остава време за друго освен да научиш наизуст урока и да го изрецитираш после, като те изпитват. В кандидат-гимназиалните и кандидат-студентските изпити креативността и собствените разсъждения се оценяват по-ниско от добре заучените банални фрази, започващи с „тук авторът е искал да каже…“. И като цяло е добре да запомниш, че синусът на пи върху две е едно, макар и да не си съвсем сигурен какво е синус или изобщо тригонометрична функция.
Това е едно от нещата, срещу които уж се бори образователната реформа в България, като намалява съдържанието за сметка на повече време за разбиране и упражнения в часовете. Само че олекотяването на учебниците не е достатъчно, защото зубраческият тертип е дълбоко втълпен и на учителите, и на родителите, които го налагат и очакват и от децата.
Изисква се промяна в нагласата към ученето и към това призовават редица проучвания и нови системи, които доказват, че наизустяването не е най-ефективният начин за възприемане на информация и предлагат алтернативи. Въпреки всичко, от него има някои ползи за развитието на мозъка, признават учените, затова не трябва да се изпада и в другата крайност, в която никога нищо не е задължително да се помни.
Да, зубренето е форма на учене, или поне е естествена част от процеса на учене. Дефиницията е да усвояваш информация чрез повторение до съвършеното й запаметяване. Точно по този начин в ранен етап се учат базови неща като азбуката и поредността на числата, а по-късно и таблицата за умножение, изписването на сложни думи, химичните елементи с атомните им номера, физичните закони и всички математически формули.
Основният спор в средите на образователните специалисти е каква част от цялото познание трябва да бъде запаметено и каква разбрано и изведено като логическо заключение. Точно тук се целят многобройните нови стратегии за преподаване – за креативно, асоциативно и критично мислене, за достигане до правилните отговори не по формула, а чрез игри, образи и логически загадки.
Според радетелите на тези нови похвати, наизустяването е излишно във всичките му форми освен за най-основните неща, обаче опонентите им се аргументират, че то автоматизира мозъка да борави с големи количества информация, които иначе ще са в хаос. Човек може на мига да изважда факти и формули от паметта си, когато му потрябват, вместо всеки път да напряга по няколко части на мозъка си, за да ги „измисля“ наново. Освен това има неща като азбуката и важните исторически дати, които нямат друга логика освен установения си ред и той просто трябва да се знае, смятат защитниците на стария ред.
Дебатът за начините на учене е стар, но се ожесточава през 1984 г., когато „Оксфорд“ предлага нова система за пълноценно когнитивно обучение на деца като алтернатива на познатата схема на преподаване с изброяване на факти и изпитване на учениците за проверка дали са ги запомнили.
Още тогава престижният университет предупреждава за вредите от зубренето. То може да бъде досадно за учениците и те бързо да се разконцентрират. Не позволява по-дълбоко разбиране на материала и фактите могат да се интерпретират и запомнят грешно. Не насърчава социалните и аналитичните умения и не създава връзки между вече усвоените и новите знания.
Като единствени предимства също посочват очевидните – ползата за натрупване на базови познания в началото и способността да вадиш от паметта си ясно формулирани и широкоразбираеми факти.
Когнитивните похвати за възприемане на нова информация, от своя страна, разчитат на разнообразието и ангажирането на вниманието на учениците, развиват дългосрочно аналичитните и логическите способности на мозъка, които по-късно помагат за бързи реакции и взимане на решения и най-важното – позволяват на учащите да са активна част от учебния процес, вместо пасивни приемници.
Недостатъците са, че този подход изисква повече време за усвояване на новата информация и това, че той трябва да се съобразява с индивидуалните потребности и таланти на всяко дете, което го прави далеч по-сложен за масово приложение.
На фона на световната вълна за модернизиране на образованието обаче, някои специалисти ревностно се застъпват за стария изпитан модел и изцяло отричат позитивите от новите системи. Например експертът по образователните политики в Световната банка Хелън Абази, цитирана от британския „Таймс“, коментира че младите хора, обучавани по прогресивните методи, трудно напредват в професиите си, особено аналитичните.
Останалите, възпитани по класическата схема на заучаване и повторение, разполагат с широк набор от факти и идеи, които могат бързо да вкарат в действие. „Децата трябва да слушат в час, да повтарят и да запаметяват, защото това ще им даде всичко необходимо“, смята тя.
Какво прави зубренето с мозъка
Човешкият мозък има около 100 милиона неврони и около 100 трилиона синаптични връзки, които предават сигналите между невроните. Тази сложна система ни позволява да учим, мислим, работим и обработваме информация, емоции и усещания.
Мрежата обаче работи по различни начини в зависимост от метода, по който е изградена – при хората, които са научени да запаметяват информация без да я анализират (т.е. да зубрят) мозъчната активност е по-ограничена, твърди германски анализ от 2013 г. Другите, които от малки са приучени на критично и логическо мислене, ползват мозъчния си капацитет по-пълноценно, подчертават германските учени.
В друг американски анализ се посочва, че добрата памет обикновено е индикация за висока интелигентност, обаче според тях това не е съвсем вярно. Мозъкът може да е добър в складирането на информация, но по-важно е как след това тази информация влиза в употреба.
Аналогията, която американците правят, добре онагледява същината на въпроса: ако всеки факт е изолиран от останалите в собствена „папка“ в ума, както се получава при самоцелното наизустяване, това ще е много голям шкаф, препълнен с информация, но без система за подреждане. Фактори като стрес, недоспиване и липса на концентрация ще направи намирането на необходимите папки за конкретната ситуация изключително трудно. А точно под стрес човек трябва да е способен бързо да направи преценка и да вземе решение.
Затова е важно папките да са категоризирани много ясно и да имат силни асоциативни връзки помежду си. Това се постига не със самото им запаметяване, а с анализирането им по време на „входирането“.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: freeimages.com
