В края на 2018 година излезе поредният доклад на Инициативата на СЗО за наблюдение на затлъстяването при децата (COSI). Докладът се основава на специално разработена система с общи за всички страни измервания на хранителните навици, физически данни и начин на живот при децата. Вече 10 години над 300 000 деца в Европа биват включени в тези проучвания. С помощта на тази система се създава единна обща европейска база данни за разпространението на затлъстяването и наднорменото при деца на възраст между 6-9 години. Осъществява се мониторинг на детското развитие, определят се основните рискови фактори, свързани с храненето и начина на живот на децата в семейната и училищна среда. На всеки 3 години СЗО, на базата на данни, предоставени от съответните национални изследвания в различните страни, публикува обобщени доклади, а събраната информация служи за определяне на европейските и националните политики в областта на храненето, създаване на стратегии и различни програми, които да способстват за подобряване на здравето при децата.
За никого не е тайна, че затлъстяването е един от основните здравословни проблеми не само в Европа, но и в целия свят и неговото разпространение е неравномерно в отделните страни и при различните възрастови групи. Затлъстяването при децата е заболяване, което се дължи на комплекс от фактори, с широк спектър на здравословни и социални последствия, включително риск от преждевременна смърт и различни видове увреждания на по-късен етап от живота.
От своето стратиране през 2007 година на базата на Инициативата на СЗО за наблюдение на затлъстяването при децата са направени 3 изследвания в 12 страни. Наблюдава се значителен спад на затлъстяването и наднорменото тегло в страни като Гърция, Италия, Португалия и Словения. Намаление на разпространението има и в страни като Ирландия, Испания, Белгия. В Чехия и Норвегия не се наблюдават изменения, но в страни като България, Латвия и Литва има увеличение на затлъстяването – в България то е при момчетата, а в Латвия при момичета, в Литва: и при момчетата, и при момичетата.
Допълнително към измерванията на физическите данни на децата, чрез които се изчисляват нивото на наднормено тегло и затлъстяване, чрез въпросник се събира и информация, предоставена от родителите, за различните хранителни и битови навици на децата, участващи в изследването, като предпочитания на храни, свободно време и различни активности: спорт или просто игра навън.
Хранителните навици са в основата на проблема затлъстяване и наднормено тегло. Ето защо изследването и събирането на данни за тях е от решаващо значение при създаването на политики, препоръки на хранене и стратегии за борба и превенция с тези заболявания. Средата, в която децата растат през последните десетилетия, е с леснодостъпни храни, които са със слаба хранителна стойност и ниска цена и са предпоставка за увеличаване на теглото при децата.
Редовната закуска, ежедневната консумация на плодове и зеленчуци и ограниченото потребление на сладки и солени храни, джънк фууд и снакс, преработени месни продукти, газирани безалкохолни напитки, намаляват риска от наднормено тегло и затлъстяване.
Според доклада над 90% от децата закусват всеки ден в страни като Дания, Ирландия, Португалия и Испания. В България те са 78%. Останалите са разпределени почти поравно между 4-6 седмично и 1-2 пъти.
Над 60% от децата консумират всеки ден плодове в страни като Дания, Ирландия, Португалия, най-нисък е процента в Литва и Латвия. В България всеки ден плодове ядат около 35% от децата, а само 5% от нашите деца ядат плодове веднъж или по-малко от веднъж седмично. Зеленчуци ядат всеки ден над 45% от децата в Дания, Ирландия и Италия, в България – 27%, а 8% консумират само веднъж седмично или въобще не консумират.
За съжаление България, заедно с Румъния, са водещи в консумацията на различни джънк храни, снаксове или храни с високо съдържание на захар и сол – повече от три пъти седмично. Процентите са съответно 26% и 22%. По-малко или веднъж седмично консумират в Дания, Литва, Латвия, Португалия и Полша. В България 45% от децата консумират такива храни само веднъж седмично.
Газирани и безалкохолни напики с високо съдържание на захар повече от три пъти седмично консумират 18% от българските деца, а по-малко или веднъж седмично 65%.
Физическата активност е пряко свързана и влияе върху повишаване на нивото на затлъстяване и наднормено тегло. Активната игра, разходки, каране на колело и практикуване на спорт са от основно значение за физическото и ментално здраве на децата. СЗО препоръчва поне 60 минути активо физическо натоварване на ден, но само малка част от децата наистина го правят. Придвижването пеша или с колело до училище се смята за високо ниво на физическа активност, но това не е често срещано явление. Само в Испания и Румъния над 50% от децата се придвижват по този начин. В България това са 45%.
Поне 1 час всеки работен ден в активна игра прекарват над 90% от децата в Литва, Румъния и Чехия, където процентът е 98%. В България това са 90%. През уикенда 1 час на ден играят навън 98% от българските деца. Активно спортуват поне два часа седмично 59% от българските деца, а 38% от тях не посещават и не практикуват никакъв спорт.
Тревожен факт е, че децата прекарват голяма част от времето си в гледане на телевизия или използване на някакво електронно устройство, което води до заседнал начин на живот и е пряко свързано с повишаване на нивата на затъстяване и наднормено тегло. В някои държави дори се създават специални насърчителни и обучителни програми за родители, които да спомагат ограничаването на тези навици. Най-малко по два часа през уикенда 83% от българските деца прекарват пред тв или електронно устройство, а 48% по два часа всеки ден през седмицата. Най-малко прекарват пред екран през седмицата децата на Франция – 30%, Португалия и Испания – по 22%.
Друг не по-малък проблем е недоспиването, който също е предпоставка за повишаване нивото на затлъстяване и наднормено тегло. Най-много-по 11 часа, спят децата в Ирландия и Дания, в България 85% от децата спят около 9 часа.
Източник: zahranata.org
Снимка: pixabay.com
