Електронни учебници и дневници, внедряване на облачни технологии, обучения по дигитални умения – с помощта на европейските средства и усилията на Министерството на образованието и неправителствени организации българските училища постепенно влизат в крак с XXI век. Въпросът е кой ще работи с новите технологии, при положение, че средната възраст на българските учители е 50 години.
Увеличението на заплатите в сектора през последните 2-3 години се отразява в интерес към педагогическите специалности, по данни на университетите. При 1125 лв. средна заплата за страната от 1 януари догодина началната учителска заплата ще стане 920 лв. Но дали този интерес ще се запази и след завършване на висшето образование, не е много сигурно, още повече че досегашният опит сочи обратното.
По данни на Министерството на образованието и науката от 90 000 учители само 12%, или 10 800, са на възраст до 35 години. От синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ се съмняват, че броят е още по-малък, и казват, че близо 1500 преподаватели в момента вече са в пенсионна възраст, като тенденцията е те да се увеличават. Освен това над 3% от учителите, или 3500, са без педагогическа правоспособност. Младите хора трудно избират учителската професия, защото все още оценяват като недостатъчно заплащането в нея, липсва възможност за кариерно израстване, а и авторитетът на професията в обществото е нисък, смятат двата учителски синдиката към КТ „Подкрепа“ и КНСБ. Само че днешните деца ще са на пазара на труда по време, когато все повече професии ще изискват дигитални умения, а за създаването им освен оборудвани технологично класни стаи са необходими и креативни преподаватели, на „ти“ с информационните технологии и с чуждите езици, за да участват в европейските програми за обмен на учители.
По данни към края на август, в образователната система има около 2000 незаети учителски места, като към този момент цифрата вече може да е различна. В опит да срещне търсенето с предлагането, до края на годината образователното министерство ще пусне онлайн платформа, на която да се регистрират всички, които придобиват или вече имат педагогическа правоспособност, както и свободните позиции за учители.
Бърза писта – за и против
За да решат проблема със задаващата се още по-сериозна криза с кадрите в близките пет години, когато трябва да се пенсионират 15 хил. учители, МОН започна пилотен проект за вкарване в училище на специалисти, които нямат педагогическа специалност. Надеждите са така да се запълни недостигът на преподаватели по чужди езици, математика, природни науки, начални и детски учители и учители по професионална подготовка.
Бързата писта за вкарване на специалисти без класическо педагогическо обучение в час беше анонсирана от образователния министър Красимир Вълчев и предизвика разнопосочни реакции. Освен от самото министерство тя се подкрепя от неправителствени организации в сферата на образованието, а против нея са сдружения на учители, според които подобен подход обезсмисля изучаването на педагогически специалности в университетите.
Идеята за бърза писта стъпва на проект „Нов път за нови таланти“, по който МОН и програма „Заедно в час“ работят от 2015 г. „Проектът е финансиран от Брюксел по програма „Еразъм плюс“ и е насочен към хора, които са успешни в професиите си, както и към отлични студенти. Тези хора ги привличаме с мащабни кампании, обучаваме ги за три месеца и после влизат да преподават в училище, като в продължение на две години получават помощ във вид на квалификация“, обяснява Нели Колева, координатор за проекта в „Заедно в час“. Освен в България той се изпълнява в още 4 европейски страни – Румъния, Латвия, Австрия и автономна област Баска република в Испания.
Селекцията е сериозна, казва Колева и оставя числата да говорят – годишно по програмата кандидатстват средно по 2000 души, а за 3 години са обучени 380 човека, или само 7% от желаещите. Добрата новина е, че 70% от обучените остават в системата на образованието. При това тези хора преподават в училища, в които никой не иска да отиде.
По проекта има външен оценител, който е потвърдил неговата ефикасност. „Ако се намерят правилните хора за учителската професия, не е необходимо да се учи четири години“, смята Колева.
Синдикатите обаче са твърде резервирани. Според Юлиян Петров, председател на синдикат „Образование“ към „Подкрепа“, ходът със специалисти без педагогическа специалност опасно пренарежда системата на образованието. „Когато каним лекари, инженери и пр. с възможност да придобият специалност за година-две, ние казваме, че може да се зачеркне педагогическата специалност в университетите“, смята Петров, според когото такъв подход ще доведе до крах на образователната система. „Нали не смятате за нормално, че един способен инженер може да влезе в болницата и след като понатрупа практика за година-две, може да стане лекар“, дава пример Петров.
Според него част от решението на проблема за привличане на млади кадри е да се осигури по-атрактивно заплащане (заплатата на касиер в „Лидъл“ в момента е 1300 лв., колкото ще стане учителската след 2 години, дава пример Петров), както и да се повиши авторитетът на учителската професия.
По изчисления на „Подкрепа“ и КНСБ работната седмица на учителите е много по-дълга от обичайната за останалите професии, близо 62 часа, заради домашната подготовка на преподавателите. Това донякъде се компенсира от по-дългата отпуска 56 дни, но не и стресът по време на учебната година. Към факторите, които отблъскват младите от професията, се прибавя и лошата комуникация с родителите. Зачестяват случаите, при които родители завеждат дела срещу учители в знак на несъгласие с техни оценки или решения, свързани с поведението на децата им, или предизвикват проверки с жалби по незначителни поводи. „Във Франция традицията е образователните институции да водят дела срещу родители, които не спазват училищните правила или ограничават достъпа на децата си до образование“, дава пример представителят на „Подкрепа“.
Стъпка към подобряване на взаимодействието с родителите е въвеждането на електронните дневници, чрез които родителите веднага ще получават информация на телефона си за оценката от изпита или за проблеми с поведението на детето им. Очаква се от тази учебна година те да бъдат въведени в около 1000 училища.
Спънката със срочните договори
На фона на недостига на млади кадри продължава практиката директорите да сключват срочни договори за по 9 месеца – от септември до юни, с което третират учителите като сезонни работници и допълнително ги обезсърчават. По данни на Синдиката на учителите към КНСБ с такива договори са близо 6000 учители.
Възможността за сключване на срочни трудови договори е предвидена в чл. 68 от Кодекса на труда. Според експерти за учителите такава възможност може да бъде приложена единствено ако те нямат необходимото образование и квалификация. Проблемът е, че директорите четат закона, както им е удобно, и сключват срочни договори с квалифицирани кадри. Така някои учители са преназначавани по пет-шест пъти.
По данни на синдикатите има множество случаи, при които учителите водят дела в съда срещу такива договори и ги печелят. Но независимо от съдебната практика директори в малките общини продължават да сключват такива договори с бюджетни цели, защото пестят по 3 месечни заплати от преподавател.
И двата синдиката искат от Министерството на образованието да реши окончателно този проблем. Наскоро, за трети пореден път, министърът на образованието написа писма до директорите на училища да прекратят практиката със срочните договори. Но писмата имат характер на препоръки, защото по закон училищата са автономни и директорите сами решават какви договори да сключват, както и дали да назначават млади кадри. Възможността за преподавателите е да сезират Инспекцията по труда, когато им се предлагат подобни трудови отношения, защото тя е органът, който трябва да пресече порочното прилагане на трудовото законодателство.
Емил Джасим, образователен експерт и учител по история:
Иновациите в българското училище са на нивото на подготвеност на учителите, които ги прилагат. Учителят е решаващият фактор в промяната. Ако пуснем лекар отпреди 100 години в сегашна модерна операционна зала, той няма да може да се справи. В образованието обаче няма да има тази драма. Ако пуснем учител отпреди 100 години в сегашна класна стая, той ще се справи просто защото ще установи, че черната дъска и тебеширът са сменени с бяла дъска и маркер. А остарелите методи на преподаване не са. И това е проблем не само на българското обществено училище. Съвременните тенденции в педагогиката са в посока на промяна на начина на преподаване – ученикът да е вкаран проактивно в процеса на учене.
Венелина Николова, директор на столичното 125-0училище „Боян Пенев“:
В проект „Иновативно училище“ вече втора година работим с преподаватели от БАН в паралелките с разширено изучаване на математика, както и в паралелките с хуманитарна насоченост. За нас е много важно децата да осъзнаят необходимостта от знания и затова залагаме на човешкия фактор, освен на интерактивните дъски и на лаптопите. Проблемът е, че имаме криза за кадри. На два пъти правим събеседване за начални учители за целодневно обучение, и двата пъти не можахме да намерим хора и се принудихме да назначим две пенсионерки.
Тази година имаме добра новина – назначихме млади хора като преподаватели по български език и литература и история и по информационни технологии. Звъня и каня на работа бивши наши ученици, за които знам, че учат педагогическа специалност. За съжаление, констатирам, че интересът към учителската професия е скромен. Когато студенти от СУ карат практиките си при нас, винаги ги питам дали имат желание да станат учители и почти 100% ми отговарят – не.
Източник: сп. Икономист, автор Иглика Горанова
Снимка: freeimages.com
